ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 Няма цяр за смъртта

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Няма цяр за смъртта   Вто Окт 30, 2012 2:13 pm

В Кемлин валеше слаб дъжд и всичко тънеше в кал. При портите групичката се бе записала, бе им отдадено чест и бяха насочени към двореца. По улиците нямаше много хора, но Дженалдин не се и интересуваше от околните. Тя яздеше кротко към целта си.
Вече в двореца, те за кратко се видяха с шамбелана, който ги насочи към покоите на Елина. Там завариха една камериерка и кралския лечител. Дженалдин кимна за поздрав, след което поиска да разговарят на саме. Теланин и Елосин останаха при спящата й майка.
- Лечителю Афгар, какво е положението?
Афгар се поклони уважително. Джен го прекъсна.
- Няма нужда, днес не съм тук като Айез Седай, а просто като ужасно притеснена дъщеря.
- Тогава новините ще са ужасни, Дженалдин Седай. Лейди Елина не реагира на нито една от билките ми. Снощи заспа непробудно и не можем да я върнем в съзнание. Дробовете й са пълни със секрет, има влажна кашлица и до тази нощ имаше висока температура. Просто не знам какво да правя вече. Нито инхалации помагат, нито затоплени търпи. Нищо.
Вратата се отвори и Елосин се подаде.
- Джен, по-добре ела.
Дженалдин влезе в стаята и отиде да седне на леглото до майка си. Теланин стоеше от другата страна с пепеляво сиво лице. За Теланин бе невероятно тежко, Джен не помнеше много от смъртта на баща им или от погребението, но брат й бе достатъчно голям тогава и като първороден син се очакваше от него да проследи всичко внимателно с майка им. Стражникът бе застинал над майка си, сякаш изпаднал в транс от спомени. Джен хвана ръката на майка си, слаба, кокалеста, сбръчкана от възрастта. И ужасно студена. Тя прегърна Сайдар и започна да заплита малкото сплитове, които учеха Заелените за Цяр. За съжещение, те учеха основно как да "закърпват" рани получени по време на битка, главно за да направят смъртта по-лека. Джен не искаше да се отказва, бавно положи сплитовете на дробовете на майка си, карайки ги да започнат да се повдигат повече. Усети ръката на Елосин на рамото си.
- Джен, недей.
- Не. Трябва да има начин. Можеш ли да поемеш сплитовете?
- Ще се опитам.
- Вземи, това е ангреал, ще ти помогне.
Елосин кимна и взе малката фигурка с форма на котка. Тя я стисна в едната си ръка и привлече Извора, след което пое сплитовете от Дженалдин.
- Теланин, оставаш тук. Заедно с майстор Афгар ще помагате на Елосин. Отивам да намеря помощ.
Джен излезе и тръгна към покоите на кралската фамилия. По пътя различни стражи се опитваха да я спрат, но не успяха, на някой даваше обяснение, на други само показваше пръстена на ръката си. Накрая стигна до стаята на Първия съветник на краля, нейн далечен братовчед, Кайл Макгахан.
- Добър ден, съветник Макгахан.
- Здравейте, Дженалдин Седай.
- Кайл, искам да издадеш декрет, издирвам всяка Жълта Аджа в околността.
- Джен, подобни неща трябва да се издават от краля.
- Тогава иди да говориш с него! ВЕДНАГА! Жената, която го е гледала докато е бил дете, жената която бе братовчедка на майка му, жената, която отдаде годините и младостта си на този замък, майка ми УМИРА!
- Знам това, Джен.
- ЗНАЕШ И ВЪПРЕКИ ТОВА НИЩО НЕ ПРАВИТЕ, МОЖЕХТЕ ПРЕДИ СЕДМИЦИ ДА ПОИСКАТЕ ДА БЪДЕ ПРАТЕНА ЖЪЛТА СЕСТРА, ПО ДЯВОЛИТЕ В ПИСМОТО СИ МОЖЕХТЕ ДА ПОИСКАТЕ ДА ДОЙДЕ ЖЪЛТА СЕСТРА!!!
- Джен, моля те, успокой се и не викай. Още преди десет дни пратихме писмо с искане да дойде Жълта. Но не получихме отговор, затова преди три дни тръгна нов вестоносец, този път лично за теб и Теланин. Не знам какво се е случило с първия, но вината не е наша.
Джен стискаше зъби. По лицето и бе неразгадаема маска и фактът, че е бясна се усещаше само от горещите й с ярост очи и по викането й преди малко.
- Съжалявам, Кайл. Връщам си думите назад. И съжалявам за грубото си поведение. Моля за позволение да получа отряд от петима души с които лично да започна търсенето.
- Това мога да уредя. Ще говоря с краля да бъдат огласени съобщения, че издирваме Жълти сестри, както и всички знахари, билкари и лечители около Кемлин.
- Благодаря ти, братовчеде.
- Айенде оцелява толкова време, защото семейството вече значи нещо, поне в двореца.
- Да, няма нищо общо с фактът, че кралицата на Андор е била съпруга на Прероделия дракон, нали? - подсмихна се Дженалдин.
- Ще желаеш ли да се освежиш преди да тръгнеш?
- Не, ще е хубаво да тръгнем веднага. Имам подозренията, че една Жълта поне ще е в околността. През последната година те често пътуват из земите, за да търсят нови цярове и лекове, както и хора на които да предложат услугите си. Намирането й обаче ще е трудно.
- Разбирам. Поне вечерта ще се върнеш ли? Сигурeн съм, че кралското семейство ще се радва да те види.
- Може би ще се. Но нека е нещо скромно.
- Разбира се, това е семеен въпрос, не официално посещение. Би трябвало до половин час да намериш необходимите ти хора при конюшните. До довечера.
Дженалдин излезе от кабинета и тръгна към конюшните.


