ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 1. Герои

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Александрин Седай
Заседателка
Заседателка
avatar

Брой мнения : 201

ПисанеЗаглавие: 1. Герои   Пон Окт 01, 2012 3:32 pm

Героите се пускат в тази тема.

1. Име.... - Нека е нещо, което се чете и произнася лесно. Опитайте се да бъдете оригинални. Нека няма имена от типа - Джифуджиртниян  или Еднокия Пират

2. Години - Не трябва да са под 15 години.

3. Призвание - /Айез Седай, Аша`Ман и т.н/
В зависимост от вашият избор имате следните опции за започване:
- Да започнете като Новачка, Посветена или Айез Седай
- Да започнете като Боец, Вречен или Аша`Ман
- Да започнете като Новак, Напреднал или Стражник

4. Външен вид
- Опитайте се да бъдете точни в описанието. Никой не е перфектен, всеки има недостатъци затова моля ви, въздържайте се от описанието на съвършените герои. Няма нищо съвършено на този свят. Оставете се на въображението си когато описвате вашия герой - коса, очи, фигура, височина, отличителни белези, белези от наранявания и тн. Вие решавайте, но помнете - НЕ БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИЯТ ГЕРОЙ. Такива герои няма да бъдат одобрявани.

*Ако използвате снимки, то нека се слагат след попълването на всички точки от бланката и задължително пишете името на модела/актьора или художника (ако използвате рисунка и тн.) за да може член на Екипа да обнови името на лика който ползвате в темата със заети ликове. Снимки без име на лицето на снимката ще бъдат трити.

5. Характер - постарайте се да опишете подробно характера на героя си. Не само с две думи - добър или лош. Положителни черти, недостатъци. Внимавайте за противоположности. Ако героя ви е мил и внимателен няма да тръгне да краде и бие всеки срещнат.
- Не описвайте перфектни герои без никакви недостатъци във външния вид и характера!!! От сега на татък, всеки такъв герой ще бъде връщан за корекции.

6. История - постарайте се да бъдете максимално изчерпателни когато пускате историята си. Ако искате да опишете как вашия герой била издигнат в Айез Седай, Аша Ман, Стражник или нещо друго, което е изключително важно за развитието на вашия герой трябва да го направите в тази тема - [You must be registered and logged in to see this link.]

Можете да започнете Играта, след като героят ви бъде одобрен (едитване на мнението, цветен ник и ранг).
Върнете се в началото Go down
Естела Седай
Синя Аджа
Синя Аджа
avatar

Брой мнения : 27

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Пет Окт 05, 2012 5:47 pm

Естела Мелдере Айез Седай
[You must be registered and logged in to see this image.]
Синя аджа, Ниво на приливане: Средно, Години: около 22-23
стражник - няма


Външен вид: Екстравагантен като самата нея. Едва ли има нещо, което би я спряло да се облече по най-възмутителният и странен начин. Всъщност странният й усет към естетиката е единственото нещо, което Наставничката на новачките не е успяла да избие от главата й. Експериментира с външният си вид само защото понякога е прекалено отегчена от живота си в Кулата и няма по-добро занимание. Изпитва голямо удоволствие от това да шокира хората с най-новите модни (или всъщност не особено модни) тенденции. Гардеробът й евентуално би могъл да се съревновава с този на истинска кралица. Харесва й да носи по- тесни и описващи рокли и стегнати бюстиета понеже така се чувства по-женствена.

Години: 26-28
Постъпва в Кулата едва на 15 години, но непокорната й натура и навлича доста неприятности и поради тази причина прекарва цели 5 години като Новачка, а след това едва 2 години като Посветена.

Специални умения: За разлика от повечето сестри Естела бе изцяло погълната от добрият (или в нейният случай по-скоро странен) външен вид. След издигането си в Айез Седай прекарваше по-голяма част от времето в усъвършенстване на промяната на външният си вид. И поради тази причина може да кажем, че е специалист в маскировката и заблуждаването на хората. Мнозина биха използвали това умение за по-различни цели, но в повечето случай Мелдере просто се забавляваше, докато разиграваше другите.

Характер: Естела никога не подлагаше под съмнение заповедите получени от по-висшите Айез Седай и Амерлинският трон, както и мразеше да поставят под съмнение нейните собствени решения и мотиви. В повечето случай тя е мила и спокойна, макар че когато си поставеше цел се превръщаше в изключително досадно същество. Обожаваше да се справя с изведнъж изникнали проблеми и винаги посрещаше трудностите с достойнство и високо вдигната глава. Никога не се оставяше да бъде провокирана от чуждите думи и винаги запазваше онова безизразно изражение така типично за Айез Седай. Ако някой трябваше да я опише би казал, че притежава онова харизматично държание на аристократите, но заедно с това и типичните за Айез Седай черти - липса на емоции, леко хладното, но в същото време учтиво държание. Почти никога не се усмихваше, а когато го правеше бе защото бе изпълнила нещо, което си бе наумила да направи.

История:
Единственото, което се знае със сигурност за миналото й е че е родена в Тийр. Майка й умира веднага след раждането й и я оставя в ръцете на един търговец, които след това се грижи за нея няколко години. Когато става на четири обаче я продава на богато семейство в Кайриен и се отървава от отговорността. Там тя прекарва по-голямата част от детството си, но не се чувства като у дома си. Затова когато става на 14 се чувства достатъчно голяма, за да може да се грижи сама за себе си. В една лятна вечер, когато "родителите й" не са вкъщи събира малкото си вещи, взима всичките пари от къщата и изчезва в мрака на нощта. Естествено не всичко се оказва толкова лесно за колкото си мисли. Бягството се оказва изключително лошо решение - парите се изпаряват за отрицателно време, а накрая се оказва насред нищото без представа какво да прави. И тогава за нейно щастие или не чак толкова много се натъква на Айез Седай и от този момент всичко вече е различно...

Одобрена
Върнете се в началото Go down
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Съб Окт 13, 2012 10:56 am

Илейн Ейдел
[You must be registered and logged in to see this image.]
Жълта Аджа, Ниво на приливане: Средно
стражник - Юка Кирена
Статус: жив - игрален герой

Модел на снимката: Jolene Blalock


1. Име Илейн Ейдел
2. Години42
3. ПризваниеАйез Седай
4. Външен видИлейн е сравнително висока жена. Очите й са пъстри, а буйната й руса коса, дълга почти до кръста, може да заслепи повечето мъже. Има многобройни белези по ръцете и гърба си, оставени й като "подарък" от доведеният й баща, в резултат на проваленият й опит за бягство от него, след което той я връща обратно в лагера му.
5. Характер Илейн е предимно спокойна личност. Илейн е доста затворена в себе си. Не обича да общува много, затова говори само когато има да каже нещо. Въпреки че не говори много успява да запази чувството си за хумор. Не обича да си търси неприятности, но понякога те сами я намират, и то само за да й съзадат грижи. Когато се наложи може да бъде твърда и неполебима като майка си, но предпочита да си седи кротко отстрани и да наблюдава околните.
6. ИсторияИлейн е родена във Кайрен. Загубва баща си когато е на невръстна възраст от 3 годинки. Година по-късно майка й, много добра лечителка, се омъжва отново. Когато навършва 12 години баща й - наемник я отвежда далеч, след като се разделя с майка й. Още първата вечер той я оставя сама в лагера и се връща в Кайрен, за да изпълни поставената му задача, а именно да убие една жена, благодарение на която последните му две задачи са оцелели - майката на Илейн. Когато Илейн разбира за станалото, благодарение на прикритието на нощта, тя успява да избяга от пастрока си. Но бягството й бива разкрито и още преди да се е отдалечила, той я залавя и връща обратно в лагера. Илейн никога няма да забрави деня, в който пастрока й почти я пребива до смърт. Четири години по-късно открива, че притежава Искрата и може да прелива. Един от наемниците, които живеят в лагера (малко укрепление скрито в горите около Две Реки) изпраща писмо до Бялата Кула, че имат преливащо момиче и няколко дни по-късно Илейн бива отведена от Айез Седай в Бялата Кула за да бъде обучена. Обучението й протича трудно. На 21 бива издигната до Посветена, а на 30 успява да се издегне до Шала и да получи правото да избере към коя Аджа да се присъедини. Илейн избира Жълта Аджа, решавайки да се посвети на лечителство и с това да помага на хората. Но , въпреки че избира Жълтите, Илейн е научила някои неща за боя от пастрока си. Но споменът за родителите й, смъртта на майка й - убита от доведеният й баща, боят който е изтърпяла като дете... спомагат за това Илейн да се изгради като затворен в себе си човек, който трудно се доверява на останалите.

Одобрена


Последната промяна е направена от Илейн Ейдел на Пет Ное 16, 2012 5:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Юка Кирена
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 67
Местожителство : Някое сенчесто и прохладно място


ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Съб Окт 13, 2012 7:51 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Картинка: Sebastian Michaelis от мангата и анимето Black Butler (黒執事 Kuroshitsuji) на Toboso Yana

Име: Юка Кирена

Години: 28

Призвание: Стражник (обвързан, съжалявам, дами)

Външен вид: Очите му са с червеникав оттенък, но това много зависи от светлината. Нощем могат да минат за почти черни, на слънце блестят като червен скъпоценен камък. Основният им цвят е кафяв, но Юка разбира колко са плашещи червените искри и често ги ползва да смути противника си. Сякаш в него има нещо докоснато от Тъмния. Косата му е черна, обикновено с дължина до раменете, права, прихваната съвсем леко над тила. Има халка на дясното си ухо. Юка е висок около 10 стъпки (тоест приблизително 2 метра) и слаб до почти болестно състояние. Това обаче не трябва да заблуждава никои по отношение на уменията му. Преимуществата му са, че е изключително гъвкав и подвижен. Успява да прецени ситуацията и да превърне недостатъците на противника в свои преимущества. Добре балансира тялото си. Недостатък е ръстът му, защото му коства доста усилия да остава незабелязан. Често се случва да се извисява една глава над другите, ако е изправен. Затова е свикнал да се движи леко прегърбен. Като тринадесетгодишен пада от кон (опитвайки се да го открадне) и си чупи ръката при лакътя. За щастие шефът на бандата му успява да намери добри лечители и ръката на Юка е възстановена, но остава белег там където костта е прибрана обратно на мястото си. Поради това дясната му ръка е по-слаба, доминантна е лявата. Тъй като това е необикновено и за да е непредсказуем, използва две остриета при бой.

