ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 Но беше някакво начало...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Хроникьор
Хроникьор
Хроникьор
avatar

Зодия : Sagittarius
Брой мнения : 211
Години : 27

ПисанеЗаглавие: Но беше някакво начало...   Вто Окт 16, 2012 10:40 am


[You must be registered and logged in to see this image.]
~*~*~*~

„Колелото се върти, а вековете се повтарят. Последната битка бе дълга и безпощадна. Не само заради боевете, стотиците загинали мъже и жени, разрушените градове. Да, Прероденият Дракон, Ранд ал‘Тор, затвори обратно Тъмния и Отстъпниците. Да, той възстанови печатите по местата им. Но периода, който днес наричаме Последната битка не обхващаше само самата война, но и първите няколко години след това. Резултатите от самата война бяха умопомрачителни. Светът се бе променил. Ако в зората на Последната битка ал‘Тор успя да обедини земите под крилото си, то днес от тези земи почти няма и помен.
Малко след войната, съюзите бързо се разтрогнаха, хората изпаднаха в отчаяние останали без владетелите си. Земята бе безплодна, запасите от храна намаляваха. Въпреки усилията на Морския народ и Аез Седай, сезоните не се подчиняваха на волята им. Започнаха граждански войни в останките на някогашните държави. Някой се опитваха да извоюват независимостта си, други да погълнат съседите си, трети да запазят и малкото, което е останало.
Сеанчанците се изтеглиха, за да потушат пожарите на раздора в собствените си земи, както и да изтласкат до край оставащите там твари на Сянката. Те съставиха свой съюз с лорда на град Бандар Еваан, който гласеше, че пристанището на Бандар Еваан винаги ще бъде отворено за сеанчански кораби, а градът ще притежава изключителни права за търговия с всяка стока идваща от Империята или желаеща да замине за Империята. С това експанзията на Сеанчан приключи на континента. Какво се случи с тях след това никой не знаеше със сигурност, защото корабите им не се завърнаха дълги години. Накрая повечето хора престанаха да чакат вест.
Шара… другата непозната страна преди Последната битка отново се затвори в себе си. Народът им предпочиташе да се само-изолира.
Някога гордите Аийлци бяха съкрушени. Част от тях напуснаха клановете си, посрамени или покрусени от мъка за загубата на другарите си. Те се присъединиха към скитащия народ на Туатан, с надеждата така да изкупят грешките си. Други се завърнаха в Аийлската Пустош и продължиха да живеят както преди, за да запазят гордостта и честта на народа си. Малцина останаха при Влагоземците.
Но най-голям удар понесоха преливащите. Всички използващи силата – Аез Седай или Аша‘ман, Ветроловки и Мъдри, Дамане и Марат‘дамане, хората от Айад – те знаеха, че Единствената сила е изтощена. Живецът на Извора сякаш бе замъглен, сякаш бе предпочел да се отдръпне сам, да се затвори, за да се съхрани. Силите им драстично намаляха. Бялата и Черната кули рухнаха, раздирани от вътрешни противоречия. Никой не желаеше да признае грешките си, никой не искаше да се потърси общ път, никой не искаше мир. Останалите живи Аез Седай и Аша‘ман се опитваха да надделеят не само помежду си, но и над „противниковата“ си Кула.
А какво се случи с Преродения Дракон и най-близките му спътници? Това е мистерия. Някой казват, че са видели с очите си как са загинали, други твърдят, че са ги видели живи в края на битката, трети вярват, че е Ранд ал‘Тор и свитата му са се оттеглили далеч. Какво се е случило наистина никой не може да каже към този момент. Остава надеждата, че ще се появи отново, за да помогне в тези смутни времена. И така идните години започнаха да се наричат Смутните времена.“
Сборник с хроники и разкази, 70 година от Смутните времена (СВ)
Асана Кантони и Ичиро Миява