Последната промяна е направена от Дженалдин на Сря Окт 31, 2012 1:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Вто Окт 30, 2012 10:45 pm

Цал ден не намериха нищо, не намериха никого. На портата я посрещна съобщение от двореца, че и те не са имали никакъв успех. Бе подгизнала, но това ни най-малко не я притесняваше. Дъждът бе в перфектна хармония с вътрешното й настроение. Кал, тъмнина, мъгла и от някъде долетя тътен. Конят бавно минаваше през града. Мъжете зад нея също бяха оклюмали. Част от тях бе виждала като деца, имаше и един възрастен, с който си спомняше че бе играла, когато все още тя самата можеше да мине за дете. Всички познаваха майка й и бяха готови да си отрежат едната ръка, ако това би помогнало. Дженалдин винаги се бе впечатлявала на способността на майка й да спечели лоялността и обичта на всеки, с който се срещне. От знатни особи до камериерки и обикновени стражи, дори миячката на съдове и момчето, което носеше дърва. Майка й винаги бе ценяла хората, защото са хора, а не защото могат или не могат нещо, имат или нямат друго.
Докато наближаваха един от по-малките площади в централния район, Дженалдин усети особен трепет под лъжичката. Някой преливаше! И то на близо!
- Мъже, наблизо има Сестра. След мен!
И поведе петимата конници по една пряка в дясно от площада. Не яздиха много, не повече от две преки. Стигнаха до друг площад на който имаше странноприемница. "Скокливото конче". Беше я чувала, там отсядаха Сестри! Джен спря пред нея, скочи от коня и бутна юздите в ръцете на един от войните. Влезе бързо вътре. Съдържателката й каза, че наистина има отседнала Айез Седай, но няма представа от коя Аджа е. Но поне каза коя е стаята, особено след като Дженалдин се представи с пълното си име и титли - Дженалдин Восигоран Айез Седай, лейди от дома Восигоран, четвърта братовчедка на краля на Айенде - и показа пръстена със змията. Понякога се чудеше какво ли не можеше да направи това малко парченце метал. Да излекува майка й, това не можеше. Дано да е Жълта, Светлина, дано да е Жълта!
В момента в който бе стигнала стълбите, петимата стражи бяха я настигнали. Те се качиха бързо на горния етаж и тръгнаха към третата врата в ляво. Дженалдин не почука, направо отвори вратата, забравила за всякакви обноски и такт.
Вътре в стаята на стол пред огъня стоеше жена с руса дълга коса и наръч дрехи в ръцете. Тя беше Айез Седай, издаваше я лишеността от възраст и емоции, както и сиянието, което обграждаше всяка жена, държаща Извора. В ляво от вратата стоеше ужасно висок тъмнокос мъж, вероятно нейният Стражник, защото за две премигвания беше извадил остриетата от каниите на гърба си.
- Стойте, не идваме с лошо! - каза бързо Дженалдин и вдигна ръката си с пръстена. - Сестро, моля ви, спешно е, кажете ми от коя Аджа сте?
- Жълта, Сестро, но какво в името на... - Илейн не можа да довърши, защото другата Айез Седай я прекъсна.
- Слава на Светлината! - възкликна Дженалдин и направи нещо, което никоя Айез Седай не си позволяваше - заплака. Седейки в средата на стаята заплака като малко момиче. Но бързо се осъзна, избърса сълзите си, което остави мръсна следа по едната й буза, върна си самообладанието и продължи. - Сестро, спешно сте необходима в двореца. Незабавно даже. Гайдине, събери нещата ви и щом си готов, тръгни към двореца. Ще те чакаме там.
- Но... - опита се да възрази Стражникът.
- Времето е от значение, един живот зависи от това. - каза Джен и поведе изправилата се Жълта навън - Кажете на стражите, че идвате при Дженалдин Восигоран Седай и ще ви доведат при нас. Да побързаме. - довърши тя докато се отдалечаваше по коридора към стълбите.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Сря Окт 31, 2012 2:00 pm