Умения: Като оръжие използва два ножа, около 3 педи дълги всеки. Реално няма оръжие, с което не може да борави, просто повечето не му харесват, не му прилягат или просто го мързи да ги ползва.

Особености: Има алергия към риба. Не е доказано, че наистина ще умре, ако яде риба, но само от миризмата стомахът му се обръща. Има страст към сладките храни и напитки.

Характер: Не е от дружелюбните типове, доста неразговорлив. Не е избухлив, но когато някой му скъса нервите е смъртоносен. Не обича да бъде безпокоен или да изпълнява заповеди. Не си търси белята, защото обикновено тя сама го намира. Често се отегчава и търси с какво да си запълва времето. Понякога е много арогантен. Изградил си е собствен код на честта и го следва пламенно. Дали е добър или лош не може да бъде преценено, но никога не прави нещо, без да има основателна причина.

История: Родом предполага, че е от Тиир. Баща му е търговец с екзотични вкусове, или поне така е чувал като малък. Интересите на баща му го среща с майка му – жена, способна да продаде изгодно всичко което попадне в ръцете й, включително себе си. Тоест Юка е нечие копеле, защото никога не е намирал доказателство, че е точно на търговеца. До десет годишна възраст живее с майка си. Развива доста интересни таланти – влизане с взлом, тихо промъкване в сенките и други полезни неща свързани с живота на улицата. Опитва се да стане джебчия, но не му се отдава особено много след дванадесет годишната му възраст, защото почва да израства прекалено бързо и не може да остане незабелязан. Уменията му го сблъскват с интересни, но опасни типове. Попада в гилдията на крадците, но се отегчава бързо някой да му казва какво да прави. Опитва се да се измъкне, но това е много по-лесно да се каже от колкото да се направи. На петнадесет едвам успява да избяга от доскорошните си другари, които се опитват да го убият. Заживява живот на изгнаник, скиташ по света – Иллиан, Арод Доман, Салдея, Андор... Този тип живот му харесва. Придобива още умения – добър е в ръкопашния бой, уличен стил, както и със всякакъв вид ножове и остриета по два броя. За да се изхранва работи най-различни неща – наемник, пазач, дори се опитва в градската стража на Андор. Отново бързо му омръзва и дезертира в търсене на нови приключения. Пътя го отвежда до стените на Тар Валон когато е на деветнадесет. Изкушението да се вмъкне в Кулата и да открадне нещо е твърде голямо. Така една нощ той се промъква вътре. По стечение на обстоятелствата обаче се губи. По изгрев слънце се оказа в помещенията на мъжете, пристигнали да стават Стражници и е привикан с тях да се строи. Осъзнава, че ако признае истината за присъствието си там, ще се раздели с главата си по крайно болезнен и неприятен начин. Приема съдбата си примиренчески. Като обяснение защо името му липсва в списъците, измърморил нещо, но тъй като наставникът на Младоците е в добро настроение Юка е приет. Преди четири години, когато е на двадесет и четири, е издигнат до пълноправен Стражник. За петте си години на обучение не обича да говори много. Не съжалява за избора си да остане, макар че в моментите в които му доскучае винаги намираше в каква беля да се забърка. Три от приключенията му за малко да доведат до изхвърлянето му от Кулата, а при друго на косъм да загуби отново дясната си ръка. Това го среща със Илейн Ейдел, сестра от Жълтата Аджа. Първоначално е ужасен от идеята русата жена да го обвърже, опитва се да се измъкне и когато го пускат от лечебницата е щастлив, че се е отървал. Уви, съдбата му изиграва лош номер и около шест месеца след издигането му за Стражник, Илейн постига целта си и го прави свой. Въпреки това, Юка все още мисли за себе си като за свободен дух, но обвързването му носи нова уязвимост – Илейн Ейдел… Ако косъм падне от главата й, ще ви се иска да сте на топло до Тъмния в затвора му, само за да не ви докопа Юка Кирена.


Одобрен


Последната промяна е направена от Юка Кирена на Нед Окт 14, 2012 12:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Деандра
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 30

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Нед Окт 14, 2012 12:07 pm

Деандра
[You must be registered and logged in to see this image.]
Стражник
Статус: жив - игрален герой
Модел на снимката: Renée O'Connor


1. Име – Деандра
2. Години – 23
3. Призвание – Стражник
4. Външен вид – Деандра е висока и стройна, с къса руса коса и сини очи.
5. Характер – Деандра е силна и духовита жена, мила и състрадателна, ненавижда предателите и хората които нараняват по слабите от тях. Но не я гледайте, че е хубава, защото в нея гори огън. Много добре е обучена да борави с хладни оръжия и може да ви посече на място, ако я подразните. Понякога действа прибързано, без да обмисли нещата, и съжалява после, но нищо не може да я задържи далеч от едно незабравимо приключение.
6. История – Родена съм в Две реки, Манедерен в къщата на обикновен фермер. Майка ми беше шивачка, а баща ми се грижеше за фермата и продаваше част от реколтата на пазарите в близките градове. Животът ми беше добър, безгрижен докато не ни сполетя една трагична нощ. Някакви маскирани мъже нахлуха в къщата ни. Бях само на десет години. Убиха родителите ми и щяха да убият и мен, ако не се беше появил този едър като канара мъж, който ме спаси. Посече нападателите като клонки. Бях толкова изплашена, че ме беше страх да помръдна и да го погледна. Ако щях да умирам, то поне да беше бързо. Тогава и някаква жена се появи. По късно разбрах, че тя е Айез Седай, а мъжът стражник. Двамата ме изведоха от Две реки и аз тръгнах с тях. Тя искаше, да ме оставят в най - близкия град, но стражникът и не беше съгласен. Твърдеше, че не може да оставят дете само току така. Най - накрая успя да убеди своята Айез Седай, да ме заведат в при някакъв негов познат, който можел да се грижи за мен, понеже в Бялата Кула не можело - не съм притежавала Искрата. И така останах да живея при приятелят на този Стражник. Самият мъж, който ме отгледа се оказа, че е доста изкусен боец, но отдавна се е оттеглил от този живот. Когато пораснах малко той започна да ме обучава във всичко което знае. Така прекарах 13 години в обучение. Един ден, чувствайки се вече готова, го помолих да ми разреши да напусна дома му. Да тръгна по големия свят и да си намеря късмета. Исках да стана Стражник. След като онзи Стражник и неговата Сестра ме бяха спасили исках да бъда като него. Да защитавам Айез Седай, а междувременно докато си намеря Сестра, да пазя всички невинни, които не могат сами да се защитят от всички зли хора, които ги нараняват. Но това, което желаех най - силно е да съм до Айез Седай. Знаех, от разкази на мъжа, който ме отгледа, че когато настъпи Последната битка, Айез седай ще са там за дадат отпор на Тъмния. Те трябваше да бъдат защитавани.