~*~*~*~

„Години наред живеем в неспокойство, страх и мислим само за това как да преминем през следващия ден, седмица, месец. Но никой вече не смее да мисли за следващата година. Такава може и да няма. Ще да са минали около 495 години след Последната битка, значи сега сме 490 година от СВ. Едно време не можех да разбера защо дядо ми така настояваше и аз и баща ми да си водим дневник, както бяха правили той, баща му, дядо му, пра дядо му. Според предците ни това е един от най-добрите начини да запазим историята. Ние сме сравнително прости фермери в покрайнините на голям град, но пък от околните ферми ни уважават, понеже се справяме добре с проста математика и просто четмо и писмо. Сега, когато се готвя да предам воденето на дневници на своя внук, осъзнавам, че дядо е бил прав. В тези последни редове ще споделя набързо впечатленията си от последните две години, тъй като не съм писал много редовно.
В странния ни неспокоен свят сякаш се завърна някакво късче светлина. Чувал съм разкази за държавите преди Последната битка. Имало четиринадесетте държави – Салдеа, Кандор, Арафел, Шиенар, Арад Доман, Андор, Кайрен, Тийр, Иллиан, Муранди, Алтара, Геалдан, Амадация и Тарабон. Е, сега повечето ги няма. Не съм сигурен кога какво се е случило, понеже в първите години имаше доста битки, доста опити за надмощие, а някак си предците ми са описвали по-ежедневни неща. Може би властта и границите са се менели твърде бързо, че да има смисъл да се записват. Това е без значение. Важно е да кажа какво има днес, в навечерието на петото столетие след Последната битка.
Пограничните земи, както са наричали някога Салдеа, Кандор, Арафел и Шиенар, и наследниците им, преди може би десетина години създадоха федерация. Нарекоха я Дрин, на думата за войн от древния език. Направо е изумително колко много безсмислени неща се пазят и помнят от преди Последната битка, пък някакви важни неща са забравени. Но както и да е, да не се увличам. Та, федерация Дрин. Всъщност никой в нея не се нарича дринец и подобни. Всички още помнят корените си. Едно време, когато се опитали да възстановят Малкиер, почнали доста вътрешни неразбирателства и дрязги. Едните били за, другите против… Накрая решили всеки да се нарича както си иска, пък ще са една цяла федерация. Четирите държави от едно време и ново-нареклите се малкиерци запазили в общи линии порядките си, фамилиите си и така нататък. Колко е имало в началото не знам, но днес има 13 знатни генералски фамилии, които управляват в съвет Дрин – по три от старите държави и една на малкиерци. Тоя генералски съвет взима решенията за всичко – битки, законодателство, понякога даже търговия и женитби. Естествено основното им занимание е да хвърлят по едно око от другата страна на планините, че да сме сигурни, че около Шайол Гул не мърда нищо. Много не помня кои са сегашните лорд генерали, ама са млади от моя гледна точка, така че все някой ще ги напише някъде. На юг Дринската федерация си граничи с Арад Доман – една от запазилите се държави, някой вярват от страх да не се разсърдят Сеанчан като се върнат, че нали там им е нещо като свободно пристанище, с Аез Седайските земи и с нас.
Под нас трябва да отбележа, че имам предвид там където живея аз, тоест втората нова държава в сърцето на континента. От останките на Андор и Кайрен се роди Айенде, от думата за „свобода“. Или по-скоро старият Кайрен е бил поразкъсан къде от Даес‘Дай‘Мар (да някой неща никога не умират), къде щото Аша‘маните искали място да се нанесат, къде по други политически причини. Та каквото остана било присъединено към Андор, ама щото и Андор не е съвсем същия, та вече двете са Айенде. Ние сме чудесна държава. Имаме си кралска фамилия, лордове и лейди, знатни домове, имаме си даже едно васално княжество! Манедерен, така го викат. Едно време след Последната битка, хората от Две реки си го извоювали. Ако има нещо, което се е запазило още от онези времена, преди дори пра-пра дядото на пра-пра дядо ми да са живи, ще да е тая област. Айенде на запад граничи с други позапазени държави – същия Арад Доман, с Тарабон и с Амадация.