Илейн седеше на едно от леглата в стаята и след като беше изсушила дрехите, които тя и Юка носеха на гърба си, се бе захванала да суши резеврните, които бяха подгизнали, когато вратата на стаята се отвори и вътре нахлуха петтима мъже последвани от жена. Юка мигновено беше реагирал и бе извадил оръжията си готов да я защити.
- Стойте, не идваме с лошо! - каза бързо Дженалдин и вдигна ръката си с пръстена. - Сестро, моля ви, спешно е, кажете ми от коя Аджа сте?
Думите на жената, която явно беше Айез Седай съдейки по пръстена с Великата змия, проговори бързо. Изглеждаше явно притеснена.
- Жълта, Сестро, но какво в името на... - Илейн не можа да довърши, защото другата Айез Седай я прекъсна.
- Слава на Светлината! - възкликна Дженалдин и направи нещо, което никоя Айез Седай не си позволяваше - заплака. Седейки в средата на стаята заплака като малко момиче.
Илейн само можеше да седи и да гледа как сълзи се стичаха по бузите на Дженалдин. Никоя Айез Седай не си позволяваше да изпуска така емоциите си, особено пред друга сестра, но Дженалдин Седай явно не беше обикновена Сестра. Илейн исакаше да я прегърне и да я утеши, но не знаеше до колко това ще е правилно. Съчувстваше на жената пред себе си. Нещо сериозно трябваше да се е случило, за да я докара до такова състояние. Но емоционалният момент не продължи дълго, Дженалдин дойде на себе си. Илейн изслуша сестрата и се изправи, готова да я последва щом научи, че човешки живот зависи от нея.
- Юка... - тя се обърна към Стражника си. Можеше да усети по Връзката, колко объркан и раздразден е, и притеснен. - Всичко е наред. Ще се видим в двореца.
Илейн му се усмихна топло и последва другата Сестра по стълбите.

***

Вече в двореца, Дженалдин беше завела толкова бързо Илейн до стаята на майка си, че Жълтата сестра не й остана почти никакво време за да огледа къде се намира. Въведе я в стаята на лейди Елина, където Елосин все още държеше ангреала и прилагаше сплитове за да помага на лейди Елина. В стаята имаше двама мъже, които й помагаха.
- Дръпнете се. - нареди Илейн и се приближи до жената на легло. Погледна към другата, очевидно Сестра, която до преди малко държеше ангреал и преливаше през него. Изглеждаше много уморена и леко бледа. - Заведете я в някоя стая да си почине. После ще я прегледам.
Илейн насочи вниманието си към въздрастната жена. Прегърна Извора и внимателно Вкопа за да разбере какво не е наред. Сплитът мигновено се превърна в Цяр. Започна да прочиства дробовете й от секрета, с който бяха пълни. Насочи сплита по цялото й тяло...
Няколко минути по-късно тя се отдръпна и се обърна към Сестрата, която я беше довела тук и се приближи до нея. Установи, че бяха изпълнели нареждането й и сега двамата мъже и другата Сестра ги нямаше. Тъкмо реши, да започне да говори когато вратата се отвори и вътре влезе единият от мъжете, за когото Илейн предполагаше, че е стражник.
- Как е тя? - попита той, като изпревари Дженалдин.
Илейн не знаеше как да им поднесе новината. Не беше лесно да съобщиш на някого за смъртта на човек, за когото го е грижа. Но истината беше, че въпреки че бе дала всичко от себе си...нямаше цяр са смъртта.
- Съжалявам. - започна тя спокойно, а гласът й беше тих. - Направих всичко каквото мога, но тя вече не е с нас. Вече е при Създателя. Съжалявам.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пон Ное 05, 2012 11:15 pm