Одобрена
Върнете се в началото Go down
Sei'cal
Аша'ман
Аша'ман
avatar

Брой мнения : 10

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Нед Окт 14, 2012 4:24 pm


1. Име: Камаел Коелан
2. Прозвище: Сей’кал (sei – очи, cal – червен/и )
3. Години: Неизвестни (по време на Последната Битка през Миналия Век е бил на 78)
4. Призвание: Отстъпник/Аша’ман
5. Външен вид: Едва ли има мъж, който да надминава по красота Камаел Андорски. Започва да прелива много рано – макар и неволно – което може би е причината да забави стареенето си и да изглежда като млад мъж на не повече от 25 години (нещо, което е изключително рядко срещано при мъжете, тъй като те забавят стареенето чак след трийстата година). Тъмно-шоколадовата му коса е подстригана сравнително късо, с бретон от малки къдрици. Очите му са сиво-сини – с често проблясващи точици саа – и на човек му се струва, че те крият много спомени и тайни. Сравнително висок, Сей’кал има добре развита мускулатура и благородна осанка. Ако суетата е грях, то неслучайно той се е отдал на Тъмния – обича да се облича в кадифе и коприна, да се обгражда с красота и разкош. Устните му почти винаги са извити в усмивка, чиято топлина не докосва очите му. Изражението му е хладно и сдържано, без излишни емоции и жестове.
6. Характер: Сей’кал е присметлив, коварен и жесток. Машинациите и интригите му карат Играта на Домовете да изглежда проста и недодялана. Най-голямата му слабост е собствената му суета. Сей’кал обича да се отдава на удоволствията, независимо колко кошмарни или садистични те изглеждат в очите на другите. Обича разкоша и е привързан единствено към трофеите си – било то хора или предмети. Безскрупулен и непоколебим, той е готов да направи всичко, наистина всичко, за да постигне целите си…
7. История: Камаел е роден в Андор, трети син на Клеос Коелан, Върховен трон на дома Коелан. Без надежда да наследи престола на баща си, той се отдава на безгрижен и порочен живот и използва благородното си потекло за да си доставя удоволствия под всякаква форма. Всеобщото недоволство на васалните селяни, които биват най-засегнати от непристойното поведение на младия благородник, кара бащата на Камаел да го прокуди от земите си и да го лиши от богатство и правото да носи семейното име. Още ненавършил двадесет години, Камаел се оказва без дом и пари, без познати и приятели. Никой не знае кога и как научава, че може да прелива, но обзет от ужас да не полудее, той търси единственото си спасение – обрича се на Великия Властелин на Мрака. Научава много за сайдин в Шайол Гул, където други Мраколюбци го обучават как да си служи с мъжката част от Верния извор. След освобождаването на тогавашните Избрани, Камаел е изпратен на служи на Самаил в Иллиан. Малко преди нападението на ал’Тор и смъртта на господаря му, Камаел бива изпратен в Черната Кула където помага на Мазрим Таим в обучаването на нови Аша’ман. По време на Последната Битка е сред редиците на Мрака и точно в подножието на Шайол Гул за пъври път получава най-големия дар – достъп до Вярната сила. Войските на Сянката обаче биват надвити. Ранд ал’Тор не успява да убие Камаел – известен вече като Сей’кал – онзи, който кара жертвите си да плачат с кървави сълзи – но го запечатва заедно с другите Избрани в Затвора на техния Господар. Лудостта, от която бяга най-после го застига – като един от последните, хванати в капана на Преродения Дракон, Камаел усеща външния свят, ала не може да го докосне. Ала ето, че Колелото на Времето се завъртя отново и сега светът ще усети гнева на Избрания…

Одобрен
Върнете се в началото Go down
Роумън
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 17

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Нед Окт 14, 2012 4:43 pm



------
Име: Роумън Уествелт

Прякор: Ястреб

Произход: Тийр
- син на благородник със средно влияние
- майка му е Мраколюбка


Години: около 24

Призвание: Стражник на свободни начала

Оръжие: лък и колчан стрели

Отлечителни белези: Винаги се забърка в неприятности.

Одобрен
Върнете се в началото Go down
Калара.
Червена Аджа
Червена Аджа
avatar

Зодия : Pisces
Брой мнения : 48
Години : 25

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Нед Окт 14, 2012 6:48 pm

Калара Седай.

||Аез Седай от Червената Аджа от 16 години.|| На 42 години. || Когато пътува, се представя с различни имена, като най-предпочитани са Гретта Малири и Емарила Корел.||Родом е от Тийр, дъщеря на дребен рибар и тъкачка.|| През годините, в които помага ту на единия си родител, ту на другия, се научава да борави с камите. Умение, което притежава и използва, когато се наложи.|| Лик - неизвестен. Ако някой знае от кой художник е, нека ми пише, за да го добавя.|| Притежава два особени Таланта - Сънебродничество и Земепеене.

Външен вид: Калара Седай е една от онези жени, които притежават вродена изтънченост и грация - все качества, с които благородничките обичат да се хвалят, но всъщност рядко имат. Златно-медените ѝ къдри са непокорни, досущ като нея, и не търпят никакви шапки или декорации, освен няколко инкрустирани шиша за по-специални случаи. Самата Калара не обича прекалената показност и носи изключително малко количество накити, обикновено огнекапки или рубини, за да подчертае към коя Аджа принадлежи. Дълбоките ѝ лешникови очи са огледало за чувствата на околните, но никога на нейните собствени. Предпочита роклите за езда, защото ѝ позволяват да се движи по-свободно, като най-любимите ѝ цветове са червеното и бежовото. Човек би могъл да каже, че е суетна, но не до самозабрава.
Характер: Калара се отличава от своите Сестри по едно-единствено качество. Не е предубедена спрямо никого. Това значи, че не презира мъжете и останалите Аез Седай от другите Аджи. Все пак, притежава онази характерна арогантност и показност, която останалите Червени обичат да навират в очите на другите. Въпреки че по рождение е от простолюдието, тя не се срамува от миналото си. Счита, че е много по-достойно да се издигнеш от дъното до върха, отколкото да направиш само една стъпка до него. Държанието ѝ към околните е винаги белязано от това убеждение, заради което не е . Не търпи провала - собствения си и на околните, затова и не прави никакви компромиси в това отношение. Може да се каже, че е перфекционист, защото обича да изпипва нещата до най-малкия детайл. Нравът ѝ е достатъчно лют, когато я ядосаш и в такива моменти по-добре да не си около нея. Въпреки това не се вбесява лесно и през повечето време демонстрира поведение на небрежна незаинтересованост. Малко са онези, които знаят, че има скрита страст - влечение към бродерията и изкуствата. Познанията ѝ по Древния език са впечатляващи и дори някои Кафяви са идвали да се консултират с нея за някой непознат текст.
История:Калара пристига в Кулата, когато е едва на 16 години. Миналото ѝ преди това е скучно и еднообразно. Или помага на рибарската на лодка на баща си, или на майка си да продава готовите платове и дрехи на пазара. Падала си малко мъжкарана и когато нямала задължения, тичала из калните улици с момчешките банди. По онова време се научила да се катери по стени, дървета и всякакви други повърхности, както и да борави с ками. Не е била от най-послушните деца и често си е навличала гнева на родителите си, заради което и честичко се е срещала с дървения налъм на единия. Но това не траело дълго. Родена с Искрата, обаче, Калара бързо успява да улови вниманието на една Аез Седай, която я забелязва, докато купува плат от майка ѝ.
И така, започва животът на новачка, който продължава цели 6 години, заради буйния нрав и непристойния, рибарски, език на младата Калара. Твърдоглавата жена дълго време се опитва да се противопостави на Сестрите, но не след дълго научава, че никой не може да устои на волята на Бялата кула. Така, един ден, на 22 години, бива изпитана за пръстена и бялата поръбена със седемте цвята рокля. Взима ги, разбира се, и става Посветена. По това време показва и завидните си умения свързани с владеенето на Древния език. Научният ѝ интерес става толкова голям, че Калара често остава да спи в библиотеката, надвесена над някоя книга. Вълнува се от световна политика донякъде, но онова, което я кара да изпитва истинско удоволствие са безкрайните и дълги текстове на Древния език. Именно като Посветена открива, че може да влиза в Света на Сънищата, но не го споделя с никого. Започва собствено проучване и дори планира пътуване до Айил. Става все по-затворена и се наблюдава какво говори - до такава степен, че всички решават, че ще избере Кафявата аджа. Изненадата е голяма, когато младата жена е извикана да бъде изпитана за шала четири години по-късно и избира Червените.
Останалите 16 години на Аез Седай, Калара прекарва извън Кулата. Предпочита живота сред хората, където може да се грижи за работите на собствената си Аджа. Предана до живот на Бялата кула, макар че сред някои Сестри се носят слухове, че е Мраколюбка. Никой не вижда някакъв модел на действие в това, което върши, но Калара се е отдала на доказване, изобличаване и отстраняване на членки на Черната аджа. Като Сънебродница, тя е имала възможност да усъвършенства малко това си умение, но не толкова, колкото Айилските Премъдри. Към днешна дата се намира в Кайриен и планира пътуването си към Пустошта.

---- Няма Стражник.

Одобрена.
Върнете се в началото Go down
Tamyrlin
Аша'ман
Аша'ман
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 9
Години : 34
Местожителство : Иллиан


ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Пон Окт 15, 2012 11:14 am

Име: Тристан Алуен
Години: 90
Призвание: Ашаман
Специални умения: Талант за създаване на различни тер-ангреали

Характер: Затворен в себеси,самотен и необщителен,под маската на привидната студенина се крие един верен приятел готов на всичко за тези,които са спечелили доверието му.

Външен вид: висок,добре сложен,сивозелени очи и тъмнокестенява коса. Все неща,които никога не са били от значение за Тристан,по-важна е красотата на духа и силата на познанието!

