ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 2. Началото...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Александрин Седай
Заседателка
Заседателка
avatar

Брой мнения : 201

ПисанеЗаглавие: 2. Началото...   Пон Окт 01, 2012 3:41 pm

...не за всички е еднакво, но все от някъде трябва да се започне.

В тази тема може да опишете героя си под формата на рп, описвайки ключов/и момент/и от неговата история. Например за Айез Седай - постъпването й в кулата, как е била издигната, моменти от престоя й в кулата и т.н, Стражник - първата среща с неговата Айез Седай, моменти от обучението му, как е станал стражник. и т.н.

Моля, преди да се включите в същинската Игра, да проверите дали героят ви е одобрен.
Приятно писане!

Върнете се в началото Go down
Sei'cal
Аша'ман
Аша'ман
avatar

Брой мнения : 10

ПисанеЗаглавие: Re: 2. Началото...   Нед Окт 14, 2012 4:25 pm

Болка… Нямаше устни, за да извика. Нямаше очи, за да се разплаче. Нямаше тяло и все пак усещаше тази безкрайна и подлудяваща агония. Лъчи от Светлина го държаха затворен, окован сред Мрака, впиваха се в несъществуващата му плът… Светът бе просто накъсани образи, звуци и аромати, проблясъци на здрав разум сред океан от лудост. С всяка своя мисъл той се обръщаше към Великия Властелин, молеше го за милост, молеше за смърт, за покой. В отговор получаваше само мълчание и поредната доза безмерно страдание. Вече почти не помнеше кой е, откъде е, защо е тук. Единствена спътница му беше болката…
Не знаеше какво да стори, той бе просто мисъл, едно съзнание без тяло, сянка изправена пред личите на утрото. „Дойде и твоят час, Сей’кал”. Гласът бе едновременно хапещ лед и изгарящ огън, който караше досегашната агония да изглежда като нежния допир на меденокожа доманка… Доманка?
За миг самата реалност потрепери, Колелото на Времето изстена и продължи да тъче Шарката… нишка, от която сега бе и Сей’кал…

***

Въздухът нахлу в дробовете му като копие, сърцето му заби лудо. Беше жив! Паднал на колене, той понечи да се изправи, но му се зави свят и остана на земята. Великият Властелин искаше да коленичи, да отдаде почит за дара, който бе получил.
- Господарю, как да служа…
„Живей!” Отново тази тъпа болка. Сей’кал се изправи и се огледа. Шайол Гул не се бе променил много, същата пустош, пепел, същата изнервяща топлина. Избраният прокара пръст по лицето си, по добре познаните черти и извивки. Това го накара да се усмихне.
- Все така… перфектен.
Той посегна към сайдин – Вярната сила му бе отнета – и запреде сплитовете, отваряйки Портал…
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: 2. Началото...   Пон Окт 22, 2012 11:00 pm

Това се случи преди четиридесет и четири години...
Не се случваше често да те призоват в полунощ. Но така й бяха наредили. Петнадесет минути по-рано Наставницата на Посветените я беше вдигнала от леглото й. В последния ден на последния месец, Дженалдин Восигоран щеше да свали сивата рокля.
Елосин вече бе взела шала и затова бе дошла с наставницата. Подкрепата й бе много важна за Дженалдин. Изпратиха я до вратата на Залата за изпитания.
Джен влезе и застана на колене пред Амирлинския трон. Накараха я да се съблече, след което и посочиха Тер-Ангреала. Колко ли ужасно щеше да е? А можеше и въобще да не е ужасно.
Щом пристъпи вътре земята под краката й изчезна и тя почна да пада свободно надолу... Искаше да изпищи, но просто затвори очи. Когато ги отвори видя пред себе си кръв, смърт и ужас. Баща й преливаше, бе полудял и душеше майка й, сюжет толкова познат от легендите за един от Драконите, Луз Терин Теламон. А после видя себе си оплетена в тънки нишки като кукла на конци. Обърна се и видя зад гърба си Ямата на Ористта и сякаш усети погледа на Тъмния по кожата си. Джен пое дълбоко въздух и с издишването осети как прегръща Извора. Майка й пищеше, а баща й се смееше. Как искаше да им помогне. Но по-важното бе да се увери, че печатите на затвора на Шайтан са здрави и по места... Някъде в подсъзнанието й премина мисълта „а това е само първото”...
Когато излезе от Тер-ангреала тя трепереше, беше обляна в пот и тук таме се виждаха тънки червени рески, по лицето й все още се стичаха сълзи. Въпреки това изражението й бе спокойно, погледът бистър. Преживяването вътре не можеше да се опише, не трябваше да се описва. Времето бе спряло там където бе. Но важното е, че сега бе зад гърба й. Тя се изправи, потрепна за последен път и закрачи към Амирлин. Отново коленичи и сведе глава.