Дженалдин се вцепени. Сълзи почнаха да се стичат по айес седайското лице. Брат й стоеше една крачка зад нея със стиснати юмруци и замъглен поглед. Зад него стоеше един паж. Илейн ги гледаше притеснено. За първи път й се случваше да загуби живот, да го види как се изплъзва от старанието и сплитовете й. Не знаеше как ще реагират. Понечи да каже отново нещо, но Дженалдин просто се обърна и излезе с тежки уверени крачки преди ръката на Илейн да я достигне. Жълтата обърна погледа си към Стражника.
- Извинете, къде е другата Сестра? - попита Илейн, но не получи отговор. Почака няколко секунди и попита отново. Когато пак не получи отговор погледна към пажът. Момчето се стресна леко, но отговори.
- През една стая от тази по коридора в дясно, Айес Седай.
- Благодаря. - и Илейн излезе, запътила се да прегледа следващия си пациент. Обърна се само веднъж към пажът - Юка Кирена, моят Стражник, сигурно ще дойде скоро. Ще търси Дженалдин Седай, но не е моментът сега да я притесняваме. Доведете го при мен.
- Да, Айез Седай - отговори пажът и се поклони.
В стаята Теланин остана сам с тялото на майка си. Искаше да чупи и да блъска по стените, но знаеше, че няма да постигне нищо, освен да се нарани и да създаде още работа на Жълтата сестра. Това бе нормалния кръговрат, който някога щеше да застигне и него. Човек се ражда, живее и умира. "Раждаме се, за да умрем" помисли си той. За смъртта няма Цяр. Той се приближи до леглото, наведе се и целуна студеното чело на майка си. "Поздрави татко, мамо, и ни чакайте... аз скоро, а Джен след време... Ще се видим при Създателя" Една топла сълза падна на студеното лице на жената. После мъжът се изправи и отиде при пажът.
- Отиди при главния съветник и му кажи, че лейди Елина Восигоран почина. Трябва да се оповести подобаващо, както и да се организира погребението. Ако му трябвам, ще съм при съпругата си в съседната стая. Не безпокойте лейди Дженалдин, Айез Седай бе права, сестра ми надали ще иска да я безпокоят в момента.
- Да, лорд Восигоран. - отвърна пажът, поклони се и изчезна бързо да изпълни задачата си.

~*~*~*~

Дженалдин излезе от стаята и тръгна по коридора в дясно. Мъката правеше гърлото й сухо, а глътките й бяха трудни. Въздухът сякаш пареше. Въобще не обърна внимание на мокрите си бузи. Вървеше уверено към терасата на втория етаж. Сякаш Гайдин тръгнал към Погибелта. Прегърна Силата, потърси източника на Извора дълбоко в себе си и го сграбчи, опита се да се гмурне в него, да се заобгради със Силата отвсякъде. Искаше да привлече толкова много, че да я заслепи, да я изгори до прашинка. За какво трябваше да е Айез Седай? За какво? За да види как всеки един от хората, които обича да умират. Баща си... Елгар... майка си... След време и Теланин... Всяка Сестра бе обречена да погребе любимите си. Дженалдин вече не ходеше толкова уверено, тялото й потрепваше на ръба на физическите си сили. Преливането на толкова Сила оказваше влияние, правеше я нестабилна. Айез Седай минаваше покрай хората от двореца като покрай статуи. Не чуваше стражите, които я питаха как е, загрижени заради бледостта й и замъгления поглед. Тя хвана дръжката на вратата, която щеше да я отведе на голямата тераса. В момента в който я открехна всичко наоколо се завъртя, а след това започна да се замъглява, докато не стана в непрогледен мрак. "Мамо!" помисли си Джен в последния момент. Жената се строполи на прага на терасата в безсъзнание.
Стражите се паникьосаха, трима се събраха около нея, чудейки се какво да правят. Четвъртият, най-възрастен се намеси:
- Глупаци, какво стоите и зяпате!!! Това е лейди Дженалдин, освен Айез Седай е и близка братовчедка на краля. Веднага я отнесете в покоите за гости и извикайте Афгар!
- Как да я пренесем?!? Ми тя ще ни изгори, ако се събуди!
Възрастния страж удари младия си другар по главата.
- Аз ще те изгоря веднага, ако не престанеш да дрънкаш глупости! Как според теб се носи жена, кратуно тъпкана с вълна?!? На ръце! Да не мислиш, че ще тежи, виж колко е фина! Хайде, действайте!
Един от другите по-млади стражи я надигна в обятията си и я понесе напред. Възрастния тръгна след него да търси лечителя. Другите двама останаха засрамени на пост.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Юка Кирена
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 67
Местожителство : Някое сенчесто и прохладно място