История: Малко се знае за произхода на Тристан-един от най-загадъчните сред Ашаман, роден в семейството на малкиерски емигранти,пАлуен прекарва детските и младежките си години В Иллиан. Като син на богат търговец, той получава добро образование и възможност да живее повече от добре с парите от бащиното си наследство. Съдбата,обаче решава друго. На 14 години, при Тристан се проявява за първи път вродената дарба за преливане. Изпратен в последствие в Черната кула, той прекарва следващите 20 г в обучение,докато заслужи правото да носи драконът на Ашаман. По времето в което брат и се обучава за Ашаман,сестрата близначка на Тристан-Амарис учи за Айез Седай. Твърде еднакви и същевременно различни,двамата притежават особена привързаност не типична за брат и сестра. Силно приятелство и подсъзнателна връзка свързва двамата до момента,който променя живота на Тристан завинаги.
Десетилетия след като стават пълноправни Ашаман и Айез Седай, Тристан и Амарис, избрала кафявата аджа,прекарват времето си в проучване и пресъздаване на древни артефакти. Едно такова проучване води до откриването на странен артефакт-терангреал под формата на странна бледосиня сфера,сякаш направена от сапфир. При опита си да изследва сферата,Амарис изпада в безсъзнание и никакво познато лечение не е в състояние да я върне към живот. Решен да разбере какво с е случило със сестра му,Тристан се заема да проучи всичко,което е изветно за този тер-ангреал. Изследванията му го водят до древен фрагмент от книга,която споменава за т. нар. Огледало на Душите,тер-ангреал създаен от най-талантливият майстор на тер-ангреали,загинал докато се опитвал да спаси жена си в денят в който бил пробит въртела.
Всичко това, кара Тристан да се замисли.
Може би нищо не е случайно,преоткриването на тер-ангреала и случилото се с Амарис. Разлиствайки дневникът на сестра си, Тристан получава насока как да задейства Огледалото на Душите. Това,което вижда и преживява в последствие разтърсва до основи душата му. Оказва се че,този тер-ангреал разкрива миналите животи на този,който го активира. Не е нужно дори преливане,само съсредоточаване и докосване на точните елементи. Той вижда Приказният век,универстетът Колам Даам във Всейне-един от великите градове по онова време. Той е Джорлен Корбесан-Айеез Седай и майстор на терангреалите. Днес е велик ден, Миерин Еронайле и Бейдомон Алесар са открили нов извор на силата. Остават броени часове до изпитанието.
Но защо се бави Клариса?
ШО-крилът с който трябва да дойде закъснява. Защо ли? Настъпва дългоочакваният момент,Бейдомон и Миерин произнасят реч под левитиращата сфера Шаром. В този момент в небето се появява ШО-крилът на Клариса. Скоро,много скоро тя ще бъде до мен-мисли си Джорлен. Но,какво в името ан светлината става? Шаром експлоадира,а на негово място зейва дупка от която се излива обсидианов мрак. Всичко помръква сякаш някой е отнел светлината на света. Хаос,паника и ужас обземат жителите на града,сгради горят и се рушат. Шо-крили падат и се разбиват върху улици и сгради. О НЕЕ,Клариса! Къде си обич моя?????! Скоро думите на Корбесан бяха заглушени от прегръдката на смъртта. Тристан Алуен идва на себеси. Нима беше възможно? Клариса беше всъщност Амарис. Тогава не беше успял да я спаси,но сега имаше шанс да поправи миналото. Нали това беше смисълът на всеки нов живот-да получим опрощение! Тристан се закле пред себеси и Светлината че,ще открие начин да помогне на сетра си.
И така се започна...

Одобрен
Върнете се в началото Go down
Джейсин ал'Меари
Вречен
Вречен
avatar

Брой мнения : 35

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Пет Окт 19, 2012 9:24 pm

Джейсин ал'Меари


Слабата светлина очерта изрязаните му скули, изостряйки ги още повече. Ако можеше човек да го види в този момент, сигурно щеше да каже, че някой ястреб е добил човешки облик. Отровно-зелените очи прогаряха жълтеникавите тела на пергаменти и книги, безпощадно трупайки огромна купчина от жертви някъде в ляво от него, докато в дясно се мъдреха листа изписани с дребен и почти неразбираем почерк. Хищните му пръсти се спускаха по редовете, тичаха след изреченията и думите, за да могат само минути по-късно да ги изоставят, решили, че плячката не си заслужава. Какво търсеше, обаче, едва ли някой можеше да каже. Тежките томове до него бяха най-разнообразни - от малки и безполезни дневници на неизвестни автори та чак до писания на Древния език, разказващи за отдавна отминалия Приказен век. Библиотеката на Черната кула далеч не можеше да се сравнява с онази на вещиците от Тар Валон, но все пак имаше някои доста интересни неща. Джейсин я намираше за подходящо място да прекарва вечерите си и всъщност почти никой не знаеше, че идва тук. Никой не го мислеше за "такъв човек". А и кой въобще можеше да допусне, че в Черната кула е влизал Вречен? Беше строго забранено, докато не понесат и дракона на яката на черната си куртка, но на доманеца не му пречеше да нарушава и това правило. След като научи сплитовете на Илюзията, вмъкването му стана още по-лесно и от преди. На няколко пъти беше страшно близо да го разкрият и веднъж дори наказаха всички Вречени заради него, с цел назидание, че прикриваха кой всъщност е влизал в прословутата библиотека.
Не че някой въобще знаеше, че е той.
Освен Редвин, разбира се. Привидно глуповатият айендец, доколкото преливащ мъж можеше да мине за глуповат, беше наясно къде ходи Джейсин по това време. Пред останалите Вречени, които се правеха на умни, твърдеше, че се измъква до един от хановете, за да хвърля зарове, или че спи, но всъщност редовно го причакваше близо до портите, за да може после заедно да се насочат към въпросния хан и да се заемат с толкова важната задача да хвърлят зарове и да зяпат хубавите слугинки.
Тази вечер не беше изключение.
Високият доманец остави всички мисли да нахлуят в съзнанието му и освободи сайдин, приближавайки се до високото дърво, където кротко го чакаше едрата фигура на Редвин. Стъпките му бяха тихи и внимателни, макар че едва ли някой щеше да тръгне да патрулира по това време. Очакваше се, че мъжете са или по леглата, или ... е, знаеше се, че някои успяват да се измъкнат до въпросния хан "Кралицата на Кулите", но рядко се правеха проблеми. Аша'ман също бяха хора, макар и малко по-сурови и строги от обикновените. Джейсин сложи ръце зад гърба си и застана на няколко разкрача от дебелия ствол на високия кестен. Сенките играеха по масивното тяло на чакащия го айендец, подчертавайки забавния факт, че куртката, която беше сложил преди две години вече му е доста умаляла. Тези дни се очакваше да се сдобие с нова, но дотогава трябваше да се справи, с каквото има в наличност.
- Къде ходи, главо тъпкана с овча вълна? Чакам те от половин час. Аша'ман Едрин душеше наоколо, вероятно се надяваше, че ще хване кой се вмъква в безценната им библиотека, да ви изгори и теб и проклетата им библиотека!
Явно Редвин беше недоволен. Леко пълничкото му лице се беше свило в недоволна гримаса, която караше иначе огромните му очи да изглеждат като малки копченца. Пръстите му барабаняха неспокойно по черния плат, докато огромният мъж се опитваше да изглежда заплашително. Само дето Джейсин никога не можеше да го възприеме като нещо повече от ленив мечок, който предпочита да се свие на топка и да преспи опасността, отколкото да скочи да брани пещерата си.
- Зачетох се. - вдигна спокойно рамене Джейсин. - Намерих някои неща, които ми се сториха интересни.
- Ти и твоите книжки! - изсумтя айендецът, - Сякаш не ти стигат онези скучни класове по история.
Реши да не му отговаря. Махна неопределено с ръка и тръгна в противоположната посока, която водеше към "Кралицата на Кулите". Не му беше до глупави спорове, още повече, че такива водеха всяка вечер. Дотегнало му беше да се опитва да обясни едно и също, но насреща винаги да намира неопределима стена. Проклетият пухкавелко не можеше и не искаше да разбере жаждата за знания на приятеля си. Че и как да разбере?! Роден в малък, но богат благороден дом, той винаги беше изтъквал, че му е скучно още от детството да слуша учителите си. Предпочитал да прави пакости, отколкото да слуша за Разрушението или Ранд ал'Тор и Последната битка. Това Джейсин не го разбираше. Може би, защото беше роден беден и съвсем до скоро не можеше да си позволи дори да чете, камо ли да пише. За такива работи нямаше време, докато тичаше по улиците на Бандар Еваан и се опитваше да накара всеки пътник да олекне с поне с кесията си. Само че един ден не случи на човек и без да знае се опита, че дори и успя, да обере един аша'ман. Повечето пъти успяваше да се справи с помощта на сайдин, разбира се, та затова и беше забелязан от мъжа в черно, който привидно му бе опростил малкия грях, но веднага го взе със себе си към Кайриен. И така, ал'Меари беше дошъл в Черната кула сравнително по-късно от повечето момчета и беше по-голям от тях. Дори и от Редвин. Беше на 18, а те - постъпваха на по 13 и 14. Може би затова можеше да оцени неща, които те подминаваха къде заради младежка глупост, къде от арогантност. Не че той не притежаваше онези егоцентричност и себичност, която беше характерна за повечето мъже на територията на Кулата, но беше сигурен, че за разлика от повечето от тях, не беше въздух под налягане. Все едно. За последните пет години тук се беше научил, че да подценяваш околните може да се окаже последната ти грешка. Макар че все още го правеше. Първите три години преди да го издигнат до Вречен бяха най-трудните. Тогава вярваше, че е по-добър от всички. Но някъде по онова време, аша'манът, когото беше обрал в Бандар Еваан, взе, че реши да му докаже обратното и вероятно да си отмъсти за откраднатата кесия. От тогава Едрин Торал му вгорчаваше живота постоянно, подозирайки го за всяка поразия, която се случи в Черната кула. Неслучайно постоянно душеше кой е влизал в библиотеката. Надяваше се, че подозренията му ще се окажат верни и ще може най-накрая да накаже подобаващо доманеца.
Само че нямаше да успее.
След около минута ходене в мрака, Редвин се изравни с него и изцъка с език:
- Заради тази твоя глупост ще ни хванат и двамата! А знаеш какво ни чака, ако разберат къде ходиш. Аз може да не влизам, но ще ме погнат и мене като твой съучастник и ...
- Кръв и пепел, какво ти става, че си толкова нервен? - Джейсин прехвърли една монета измежду пръстите си, - Никой няма да ни хване. Сега млъкни и се съсредоточи върху хубавите очички на Сари, която между другото доста те заглежда.
- Верно ли?! - изведнъж тонът на Редвин се попромени и той се ухили дебилно. Харесваше Сари от няколко месеца и двамата честичко си разменяха погледи, но досега не беше намерил смелост да я заговори. - Ако си прав, да знаеш, че тази вечер ще те черпя.
- Разбира се, че съм прав. - доманецът се засмя, - Нали я виждам, да не съм сляп? Светлината ми е свидетел, че не спира да те зяпа. Мисля, че трябва да я заговориш.
Редвин не отвърна нищо, но малко посърна и челото му се проряза от огромна бръчка. Премисляше нещо, несъмнено и другият Вречен предполагаше какво. Може би щеше да стане аша'ман, но семейството му никога нямаше да приеме, че обект на вниманието му е едно обикновено слугинче, а не някоя лейди. А разбереше ли семейството, спираха парите, на които Редвин държеше толкова много. Затова и беше раздвоен. Джейсин се подсмихна. Той нямаше семейство. Беше лесно. Хвърли крадешком един поглед на младежа от Айенде и поклати глава:
- Светлина, Редвин, тази твоя нерешителност ще те убие. Пък си младо момче. Вземи се в ръце. Може да не научават за Сари.
Другият го дари само с озъбване без да казва нищо. Джейсън отвърна и двамата продължиха напред. След трите часа в библиотеката пръстите го сърбяха да похвърля малко зарове. Обикновено все губеше, но това не пречеше да изпитва нужда да се връща във всяка свободна минута и да се занивама с местните непрокопсаници, оставяйки и малкото си пари там.
А и доманската кръв беше силна, пък Сари имаше сестра.