- Кой идва тук? – попита я Амирлин с мек глас, може би дори грижовен. Усещаха се съвсем леки нотки на твърдост.
- Дженалдин Восигоран. – гласът й не трепереше, което я изненада много.
- По какъв повод идваш? – изненадващо въпросът дойде от Пазителката на Хрониките, която стоеше от дясната страна на Амирлин.
- Да изрека Трите клетви и да получа Шала и Пръстена на Аез Седай. – някъде дълбоко в Джен се появи неутолимото желание да прегърне силата и да се успокои. Още малко трябваше да изтърпи. Още малко да бъде силна, а след това можеше да отиде в стаята на Елосин и да се строполи на пода в плач.
- С какво право искаш това бреме? – въпросът дойде от Амирлин. Гласът се бе променил, звучеше много по-остро.
- С правото на това, че преминах Изпитанието и се прекланям пред волята на Бялата Кула. – Последното не беше формулирано точно така както ги бяха учили. Усети безпощадния поглед на Надзорницата на Посветените впит в гърба й, като острие, което дълбае да стигне до сърцето й и да го извади.
Пазителката на Хрониките й подаде палката. Следващото трябваше да рецитира като по учебник, иначе никога нямаше да стигне до целта си.
- Под Светлината, и в моята единствена надежда за спасение и прерождение, заклевам се, че няма да изричам нито една неистинна дума. – Първата клетва, усети как невидим обръч се прикова в гърлото й, като нашийник от студено желязо. – Под Светлината, и в моята единствена надежда за спасение и прерождение, заклевам се, че няма да правя оръжие, с което човек да може да убива друг човек. – Втора клетва, сякаш подобен на първия обръч стегна китките й и глезените й заедно. – Под Светлината, и в моята единствена надежда за спасение и прерождение, заклевам се, че никога няма да използвам Единствената сила като оръжие, освен срещу Твари на Сянката или в най-краен случай, за да защитя живота си или този на моя Стражник, или на друга Сестра. – С изричането на последната клетва стоманен обръч се уви около самата й същност. Усети топлото и уютно кътче на душата си където бе Единствената Сила... Това я успокой.
- Стани, дете, ти си вече Аез Седай.
Тя вдигна глава и се усмихна съвсем леко. Докато се изправяше усети как я облива слънчевата светлина на утрото. Нов ден, нов месец, нова година... Нова Сестра...
Сега предстоеше да избере Аджа. Но някак си усещаше, че няма да е лесно. Ами ако никоя не я приемеше? Ръководителките подобаващо на Аез Седай бяха със застинали лица лишени от емоции. Заговори Бялата Алеяна Мидал.
- Защо искаш да станеш Аез Седай?
- За да служа на Светлината. – точно така, за да мога да действам в името на доброто, помисли си Джен.
- Имаш ли желязна воля?
- Да. – Имаше ли? За дванадесет години обучение дали бе успяла да я изкове? Изречеш ли Клетвите не можеш да изречеш лъжа. Имаше я, иначе не би могла да изрече категоричното „да”.
- Ще оставиш ли приятел в нужда след като станеш Аез Седай?
- Аез Седай значи да служиш. Бих помогнала на всеки, ако това не застрашава изпълнението на дълга ми, който приех с изричането на Трите Клетви.
Седемте Ръководителки стояха безмълвни, оглеждайки Дженалдин с преценящ поглед. Шест от тях отстъпиха една крачка назад. Само Хелияна Седай, Ръководителка на Зелената Аджа остана на мястото си.
- Добре си дошла у дома, Сестро. – изрече Хелияна с равен тон, но някак в очите й си личеше задоволство и се долавяше намек за усмивка.
Дженалдин пристъпи към нея и остави на други две Зелени Сестри да сложат на раменете й Шалът със Зелените ресни. Постигна го.

Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Sponsored content


ПисанеЗаглавие: Re: 2. Началото...   

Върнете се в началото Go down
 

2. Началото...

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: Колелото на Времето се върти... :: Постъпване-