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пон Ное 05, 2012 11:50 pm

Пред двореца имаше пост от шестима стражи. Те бяха предупредени за пристигането му, така че нямаше проблеми с тях. Един го отведе до конюшните, където сънен младеж, може би не повече от 15 годишен, пое юздите на двата коня и ги прибра. После стражът го отведе до входа на двореца, където го "предаде" на друг страж, който го отведе до паж,. Пажът го отведе първо до една стая, където да остави вещите им, а после до друга стая, където намери Илейн, още една жена, която явно бе Айез Седай, но не същата, която бе в хана, и Стражник. Юка тихичко застана в ъгъла. Бе успял да придума пажът да му обясни ситуацията, така че единственото, което можеше да стори, бе да стои тихо и да чака.
Върнете се в началото Go down
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Вто Ное 06, 2012 3:24 pm

Илейн влезе в стаята, където се намираше Елосин си почиваше. Когато жената видя, Илейн да влиза понечи да се изправи, но тя махна отрицателно с ръка.
- Не е нужно да го правиш, Сестро. - след което се обърна към прислужницата, която беше в стаята и нареди да ги остави. Забеляза, Стражника от преди малко в стаята. Не ги познаваше, но мъжът изглеждаше загрижен. По - загрижен от обикновен Стражник. Но Илейн знаеше по-добре от това да се меси в чуждите работи. Приближи се до жената и положи внимателно ръка на челото й .
- Често ли се изтощаваш толкова, Сестро...
- Елосин.. - другата сестра прекъсна Жълтата. - Името ми е Елосин.
- Приятно ми е, Сестро Елосин. - отвърна Илейн. - Аз съм Илейн Ейдел.
Илейн се усмихна топло и запреде.
- От известно време забелязвам, че ми е все по - трудно да улавям Сайдар. Понякога не успявам и са нужни няколко опита. А понякога дори да успея, е нужен ангреал за да прелея по-силно.

Илейн кимна и вкопа за да разбере какъва е причината за състоянието на Елосин. Беше чувала за подобни симптоми, но не беше виждала Айез Седай, която наистина да е... Отдръпна се от жената.
- Чувала съм за други Сестри в подобно положение... - Илейн се поколеба. - Не е нещо лошо и е напълно нормално имайки предвид положението ти.
- Положение? - намеси се Стржаника. - Какво имате предвид, Айез Седай? Какво положение? Какво не е наред? Кажете!
- Спокойно, Теланин. - каза Елосин
- Не е нещо страшно. - Илейн се обърна към Стржника. - Но тя ще трябва да си почива и да не се излага на опасност. Състоянието й е деликатно. - Илейн се извъртя отново към другата Сестра. - Не трябва да се претоварваш. Съветвам те също да не прекаляваш с езда. Ако ще пътуваш трябва много да внимаваш, да не паднеш от коня или да яздиш прекалено бързо или в галоп. За преливането... ще трябва да го ограничиш до минимум и да преливаш само когато е абсолютно наложително.
- Какво ми е? - попита Елосин.
Илейн седна на леглото до нея.
- Носиш дете!
Усето по-връзката, че Юка е в замъка и се зарадва. Обърна се към вратата, няколко минути след като усети, че той е в стаята.
- Дете? - Елосин беше силно изненадана. - Но как? Как е...
- Не мисля, че това е толкова важно. Не е нечувано. Но както вече казах няколко пъти, ще трябва много да се пазиш. Сигурна съм, че Стражникът ти ще се съгласи с мен. - Илейн само можеше да предполага, че това е нейният Стражник, но се надяваше да е така.