Години: 23 годишен.
Позиция: Вречен от две години. Бил е боец три години, заради високия си потенциал в Силата и желанието да се учи бързо. Постъпва в Черната Кула на 18 години.
Външен вид: Заради по-бледата си кожа, Джейсин предполага, че единият от родителите му вероятно не е с чиста доманска кръв, но няма как да е сигурен. Доста по-висок от общоприетото, той обикновено е винаги една глава над останалите. Косата му е светлокестенява, а очите наситено зелени.
Характер: По-скоро противоречив. Привлечен от академичното поприще, той крие тази си страст от почти всички, представяйки се като почитател на бойните сплитове и военната стратегия. С непознатите е по-скоро неразговорлив и неприветлив, но веднъж заговорят ли го, умее да води разговори на доста теми. Вече пет години работи над създаването на умения, навици и държание характерни за хората от аристокрацията, но все още си пада малко уличен хулиган. Обича заровете страшно много и почти не отказва игра. Доманската кръв в него честичко си казва думата и хубавите жени също са нещо, на което е почитател. Изпитва известно презрение към Айез Седай, без видими причини. Арогантен и себичен, понякога е склонен да подценява околните.
История: Не познава родителите си и не знае как се е озовал в ръцете на една от крадлите, които тормозят жителите на Бандар Еваан. Тя го въвежда в занаята и се грижи за него като син. Вероятно започва да прелива рано, но е открит сравнително късно, когато се опитва да обере един аша'ман. Годините в Черната кула се е отдал на самоусъвършенстване и достигане на високи познания във всяка една сфера - военно изкуство, сплитове, теоретични познания и Древния език.

Одобрен. <3


Последната промяна е направена от Джейсин ал'Меари на Пет Окт 19, 2012 10:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Дайнин Мегтеър
Боец
Боец
avatar

Зодия : Capricorn
Брой мнения : 19
Години : 24
Местожителство : Мюнхен,Германия


ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Пет Окт 19, 2012 10:13 pm

Име: Дайнин Мегтеър

Години: 19

Призвание: Боец

Специални умения:Все още не е открил нещо,в което да е особено добър.Може да се каже,че единствената му сила е сравнително доброто му образование.

Външен вид: Сравнително нисичък,около метър и седемдесет,на Дайнин винаги му се е налагало да гледа на другите “от ниско“.Този факт обаче никога не го е карал да мисли,че някой е по-добър от него.Точно обратното,Дайнин притежава завидно самочувствие,рядко се притеснява какво мислят другите за него.Със своята къса черна коса и небесносини очи,той може да се счита за сравнително привлекателен,въпреки че не е имал особен успех с жените по време на краткия си живот.

Характер: Обикновено мълчалив,Дайнин обича да прекарва времето си със своите истински приятели,много рядко се доверява на непознати.Затова и повечето хора го отбягват.За него най-важни добродетели са верността, точността и честността.

История:Роден в малко градче в покрайнините на Кемлин ,в семейството на известна лечителка,Дайнин отрано се проявява като бързо схващащо и “будно“ момче.Баща му държи една от хубавите странноприемници в града,като и за двамата му родители образованието е от изключително значение.Затова Дайнин е пратен още от малък,на около 13 годишна възраст,към големия град,където да продължи обучението си.Любовта му към науките,а особено към лечителството,го мотивира да учи упорито и целенасочено.Когато навършва 17,Дайнин усеща,че нещо с него не е наред.Около него почват да се случват странни неща,неща,които трудно могат да се обяснят чрез трезво мислене.След поредния странен инцидент Дайнин е убеден,че може да прелива.Това откритие завинаги ще промени живота му.Въпреки огромното си желание да завърши успешното си обучение,Дайнин решава,че неговата новооткрита сила е прекалено важна,за да я пренебрегне.Така той решава да изостави академичния живот и да поеме по един път,от който връщане назад няма.След като разбира къде е местоположението на Черната кула,той се отправя натам,взимайки със себе си недочетените учебници.Няма си никаква представа какво го чака,но е убеден,че каквото и да е,ще успее да се справи.Надява се,че ще може да продължи да се самоусъвършенства и,с малко късмет,да впрегне новите си умения в лечение и подпомагане на другите.В същото време,докато е още ученик в Кемлин,Дайнин е запленен от историята на древните държави и техните битки срещу силите на Тъмния.В мисълта му ярко се открояват геройствата на тогавашните генерали,като те се превръщат в своебразни идоли на младото момче.Така,несигурен за бъдещето си,но решен да развие талантите си,Дайнин постепенно стигна пред портите на могъщата Черна кула...

Одобрен
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Пон Окт 22, 2012 10:29 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Картина: Cathedral of Iliusion на Jonathon Earl Bowser [You must be registered and logged in to see this link.]
Зелена аджа
Ниво на приливане: Високо
Стражник: Няма
Статус: Игрален персонаж



Име: Дженалдин Восигоран
Години: Изглежда на 27… всъщност е на 67…
Родно място: Кемлин, Айенде
Призвание: Айез Седай
Аджа: Зелена
Титла: Лейди
Знак на дома: Меч пресичащ луната

Външен вид:
Тя е висока около пет стъпки (169 см) и е леко закръглена. Не може да се каже, че е пълна, по-скоро е пухкава. Винаги е вярвала, че една жена трябва да има къде да я хванат, така че не е привърженик на слабите като вейки жени. Въпреки закръглените си форми е ловка, подвижна и бърза в движенията си, ако ситуацията го налага. Очите й са големи и бадемовидни, с цвета на почти узрял лешник, кафяви изпъстрени със зелени ивички. Ако гледа към слънцето стават или почти зелени, или жълти. Косата й е дълга, гъста и права, тъмно кестенява със златисти отблясъци, когато слънцето минава през нея. Има кръгло лице с остра брадичка, чипо, но право носле и плътни устни. Кожата й напомня на мляко с мед от шишарки, леко карамелено розова, мека и ухае на билки. Има впечатляващо изящни китки, а пръстите й са дълги, тънки, прави, фини и завършват с добре поддържани нокти. Като на всяка себе уважаваща се лейди.

Особени белези: Има татуирана вълча глава над лявата си плешка и скорпион на глезена.

Таланти: Няма открити таланти със Силата, но доказано не може да бъде излъгана в очите.

Оръжие: Къс двуостър меч, около 4 педи дълъг; гарота

История: Майка й (Елина) е трета братовчедка на кралицата на Айенде, а баща й (Талан) е дребен лорд, прокуден от дома си когато бил на осемнадесет. Той притежава искрата, макар и твърде немощен, за да бъде открит и обучен за Аша‘ман, и я предава на Дженалдин. Умира в битка, когато тя е на девет. Дженалдин и брат й остават с майка си няколко години в двореца в Кемлин, защото майка й е придворна дама на кралицата. У Дженалдин обаче искрата е силна и на единадесет тя постъпва в Бялата кула, преди да е успяла да подпали двореца. Брат й, Теланин, тръгва три години след нея към Кулата, за да й бъде Стражник. Дженалдин отказва категорично, защото Теланин трябва да бъде Върховен трон на дома им, но Теланин остава да се учи и по-късно става Стражник на най-добрата й приятелка (Елосин Демириан, Зелена сестра).
За годините си на обучение не обича да говори, защото обикновено са свързани с наказания. Заради буйния си нрав спори прекалено много с Наставниците си, а заради обичта си към книгите и многото четене (някой се шегуват, че се е родила Кафява) често си позволява да спори с преподавателите си. Издигната до шала преди четиридесет и четири години, избира Зелената аджа, защото намира оръжията и мъжете за еднакво интересни и привличащи я. Веднага обвързва Стражник, младеж на нейните години, Елгар Мелгорен. Още когато е Напреднал го харесва и по заобиколен път успява да откаже всяка друга поглеждаща го жена из Бялата кула. Той е нейн Стражник седемнайсет години. Елгар умира при странни обстоятелства на връщане от тяхно пътуване до Погибелта. След това се завръща в Кемлин и прекарва там три години с майка си, опитвайки се да преодолее болката от загубата си. От тогава не е обвързвала друг, въпреки многото опити на други Сестри да й предложат Стражник или на Гайдини да я впечатлят.