Като казах Амадация, там е страшничко. Едно време Чедата на светлината решили, че може всичко да е свършило за другия свят, ама за тях не е. Все са си фанатици, макар че вече не преследват толкова много преливащи. Ся тормозят който си поискат. Та Чедата официално си превзели Амадация, не че преди не била тяхна. Ама ся през последните години чувам, че погълнали всички земи на някогашните Алтара и каквото е останало там от Геалдан. И те са малко като ония по границата, оставили са хората да си мислят каквото решат, но реално Амадация е Чедата, Чедата са закона. И туй то.
До Амадация на изток са Иллиан и Тийр. Някога Иллиан погълнал каквото имало от Муранди и сега е може би четвъртата по-големина държава. Тийр пък май почнали да се разбират с Морския народ, та пък са с най-сериозната морска търговия. Е, може би Арад Доман ще спори с тях заради Сеанчан, ама т‘ва са си техни неща. Много не знам за тях, далечко са ми. Пък и съм чувал, че въобще не са се променили като структура и управление още от преди Последната битка. Може би щото са далече.
За тия другите народи, нямам никаква идея. Знам, че се поддържат търговия и със Сеанчан, и с Ата‘ан‘миере, дори с Аийлците. Някой послъгват, че търгуват и с Шара, ма т‘ва не ми се вярва да е вярно. И така, туй е света през последните десетина години. Може би след още десетина ще се е по променил, ама дано не е. Мирът мирише хубаво, а по вятъра се носи някак сладка миризма.
Все си мисля, че забравям нещо, ама се чудя що. А, да! Споменах земите на преливащите! А то е и съвсем ново! Преди пет години съвсем решиха да се спрат да се карат Аез Седай и Аша‘ман. Преди това много, много време спориха. Накрая стигнаха някакво примирие и света май е съгласен с него. Мислят да работят заедно, ама не както едно време, там в оня Приказен век. Много гордост и много предразсъдъци има още, че да се занимаваме с приказни неща. Сестрите решиха, че традицията е най-хубаво нещо и подобно на Аийлците, дето едно време се прибрали, така и Аез Седай решиха пак да си построят Бяла кула в Тар Валон. Аша‘ман, за да не са по-назад, избраха за свое седалище бившия град Кайрен. Двете кули още не са завършени, ама чувам, че имат амбиции да са по-големи и красиви от преди. Даже се носят слухове, че намерили Огиери да им помогнат. Ама те хората винаги много приказват, на мен не ми се вярва. Те разправят, че искали Преливащите и канал плавателен да прокопаят между двата града, ама аз и на това не вярвам. Пък земите между двата града и около самите градове им бяха дарени безпроблемно от владетелите, щото кой е луд да се занимава да си навлича гнева на Преливащи жени? Ами на Преливащи мъже? Та така, имаме си една „ничия земя“, дето още не знам какво ще я правят. Надали ще е една държава, щото не могат да се разберат кой да я управлява. Ама може пък да станат градове държави. Знам ли.
И като за последно, да успокоя който чете това – от близо 60 години не е имало нападения от Твари на сянката. Май най-после са успели да ги изпотрепят. Гадовете близо 400 години се криха по какви ли не дупки, на малки и големи групи, пръснати като буболечки след Последната битка. Или сме ги наплашили здраво и са се скрили зад полата на Шайол Гул, или сме ги избили.
Хайде, време ми е да приключвам, че усещам зимата как настъпва към ставите ми. Пък и тая кашлица не е добра. Ще взема да съшия и надпиша едно книжле за внука, Тиам, от дядо му Тарам. Пък каквото стане.“
Дневник на Тарам, 490 година от СВ