Обърна се към Юка, готова да го заговори, когато в стаята влезе един от стражите.
- Сър Теланин. - каза запъхтяно той.
- Какво? - той се обърна към стража.
- Лейди Дженалдин... - мъжът обясни какво се е случило.
Илейн се обърна към стража.
- Заведете ме при нея! - след което се обърна към Стражника и другата Сестра. - Ако ме извините... Илейн напусна стаята и кимна на Юка да я последва, а тя самата тръгна след стража, който щеше да я отведе до покоите на Дженалдин.

Когато влезе там, лечителят вече беше в стаята и се въртеше около Дженалдин, която беше в безсъзнание. Илейн беше усетила някой да прелива много силно в замъка. И не мислеше, че може да е някой друг освен Дженалдин. Съмняваше се да има други сестри в замъка, освен нея, Дженалдин и Елосин, поне.
- Какво се е случило? - попита тя лечителя.
- Стражите ме повикаха. Казаха, че е загубила съзнание на път към една от терасите.
Илейн се приближи и преля. Положи сплита на Вкопаване върху главата на Дженалдин и той мигновенно се превърна в Цяр. Беше преливала много. Да не би да бе опитвала да се изгори? Да се отреже от Извора. Дженалдин Седай беше реагирала доста емоционално при новината са кончината на възрастната жена. Илейн можеше само да гадае, но бе сигурна че трябва да имат някаква роднинска връзка. След известно време пусна Сайдар.
- Ще се оправи. Ще отнеме известно време докато се събуди, и трябва да си почива, но ще се оправи.
Чувстваше се толкова уморена. Беше наистина тежка нощ. Усети, че залита.
Върнете се в началото Go down
Юка Кирена
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 67
Местожителство : Някое сенчесто и прохладно място


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Вто Ное 13, 2012 10:54 pm

Юка приближи Илейн и я докосна по рамото.
- А сега къде е Жълтата, която ще изцери теб, а? - каза той леко заядливо.
- Не се шегувай в такъв момент, не е уместно.
- И все пак, преуморяваш се, не трябва. Преди малко прегледа Айез Седай, препяла прекалено много. Да не искаш и ти да припаднеш?
- Не. Не е това и смисъла. Трябва ли сега да спорим за това?
- Не. Ела, знам къде е стаята ни. Имаш нужда от почивка - след което чу недоволен звук идващ откъм стомасите им. - И храна.