Характер:
- Питаш ме какво мога да ти кажа за тази жена ли? За жената... мека, копринено гладка кожа, с цвят на мляко с мед, с перо да искаш да я галиш. Устни сочни и сякаш за целуване създадени, щом ги разтвори и единствената ти мисъл е да долепиш своите до нейните. Косата й е буйна и дълга, пусне ли я – разпилява се като паяжина по раменете и около шията й, с ухание на свежа градина след дъжд по залез слънце, ръце да искаш в нея да заплетеш. Носле малко и чипо, често пъти съм го виждал толкова чаровно вирнато. А очите... Очите на тази жена са способни да помрачат разсъдъка ти. Ако е вярно, че те са прозорец към душата, то в нейната потопиш ли се веднъж никога няма да излезеш, толкова са дълбоки и омайни. И макар да ти стига до раменете момче, никога не я подценявай! Би било самоубийствено да стоиш пред вълчица и да я подценяваш. Макар трите клетви да я спират от използването на силата, повярвай, достатъчно гъвкава и ловка е, за да те остави без дъх по неприятният начин. Това мога да ти кажа за жената... По погледа ти разбирам, че се чудиш от къде го знам всичкото туй. Аз бях сред най-близките приятели на стражника й, Елгар Мелагорен. Ставаше доста приказлив след шестото – седмото питие. – след което възрастният Стражник отпи голяма глътка.
- Звучи доста привлекателно. Защо никога не съм я виждал в такава светлина? – попита момчето.
- Младок. Да загубиш Стражник е ужасно. За това се носят какви ли не истории за полудели Сестри. Дженалдин Седай и преди това беше особена личност. Темпераментна. Според много хора е събрала най ужасните черти на родителите си – твърдоглавие, непокорство, своенравност, влечение към неприятностите. Но според мен, ако мога да съдя по това какво е направила от както получи шала, има твърда воля, невероятно бистър ум и може да контролира всяка своя емоция при нужда. Вярно, че е много избухлива, веднъж се беше постарала Елгар да не може да сяда нормално около месец за невероятният махмурлук който й беше довлякъл, но пък и лесно прощава. Та както казвах тя беше много лъчезарен човек, но да загубиш Гайдин е доста тежко изпитание на съдбата. Преодолява се трудно, а тя така и не го преодоля напълно за тези двадесетина години. Според брат й, една част от нея е умряла тогава, защото се промени. Сега е по-хладна и по-саркастична, по-рядко ще видиш усмивката й да докосва очите.
- Интересна жена.
- Интересна наистина. По-интересна от повечето. Сега обаче младежо мисля да приключвам с пиенето, че не искам утре да ме боли глава, повече от колкото трябва, и не ми се седи с главата на долу, защото моята Аез Седай е с махмурлук. Един съвет – не се пречкай пред очите на Зелените. Никога не знаеш дали няма да решат, че точно ти си техният човек. Същото се отнася и за Дженалдин Восигоран. – и мъжът излезе от хана, оставяйки Новака сам с мислите му.

Одобрена <3
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Тейн Риордан
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 24

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Чет Окт 25, 2012 2:22 pm

Тейн Риордан
[You must be registered and logged in to see this image.]
Години - 43;
Призвание - Стражник;
Айез Седай - няма;


Външен вид – Тейн е висок и сравнително мускулест мъж. Косата му е кестенява и дълга до раменете. Очите му са сини. Обича да си пуска брада и обикновено не я бръсне. Има белег, който минава през гърдите му. Причината за този белег е инцидент по време на тренировка, когато се обучава за Стражник. Айез Седай го излекуват, но раната е дълбока и въпреки Цяра остава голям белег, който започва от дясната предмишница и стига почти до левият лявата страна на кръста му.

Характер – Тейн е сложна натура. Сериозен е и гледа на работата си като начин на живот. Гледа винаги да запазва спокойствие, но има моменти в които губи контрол и дава воля на гнева си. Освен това не говори много, поне не и преди трета или четвърта халба Ейл и сред приятели.

История – Тейн е роден в Две реки, Манедерен. Още от дете всява страх и респект, не само заради едрия си вид, но и заради това какво означава името му. Тейн означава войн, а Риордан, фамилията му, - кралски поет. Тейн винаги е смятал, че приятелите му са се страхували от него, защото баща му е бил войник в армията на Манедерен, а майка му, за изненада на всички, Айез Седай. Въпреки, че майка му е преливаща, той не се ражда с Искрата. Когато става на 23 години загубва баща си, но не по време на битка или тренировка. Баща му има злощастният късмет и конят му го хвърля. Падайки, той си чупи врата и умира на място. Майка му, решена да се върне в Бялата Кула тръгва заедно с него, убеждавайки го да се обучи за Стражник. Тейн се съгласява и тръгва с нея. Десет години се обучава за Стражник и открива, че има толкова много неща за боя, които не знае. На 40 години научава за смъртта на майка си, която е била убита от бандити по пътя между Тар Валон и Кайрен. Стражникът й бива обвързан от друга Сестра, за да го спасят от полудяване и да го задържат далеч от Погибелта, където той иначе би отишъл за да се погуби. През следващите три години, Тейн не напуска Кулата. Продължава да тренира усилено, опитвайки се да погребе дълбоко в себе си чувствата за загубата на майка си. Една единствена мисъл го крепи – Да намери разбойниците и да ги накара да съжаляват, че са се родили. В същото време се надява да си намери Айез Седай и да я защитава, да я защитава по-добре отколкото Стражника на майка му я е защитавал.


Одобрен
Върнете се в началото Go down
Rafail
Аийлец
Аийлец
avatar

Зодия : Pisces
Брой мнения : 10
Години : 24

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Съб Окт 27, 2012 6:14 pm

1.Име: Рафаил



2.Години: 19



3.Призвание: Аийлец,Преливащ (макар че все още не го е осъзнал)



4. Външен вид: За разлика от типичната за аийлците светла коса, косата на Рафаил е къса, къдрава, тъмнокестенява. Това е единственият му белег, отличаващ го от събратята му.

Висок е около 1,90, висок, подобаващо за аийлец, сини очи, изключително сух и слаб. Има белег на левия прасец от ухапване на пустинна змия, почти отнела живота му,когато е бил малък,но е спасен от Мъдрата на клана му. Облеклото му е съставено от типичните за аийлец кожени, леки дрехи, най-често с бледожълдото и бежавото на пустинята.




5.Характер: Спокоен, студен, трудно може да бъде ядосан или притеснен. Някои възприемат това ледено спокойствие като слабост, знак за пасивност и нежелание за работа, но във всяка отдала му се възможност се опитва да докаже обратното. Смел е, не се страхува да помогне на приятелите си, но често трудно разпознава приятел от враг - недостатък, който го е вкарвал в неудобни и унизителни ситуации не един път. Както всички аийлци умението му да борави с копие може да се сравнява с това на майстор. От малък се научава да разпознава следите на различните видове животни, да ловува, както и да оцелява сам в Триделната земя, умение, което всеки аийлец трябва да усвои.





6.История: Рафаил е най-големият син на вожда Исал на клана Шар Кодарра (на Древният език - Кръвта на Кодарра, потомци на един от старите аийлски кланове преди Последната Битка и Замъгляването, завърнал се в последствие в Триделната земя). Макар че е син на вожд, не получава никакви специални привилегии. Потомството не е оценяващ фактор при аийлците, а делата и приноса за общото благо на клана(както и голямото количество джи). Така той трябва да си пробие път с пот и кръв, за да бъде забелязан като полезен - все пак, това е всичко,което има значение за народа Аийл. Като малък ,по време на един обход за вода, бива ухапан от пустинна змия и когато всички губят надежда, че той ще оцелее, Мъдрата на клана го излекува. Няколко години след това накуцва с единия крак, което го прави за смях пред останалите. Допълнително, особения цвят на косата му печели недоверието на връстниците
му. Те го отбягват, не му вярват, твърдят, че не е истински аийлец. Сухата му и слаба фигура му печелят подигравките на Шае'ен М'таал (Каменните Кучета).Голяма грешка прави този обаче, който го подцени. Случвало се е младият аийлец да оставя побойници да лежат на горещата земя, на ръба на смъртта, давещи се в собствената им кръв. Както гласи традицията, Рафаил е бил обучен да танцува с копието от дете. Особеното в бойният му стил е, че използва използва дълго копие с две остриета, наречено двузъбец.Благодарение на уменията му като следотърсач и
ловец Рафаил успява да спечели доверието на голяма част от клана, включително на по-малкия си брат Азазил, както и много джи.

Одобрен
Върнете се в началото Go down
mileidi
Синя Аджа
Синя Аджа
avatar

Брой мнения : 1

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Вто Ное 06, 2012 9:58 am

Втори опит Снимката от профила мисля става за моята героиня.

Селия Шинова
дъщеря на генерал Мартин Шинова от рода Шинова от Шиенар

2. Години - 45.

3. Призвание - Айез Седай от синята аджа

4. Ръст 175 см. Тегло 60 кг. Висока с огнена коса и сиви очи Селия е с типичните за аийлците черти. Тя винаги е обичала да си носи косата къса и да се облича с мъжко облекло. Чертите и са прави, леко остри с малък белег над лявата вежда, останал и от битката с единият от братята и. Макар Айез Седай да искаха да и го махнат тя държи на него и си го е запазила.

5. Характер - Честна и смела, възпитана в традициите на Шиенар със много добри бойни умения и голяма сила на преливане, една от сериозните агенти на Синята аджа действаща там, където е необходимо. По време на обучението и за Айез Седай синята аджа стимулира и моделира в Селия определени качества като хитрост с лека доза лукавство, упоритост до безрасъдство, като я подготвя за свой свободен агент. Доста своенравна израснала в мъжко обкръжение Селия все още носи своя буен дух, независимо от опитите да го пречупят в обучението за Айез Седай. Запазвайки вродени черти развити при възпитанието и тя успява да остане състрадателна и грижовна въпреки суровата си външност.