~*~*~*~

„През 557 година от СВ, мирът се възцарил окончателно. Желанието на новите държави да търгуват и трупат блага било чудесна предпоставка за развитието на стабилни отношения между тях. Едни изработвали оръжия, други се специализирали в стоките за лукса, трети в стоки за бита. Започнала организацията на специални търговски срещи, на които се предлагали специфичните храни, напитки и стоки от различните краища на света.
Арад Доман започнал да се замогва бързо заради изключителните си права над Сеанчански стоки. Тийр не желаещ да остане по-назад потърсил начини да търгува с Шара, като успял да си издейства веднъж годишно малък керван с до 3 вида стока да преминава в ръцете на тийрските търговци. Разбира се, това не били кой знае какви стоки, рядко се давало нещо значимо. Обикновено били различни треви и билки, които спокойно можело да се намерят дори по поляните на Тийр. Но фактът, че идвали от Шара, че обикновените платнени торбички, в които били насипани, носели печата на владетеля… Сякаш запарки от тези треви можели да вдигнат болните от легло, да върнат зрението на слепците и какви ли не други чудати истории. Все още Шара оставала непозната и мистична. Иллиан се прицелил в Ата‘ан‘миере, но Морския народ търгували с всеки и не търсели тайни споразумения. Накрая всеки регион намерил своето „най-добро“, което да продаде на „най-добра“ цена.
А покрай търговията започнали отново да се съвземат градовете, били изграждани пътища, покрай това много по-малки селца изникнали покрай тях. Колкото по-богати били хората в една държава, толкова повече данъци събирал владетеля й. Постепенно вече никой не искал да се бие със съседите си.
Тварите на сянката били унищожени, дори били иззети и изгорени всички намерени източници на информация за създаването им, останали от Агинор. Около Погибелта и Шайол Гул били назначени постове, които се сменят на шест месеца, за всеки случай. Всички известни скривалища на мраколюбци и някогашните леговища на Отстъпниците били изгорени с Белфир. Желанието на Света да се отърве веднъж и завинаги от всичко докоснато от Тъмния било непреклонно. Ако за някого било доказано, че е мраколюбец, той бил предаван директно на Чедата на светлината.
Аез Седай и Аша‘ман направили много в това отношение. След завършването на двете кули – едната в Тар Валон, другата в Кайрен – по всички краища били разпратени преливащи, които да съберат нови попълнения за Кулите. Светът бил щателно претърсен. Дори били доведени деца от Аийл, Сеанчан и Морския народ. През 570 година от СВ били издигнати първите нови Аез Седай и Аша‘ман от близо 200 години. Самите Кули функционирали както преди Последната битка. Бялата кула била управлявана от Амирлин, която имала Пазителка на Хрониките, имало седем аджи, като всяка имала своя ръководителка, заседателки в съвета на култата и така нататък. Аез Седай обичат традициите. Аша‘ман също предпочели да запазят обичайте от преди Последната битка, за да могат някой ден също да кажат, че имат традиции. Ако има нещо, което се бе променило от тогава, то това е била самата сила. Тогава когато били събрани първите нови ученици на двете Кули, Силата, Единствения извор, започнала да се завръща при преливащите. Приемайки това за добър знак, сякаш Силата одобрявала сговора на преливащите, те продължили сътрудничеството в различни сфери, като вече не се целели само във властта и надмощието. Създаден бил нов календар, Аватския, а времето започнало да се нарича Зората на надеждата.
След прочистването на Мъжката половина и отсъствието на луди мъже, Червената аджа от части преориентирала заниманията си. Червените сестри започнали да обвързват преливащи мъже за стражници, като имало случаи, в които някой позволявали самите те да бъдат обвързани от Аша‘мана си. Повечето подобни двойки използвали малките си кръгове, за проучвания, като всъщност сами изразявали желание да участват.
Зелената аджа продължавала да бъде бойна и… е, нека не го крием, прекалено близка със стражниците си. Около 400 година от ЗН (970та от СВ и 975та от Последната Битка), Зелените решили, че освен бойна аджа, може да се замислят над това възможно ли е да узаконят връзките си със Стражниците и как точно да стане това. Все пак имало сестри и с по повече от 1 Стражник.
След като Нинив ал‘Вира открила начин да изцерява Усмиряването преди Последната битка, мечтата и целта на повечето Сестри от Жълтата Аджа в новото хилядолетие била да намерят цяр за всичко останало, както и да подобрят вече съществуващите церове. Някой дори започнали да се занимават с отглеждането и смесването на различни растения, за да получат най-добри резултати при лечителството.
Сивата Аджа както обикновено подпомагаше политиката на света, като подпомагаше да бъдат запазени дълготрайно всички добри дипломатически отношения. Сивите ясно разбираха, че мирът е крехък, никога не е вечен, а балансирането е важно.
Белите, отдадени на философия и логика, обикновено помагаха на Кафявите в проучванията за книгите и ангреалите, особено след като издирването на тези артефакти стана приоритетно около 500 година от ЗН. Някой бели, опитващи се да намерят своето място и ново призвание, дори търсеха начини да се научат да създават ангреали. Не че това бе запазено само за тях, Светлина, не, но те просто смятаха, че чрез логиката си ще научат и успеят във всичко. Което пък не пречеше на Кафявите сестри, които следваха своята си мисия на познанието.
Синята Аджа… след намирането на Дракона и Последната Битка, за тях някой може и да са помислили, че нямат занимание. Но това е далеч от истината. Все пак няма и никога няма да има по-добра мрежа от Очи и Уши от тези на Сините. През годините тяхната нова кауза бе да намират места все още покварени по някаква причина. Най-сериозен проблем представляваха мистериите на Шадар Логот, както и Пътищата на Огиерите. В повечето случаи Сините намираха информацията и я предаваха по мрежата си до Кулата. След това изчакваха и внимателно обмисляха действията си. И точно на тази тема се бе прехвърлила враждата между тях и Червените, които, разбира се, веднага биха действали.
И така Аез Седай живееха спокойно и се издигаха все повече в очите на хората. Аша‘ман не оставаха по-назад, макар да нямаха Аджи те се стараеха да помогнат по всякакъв начин на Бялата кула, но също така имаха свой странични научни и изследователски проекти. Заради покварата почти всичкото знание за Мъжката половина бе изгубено и много трябваше да се възстановява. Не малка група в Черната кула се бе посветила изцяло над това да възстановява сплитовете на Сайдин. Втора смяташе, че трябва да се посвети само на бойното дело подобно на Зелената Аджа. Трети се занимаваха с политика, някой дори се опитваха да възродят Даес‘дай‘мар. Но въпреки това и в Черната кула се усещаше спокойствие и прогрес.
И това продължава и до днес, лято 949-то от ЗН, 1519-то от СВ и 1521-во след ПБ, Четвърта епоха. Светлина да пази Бялата кула и нашата Амирлин, Асада о` Алсенхор“
Микаела Сарахали, Сестра от Кафявата Аджа,
Библиотека на Тар Валон

~*~*~*~

„Но взора си бдителен на Север отправете, защото не ще ми много време и острието на Сянката не ще ни подмине. Окото на Света с кървави сълзи ще заплаче, а от мрака застелил света Войната на бездушните ще се надигне.“
Автор неизвестен, първо пророчество след Последната Битка
Върнете се в началото Go down
http://sedai.forumsline.com
 

Но беше някакво начало...

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: Колелото на Времето се върти... :: Шарката заплита...-