След като остави Илейн в стаята им, Юка пое на разходка по коридорите. Набързо си намери един прислужник, който освен, че щеше да го заведе до кухнята за храна, бе и доста словоохотлив. Юка реши да разпита най-вече за жената, която ги бе повикала. На дълго и на широко прислужникът започна да обяснява за Дженалдин Восигоран и семейството й. За майка й Елина, която не толкова години в двореца, толкова мила и добродетелна, прекрасна придворна дама и колко много ще липсва на всички без значение от позицията им в двореца. За брат й Теланин и съпругата му Елосин, които също са и Стражник и Сестра от Зелените, за това как Теланин още в детството си е станал Върховен трон, за сестринската обич между Елосин и Дженалдин. За Дженалдин Седай, колко е отдадена на призванието си, но не забравя и семейството си и колко е жалко, че толкова години е вече самотна. Юка нямаше нужда да задава допълнително въпроси, защото прислужникът явно бе от клюкарите в двореца. Не спря да говори нито на път за кухнята, нито в кухнята докато подаваше сушено месо, хляб, сирене и мед, нито докато наливаше кана с вода, нито на обратния път... Дори поспря с Юка пред вратата на покоите им с Илейн, за да дообясни някаква изключително заплетена история. Юка едвам издържаше, но се усмихваше любезно и студено. Илейн усети раздразнението и тактично отвори вратата зад гърба на Юка. Прислужникът се стресна, поклони се, смигна на Юка и потъна в нощта.
Вече вътре Юка остави подносът с храната и приборите на масата.
- Благодаря, че ме избави.
- Започнах да се чудя къде си изчезнал - спомена Илейн, докато сипваше някакви билки в каната вода. После преля, за да загрее водата. - Поне донесе храна, което е чудесно. Искаш ли? - попита, посочвайки каната с димяща течност.
- Да. - Докато Илейн му наливаше, Юка разряза едно хлебче, намаза го с мед, сложи вътре парче от сушения бут, а след това и парче сиренце. После пое чашата от Илейн и се настани удобно. Отхапа от странния си сандвич, а после отпи. Тялото му моментално се стопли. - Научих между другото разни неща за домакините. Някой от тях са полезни. - И както седеше на ръба на прозореца, между хапките, почна да обяснява за наученото. Илейн доста се дразнеше на липсата му на маниери когато са сами. Пред хора не си позволяваше да я излага, а и себе си, като се прави на дивак, но на саме си беше друго нещо. - И така, явно лейди Елина е била майка на Дженалдин Седай и Теланин Гайдин, който пък е Стражник на Елосин Седай, за която е и женен. Къде се набъркахме?
- Не мога да ти отговоря на този въпрос. Но не мисля, че има от какво да се притесняваме. Освен това ще имам работа, което е и първоначалната причина въобще да излезем от Тар Валон. Би трябвало да си доволен. Макар че тази нощ ще спиш на дивана, той ми се вижда много по-мек и топъл от леглата в "Кончето". - Илейн се усмихна гальовно и го стрелна с очи.
- Мда, да пътуваш с Айез Седай винаги има преимущества.
- А сега, мисля че е време да се освежим най-накрая, а след това и да си легнем. - Илейн стана и се запъти към малката баня към стаята. Дворците бяха хубаво нещо. Почти като в Тар Валон, спалните бяха големи, имаха гостна към тях, както и баня. Тази нощ щеше да се наспи хубаво, нуждаеше се от това, защото тепърва грижите по двете Зелени щяха да започнат.
Юка изяде още един такъв сандвич преди да реши да почисти двата си ножа. Подреди ги внимателно със стражническото наметало и подготви наистина уютния широк диван за нощувката си. Е, щеше да му е малко късичък, но пък и повечето нормални легла му бяха къси. Все пак бе по-добре от земята или обикновена слама, затова не се противи. Сънят го улови бързо.
Върнете се в началото Go down
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пет Ное 16, 2012 6:38 pm

Илейн се събуди рано. Чувстваше се по-добре. Отпочинала. Изправи се и се облече. Погледна към Юка, който още спеше на дивана и се усмихна. Бяха тръгнали да събират билки и да лекуват хора, а в какво се бяха забъркали. Приглади полите си и среса косата си, след което се увери, че ръкавите на роклята й закриват хубаво ръцете й, чак до китките. Приближи се до прозореца на стаята и погледна през него. Небето започваше да се розовее, явно още беше рано. Скръсти ръце и се подпря. Сега започваха истинските грижи за двете Зелени сестри. От една страна трябваше да се увери, че Елосин е добре и евентуално да поговори с Дженалдин, ако й позволеше. Илейн знаеше какво е чувството да загубиш близък човек. Тя самата го беше преживяла и напълно я разбираше. Само се надяваше Зелената да я допусне до себе си за да може да й помогне. Погледна надолу към ръцете си. Белезите, които носеше, а сега бяха скрити под роклята й, щяха цял живот да й напомнят за миналото й. Доведеният й баща се бе оказал не този за когото го мислеше. Когато се беше оженил за майка й, той беше мил и внимателен. Грежеше се добре и за двете. Люлееше я, когато плачеше, целуваше наранените й колена, когато паднеше... но един ден, когато я взе със себе си в лагера му Илейн разбра какъв е той наистина. Беше разбрала, че е наемник, всъщност го знаеше, но отказваше да повярва, че е от типа наемници, които биха предали и собствената си майка за повече пари. Оказа се обаче, че той е точно от този тип. По - късно научи суровата истина, че той е виновен за смъртта на майка й, той я бе убил, а когато Илейн се опита да избяха от него... той я намери и я върна още преди да се е отдаличила и на четири мили от лагела му. Белезите щяха да й напомнят за тази вечер, когато я беше върнал. Никога нямаше да забрави лицето му, на което беше изписано ярост. Същата ярост, която бе вложил и в ритниците си и юмруците, а след това и в камшика, който висеше на колана му. Тази съдбоносна вечер пастрока й, мъжа който тя мислеше за мил и добър, за любящ съпруг, я бе пребил почти до смърт. Илейн вдигна поглед и отново отправи взора си през прозореца. Радваше се, че след това бяха открили, че може да прелива. Радваше се, че бе попаднала в Бялата Кула, и че бе станала Айез Седай. Сега, ако срещнеше пастрока си, той нямаше да смее да й посегне или да й направи каквото й да е... поне тя така се надяваше, защото заради него и заради онази нощ тя се бе превърнала в тази личност, тиха, кротка, затворена в себе си, трудно доверяваща се и недопускаща мъже до себе си, е може би без един и той сега спеше на дивана в стаята. Юка беше единствения, който бе допуснала до себе си и до който се чувстваше в безопасност. Когато се съмнеше и замъка се радвижеше Илейн щеше да настоява да поговори с Дженалдин, Елосин и нейният Гайдин. Трябваше да се увери, че са добре, ако можеше да им помогне с нещо щеше да го направи, а после... само Шарката можеше да покаже на къде щеше да поеме после... или колко щеше да остане тук с тях.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пет Ное 16, 2012 8:52 pm