6. История - Намерена като бебе от генерал Мартин Шинова Селия става дъщеря от благородния род Шинова от Шиенар. Съпругата на Мартин Шинова умира при раждането на третия си син и тогава семейството става само от мъже. Намирането на бебе момиченце внася свежест в суровия им живот. Третия син на Шинова Десам е само с година по голям от Селия и двамата стават неразделни. Липсата на жена в семейството води до напълно мъжкото обучение и възпитание на Селия. Обгрижвана от тримата си братя и баща си тя придобива сериозно военно обучение в суровия мъжки свят на Шиенар ръководещ се още по старите традиции от преди Последната битка.

Поверени на един и същи учители поради невъзможността да ги разделят Силия придобива широки познания по военно дело, езда, фехтовка, оръжия, география, история и търговия и почти минимални познания необходими на всяка жена /готвене, шиене, тъкане/. До момента докато разбира, че може да прелива тя е твърдо убедена, че ще стане войн пазител на света от Тварите на сянката. Нежеланието да се разделя със семейството кара Селия дълго време да крие способността си да прелива до момента, когато трябва да спаси брат си. Изпратена в Бялата кула за обучение тя възприема този период като наказание. Упоритостта и като ученичка се дължи на факта,че иска по скоро да се прибере в Шиенар. Разкривайки силната и воля и желанието да се бори за доброто на света синята аджа я привлича в своите редици и я подготвя за действащ външен агент. За това спомага и откритата и способност да кара хората винаги да и казват истината. Прекарвайки 8 г. от живота си в Бялата кула Селия разбира мястото на сестрите в подредбата на света, но не забравя с силната си обич към брат си. Голямото и желание е той да стане нейн Стражник, но притеснението от силната емоционална връзка между тях я спри да го помоли. Последвалите години изпълнени с множество акции остават на заден план Шиенар и Десам, но младежката мечта не е забравена. Само бъдещето ще покаже какво престои. Сега Селия е извикана да се върне в Бялата кула и да се срещне с ръководството на Синята аджа, за да и поверят важна задача, която маже да промени живота и.


Одобрена!
Приятна игра!

Върнете се в началото Go down
Раур Айлуард
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 17

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Вто Ное 06, 2012 9:36 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Модел: Jake Gyllenhaal


1. Име - Раур Айлуард

2. Години - 43

3. Призвание - Стражник

4. Външен вид - Раур е висок със сини очи и кестенява коса дълга до раменете. Не обича да носи дълга брада затова я поддържа къса и под формата на катенарче.


5. Характер - Раур не е буен, но когато се изисква може да бъде безмилостен. Понякога действа прибързано и е готов да се хвърли в битка, независимо какви са шансовете да спечели може да са срещу него. Слави се с твърд характер. Непоколебим е и в същото време мил и грижовен.

6. История - Не е известно къде е роден но е израстнал в Тар Валон. Семейството му, собствениците на един от хановете в града, го намерили там като бебе. Поне това му бяха казали, когато Раур бил достатъчно голям. От тях научил, че е осиновен. Не знаели кои са истинските му родители, но и Раур не искал да знае. Смятал собствениците на хана за свои родители, понеже те бяха отделили толкова години да се грижат за него. Жената - Ниара, беше прекарала много безсънни нощи до леглото му, когато е бил малък и болен. Баща му, се скъсваше от работа за да може семейството му винаги да е добре и подсигурено. Когато навършва 28 Раур решава, че иска да се обучи в изкуството на боя с меч. Моли родителите си да му позволят да замине. След като получава разрешението им, той се присъединява към младоците, които се обучават за Стражници. Обучението му отнема осем години. На 36 той става пълноправен стражник. Още същата година Бяла сестра го обвързва. Раур посвещава живота си да я защитава. Амелия Айез Седай е единсвтената светлина в живота му, и Раур е готов да жертва живота си за нея. С течение на времето, той развива чувства към нея и е силно изненадан, когато тя отвръща на чувствата му. Когато ной е на 40 двамата се обвързват завинаги, сключвайки брак. Денят, в който Амелия става негова съпруга е най - щастливият ден в живота му. Следващите три години той прекарва с нея извън Бялата Кула. На няколко пъти той и тя се отбиват при семейството й. Но всичко се променя в деня, в който той я загубва, а виновника за това - истинският син на семейсвото, което го е осиновило - се измъква безнаказано. В един заветен ден, Раур губи всичко, което някога е смятал за ценно. За един ден, той губи съпругата си, нероденото си дете, симсълът да живее, но остро желание за мъст.

Одобрен.


Последната промяна е направена от Раур Айлуард на Съб Юли 09, 2016 11:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Кадедрид Ниендар
Аша'ман
Аша'ман
avatar

Зодия : Virgo
Брой мнения : 1
Години : 28

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Вто Мар 05, 2013 9:44 pm

Model:
Eddie Redmayne

1. Кадедрид ( Кад ) Ариен Ниендар

2. Години: 37 ( изглежда на не повече от 25 )

3. Призвание: Аша’ман

4. Външен вид:

Кадедрид е сравнително висок мъж с добре сложено, не мускулесто тяло. Косата му е тъмно рижава, късо подстригана и неуправляема. Очите му са странна смесица от зелено и сиво. Лицето му е покрито с лунички, които допълнително го карат да изглежда още по-млад. Има плътни устни, които дори и намръщени придават на изражението му някак си детински вид. Когато е на територията на Кулата носи типичната черна куртка, от тънка коприна, черни бричове и високи ботуши. Неангажиран с аферите на Аша’ман, той предпочита да се заменя този цвят с някой по-ярък – например морско син или зелен.

5. Характер:

Много изстрадал през сравнително краткия си живот, Кадедрид се е научил да не вярва на никого, да разчита само на себе си и да използва всяка предоставена му възможност. На пръв поглед той изглежда мил, добронамерен, дори глуповат. Това е само илюзия, която той самият подхранва с годините. Надарен е с остър ум и логическа мисъл, които му служат добре сред Аша’ман. Той не обича да е център на вниманието, не е личност, която да се откроява с подвизи, но определено не остава незабелязан сред останалите. Присметлив и леко лукав, той бързо е готов да пожертва стари съюзници в името на нови, по-полезни и надеждни. Макар и да изглежда плашлив и неуверен, той е силен характер готов на всичко, за да постигне поставените си цели – без значение кой или какво стои на пътя му. Използва с еднаква умелост както интелекта, така и физическата си привлекателност. Не вярва в любовта и близките човешки взаимоотношения, но все още от време на време изпитва угризения или жал, които бързо биват заменяни от по-практични и полезни ‘емоции’.

6. История:

Кадедрид е роден в Майен. Майка му е тъкачка, която до смъртния си одър не пожелава да назове името на баща му. След смъртта й – когато той е на 12 – момчето научава от злите езици, че тя се е върнала бременна след като е пътувала с търговски керван през Аийлската Пустош. Рижата коса и светлите очи са повод за много жлъчни подмятания от страна на съседите и дори роднините му, които го прогонват от дома му и го оставят да скита по улиците на града. В продължение на три години той намира препитание в най-различни и недотам честни и почтени професии – бил е както уличен крадец, така и чирак на много занаятчии. Не се задържа дълго на едно място, Майен не е толкова огромен и слуховете често оставят малкия Кад гладен и на улицата.

Малко след като навършва 15, Кадедрид случайно се озовава в една тъмна алея, където се крие от огромния търговец, чиято кесия е задигнал. Там неочаквано става свидетел на побой над младо момиче. Притичва й се на помощ и успява да прогони пияния натрапник. От благодарност момичето предлага да го заведе в дома си и да го нагости добре. Кадедрид си няма и представа, че ‘домът’ на момичето е в действителност дом, в който богати благородници идват, за да пият вино и да се отдават на всякакви типове удоволствия. Запознава се със собственичката на това място, доманка на средна възраст, която завинаги ще промени живота му – Десме Каллем.

Десме взима Кад под крилото си и му осигурява всичко, от което се нуждае. Момчето получава храна, дрехи, покрив над главата си, дори се научава да чете и пише, натрупва знания по история и философия. Макар и на пръв поглед алтруистичен, жестът на Десме е добре преценен – Кадедрид е нейна инвестиция и скоро се превръща в обект на желание на най-заможните й клиенти. Момчето така и не осъзнава какво се случва докато вече не е твърде късно – Десме държи всички карти, а за него вече няма живот зад стените на ‘дома’ й. Млад, умен и привлекателен, Кад носи огромни печалби на своята ‘попечителка’, която с радост запознава момчето с представители на благородническото съсловие както в Майен, така и от няколко други страни.

За нещастие, или може би за радост, Десме се привързва към момчето и след един трагичен инцидент с една двойка млади благородници, тя решава да го отпрати. Той не може да остане под покрива й, а сърце не и дава да го нарани. Вече пълнолетен, Кад решава да напусне Майен и да търси късмета си по широкия свят.
Следващите години са изпълнени с низ от странни събития, нелепи ситуации и инциденти, които привличат погледа на Аша’ман. Момчето е привикано в Черната Кула и след кратък тест се установява, че е роден с искрата. Обучението му започва на мига и горкия Кад отново се оказва на чуждо място, без право на избор и без възможност за бягство.

Обучението на момчето е повече от тежко. Суровата дисциплина отстъпва по жестокост единствено на подигравките на останалите преливащи мъже. Никой не е счел за нужно да спести историята на нелекия живот на Кад и той години наред е обект на присмех и цинични подмятания.

Прекарва четири години като Боец и само две като Вречен. На 27 е издигнат в Аша’ман. Получаването на драконовата значка не му носи утеха – предстои му важен и много труден избор. Кад не е боец, мрази оръжията – само заплахите от страна на инструкторите му са държели острието в ръцете му през тези кошмарни години. Има познания в Церенето, но не желае да се занимава с това. Не понася така наречените ‘Строители’ и техните педантични вглеждания във всеки детайл. За политика не може и да става дума – не е лъжа, че е изградил методи да влиза под кожата на хората, които е решил да оплете в мрежите си, но посланничеството му се вижда скучна, но и трудоемка работа. Все пак, май изборът му е лесен ( или пък отново няма такъв? ) – Кадедрид решава да влезе в редиците на тези Аша’ман, занимаващи се с изследователска дейност и събиране на знания. Скучно, но пък сигурно… Така поне щяха да го оставят на мира.

Така и се случва – Аша’ман малко по малко забравят нерадостното детство на Кад, но той не може да го забрави. Променен до неузнаваемост, толкова различен от онова дете, което играеше весело до полите на майка си… Да, очите му са красиви, но кукленски красиви – без капка чувство и емоция…

Одобрен си! Приятна игра!
Върнете се в началото Go down
Рен
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 11

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Пет Апр 19, 2013 1:40 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Снимка: Так Сакагучи от Death Trance

Име:
Рен Янай

Години:
29

Призвание:
Търси го все още

Външен вид:
Рен е висок и снажен. Тялото му е много пропорционално, добре оформено. Животът му на обикновен човек занимаващ се с физически труд са го направили як, жилав, но не със силно изразени мускули. Има много бързи реакции. С дълга до средата на гърба си коса, черна, права. Очите му са наситено зелени, скрити от тъмни вежди. Лицето му е нещото, което най-много впечатлява хората. Макар обикновено да е покрито с мръсотия, изящната му красота се крие трудно. Понякога живота му е предлагал като единствен шанс за оцеляване да се предреши като жена. Заради красивите си черти винаги е успявал да се представи за такава. Въпреки че работи с ръцете си и са позагрубели, дългите фини пръсти само допринасят за илюзията. Има тънки, но плътни устни и прав, малко широк нос. Гърбът му е покрит с резки от бой - с камшик, с колан, с пръчки...

Характер:
Рен е тих, научен е да е тих и да не говори, освен когато го попитат. Изпълнява всякакви заповеди. Има силен инстинкт за оцеляване - като тръстика, огъва се на вятъра, но не се чупи. Обича да е сам, научил се е да чете и да пише макар не много добре. Не харесва много живота които води, но не прави нищо особено, за да се противопостави. Учи се на всичко, което съдбата му предлага, за да е по-полезен на следващия си собственик. Вътре в него се усеща и свободолюбива страна, но той я потиска. Има доста бистър ум и понякога може да изненада събеседниците си.

История:
Рен Янай е роден в Бандар Еваан. Майка му е да'ковале, продадена на местен земевладелец. Един от работниците в имението му е баща. Родителите му не се женят, защото не им е позволено, но баща му се старае да улесни живота на майка му до колкото може. Като син на да'ковале, Рен също е да'ковале. От малък работи из земите, помага с обработването на земята, с поправката на различни неща, с гледането на животните. Една нощ бандити нападат и опожаряват имението в което работят, избиват всички освен част от децата, които не са се съпротивлявали. Рен е сред тези деца. Заради красивото му лице го объркват с момиче и го водят при главатаря на бандата. Разпитвайки го научават кой е и какъв е. Главатарят решава, че ще е полезен. Няколко години прекарва с бандата разбойници, които го учат как да стреля с лък, как да проследява следи и как да се превъплъщава и дегизира. Използват го като примамка, обличайки го като жена, за различни случай. Заловен е край Катар и е осъден. Преди да го обесят търговец го вижда и откупва свободата му. Причините на търговеца въобще не са чисти. Той се възползва не просто от познанията на Рен като крадец, но и от красотата му, по повече от един начин. След още няколко години, Рен е продаден в Тарабон. Сменя няколко господаря там. Накрая е закупен от друг търговец, но не за дълго е с него. При придвижването на стоки към Кемлин, са нападнати. Научил се вече да оцелява, Рен се измъква. Попада в едно село близо до границата между Манедерен и Айенде. В селото се смиляват над него и възрастния ковач го приема при себе си. Обучава го на най-различни неща, но скоро научава, че Рен няма силата в себе си да се занимава с това. Вместо това вижда влечението на тогава 20 годишния мъж към оръжията. Започва да го запознава с тях. Накрая двамата измислят особен меч за Рен и той става негов майстор. Когато ковачът умира 4 години по-късно, Рен напуска селото и започва да си търси съдбата. Работи като наемник, като работник на полето, мести се от място на място. Не говори за себе си, нито разказва какъв е меча с него и от къде е. В момента работи в едно имение край Кемлин, където му харесва доста, защото всъщност собствениците му са далеч, а икономът на имението е мил човек.


Одобрен си! Приятна игра!
Върнете се в началото Go down
Rokamball
новопостъпил/ла
новопостъпил/ла
avatar

Зодия : Libra
Брой мнения : 11
Години : 29

ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   Пон Яну 04, 2016 6:52 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this link.]
Име: Дейн Айбара

прозвище: Рокамбал
Родно място: Едмондово поле, Мaнaдерен
години: 28
Позиция: Аша Ман
Преливане: средно
Таланти: Сънебродство; Вълчи брат
Оръжия: 2 меча; дълък лък
Фракция: Официално член на Домаракоши’Махди, всъщност член на Дин’сувра’риод
Семеен герб: Пурпурна вълча глава на бял фон
Личен герб: Пурпурна вълча глава на черен фон (един от малкото благородници с личен отличителен герб)
Отличителни белези: златисти очи

Характеристика: Човек, който предпочита да е сам и да изучава книгите в семейната библиотека (много от тях са още от времето на Последната битка). Ако не го намерите из библиотеката значи е хванал да пътешества из Манадерен. Като физика е с широки рамене, оформила се сред дървосекачите в Мъгливите планини (любима негова дестинация). Той е единственият Аша Ман, който не носи отличителната черна куртка, но всичките му дрехи са в черно, без никаква украса. Старае се винаги да е незабележим (макар, че е трудно заради външния му вид), поради което хората се стряскат когато реши да вземе отношение по даден въпрос. За него казват, че думите, които каже са винаги премерени и винаги добре обмислени. Човек с твърд самоконтрол (“Разбудиш ли гнева на Дейн, все едно си разбудил гнева на Огиер” - думи на баща му Роланд към Аша Ман Доналд Айбара). Среден ръст, кестенява коса, сериозни златисти очи. Много точна характеристика за него дава Амрант ди‘Карера М’хаил на едно от редовните си посещения при Доналд Айбара, негов стар колега от фракцията Домаракоши’Махди:

“Когато го видях за първи път на път за дома ви, приятелю Доналд, го помислех за син на някой от дърварите, но когато вдигна глава и видях очите му, разбрах че трябва да е от княжеското семейство. Импулсивно реших да проверя дали е с Искрата и не се изненадах че е роден с Дарбата предвид историята на фамилията ти, Доналд. Но въпреки това той е нещо необичайно, Доналд, с тези златисти очи?
-Съгласен съм, приятелю. Още повече, че това не му е рождения цвят на очите. Беше изчезнал за няколко дни преди три години и като се върна беше със златисти очи вместо кафевите, с които се е родил.”

История: Роден в княжеското семейство на Манадерен и като такъв е обучен за втори кандидат за престола (ако случайно брат му умре или стане Аша Ман, става първи наследник), според възпитателите му - неуспешно. На 15 години, при едно от честите си пътешествия из страната е изхвърлен от коня и губи съзнание. Когато се свестява разбира, че е обкръжен от вълци и най-важното - разбира ги. С помощта на вълците се прибира 2 дни по-късно. След като се оказва, че той е роден с Искрата, а не брат му Алдор, заминава за Черната кула, където е записан като Дейн Рокамбал, поради неговото лично желание. И понеже не се държи съвсем като принц, е взет извънбрачна издънка на рода Айбара (което нито той, нито чучо му Доналд потвърждават или отричат). За своето обучение в Кулата, не обича да говори, но е факт, че 7 години след като постъпва, 25 годишния младеж е вече пълноправен Аша Ман. Има “нещастието” да е хванат в Тел-айеран-риод от Айла, Мъдра на септата Горещ камък на Шайдо Айил и му е изтръгнато обещанието, че ще отиде в Руйдийн, където да помоли да бъде обучаван от Алантин и Мъдри на Сънебродство. Това е основната причина да напусне Кулата. Следващите две години от живота му също са в мъгла, докато не се връща по време на траура на баща си. Първи съвентик на княз Алдор (единственият Домаракоши’Махди,който е съветник на владетел). Майстор на стрелбата с дълък лък и предполагаем Майстор на меча. Редовни спътници в пътешествията му из страната са вълците Леден език и Бърз вятър, както и Салин, Алантин на Водиш Айил, бивш Фар Калдазар Дин. Любимо четиво му е “Кратка семейна история” на Доналд Айбара.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content


ПисанеЗаглавие: Re: 1. Герои   

Върнете се в началото Go down
 

1. Герои

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: Колелото на Времето се върти... :: Постъпване-