Дженалдин спа спокойно и дълбоко. По изгрев се събуди малко по-спокойна и по-бодра. Мъката обаче си бе все така загнездена в сърцето й, разяждаща го. Чувстваше се малка, безсилна и глупава. Сети се за случилото се през нощта и веднага й се прииска Наставницата на Новачките да бе наоколо, за да я наплеска както подобава. Но нямаше кой да наплеска Айез Седай, Смяташе се, че те са достатъчно порастнали и помъдряли, за да се държат прилично. Кръв и кървава пепел, на 67 години трябваше наистина вече да е порастнала и помъдряла. Мразеше да губи. Загледана в балдахина над главата си, женадил се опита да се успокои. Трябваше пак да почне да тренира някое от успокояващите упражнения на Новачките. Дисциплина и спокойствие. Все пак бе Айез Седай, а не селска перачка, че да позволява емоциите да я ръководят. В главата й нахлуха всички възможни мисли за отговорности, които предстояха през деня. Като за начало да се срещне с Кайл, за да говорят за погребението на майка й и да поиска официална аудиенция с крал Николас и кралица Майла. Тази аудиенция вероятно бе уредена още снощи, но сега щеше да е съвсем официална заради смъртта на майка й. Теланин трябваше да влезе в ролята си на Върховен трон на Восигоран официално, защото регентът му е починал. Айез Седай трябваше да изкажат съболезнования. Трябваше да се погрижи за Жълтата, която бе довлякла през нощта почти на сила. Трябваше да й се извини. Трябваше да се извини и на всички в двореца, които бе тормозила. Трябваше да посетят имението си, за да съобщят новината. Трябваше... много неща трябваше. Надигна се леко от леглото и забеляза една прислужница до вратата. Дженалдин се стресна. Прислужницата също. Момичето се приближи до леглото.
- Милейди, добре ли сте?
- Да, чувствам се чудесно. - каза Джен, надянала вече маската на Айез Седай. - Моля те, ще ми донесеш ли закуска? Каквото е приготвил готвачът, нищо специално. И чай. С мад.
Момичето кимна, поклони се и излезе. Джен се измъкна от леглото и леко потръпна. Есента настъпваше бързо. Отиде в банята и намери вътре няколко ведра с вода. Загря едно от тях и се уми. После облече роклята, която носеше със себе си. Изненада се, защото бе изгладена и миришеше добре. Колко рано ли бе станала прислужницата, щом на разсъмване всичко бе готово. Леко й прималя и залитна. Все още явно не беше съвсем добре. Какво се бе опитвала да направи снощи? Среса косите си и ги оформи в красив кок. Обикновено косите и на Айез Седай и на дамите от сой бяха обгрижвани от прислужници. Но не и нейната, бе прекалено скъпа за Дженалдин, за да позволи на друг да я пипа. Момичето се върна точно на време и подреди подноса в предверието на спалнята. Дженалдин седна да закуси. Усмихна се на прислужницата.
- Как се казваш?
- Мика, Айез Седай.
- Мика, моля те, прати един паж да провери дали лорд Макгахан е буден и дали има възможност да ме приеме. Също така да провери дали брат ми, Теланин Гайдин и неговата съпруга Елосин Седай са будни.
- Веднага, лейди Дженалдин.
- А, да, моля те, провери как са нашите гости, другата Айез Седай и Стражникът им и ги попитай дали може да се срещнем днес, може би малко след обядът?
- Да, Айез Седай. - момичето се поклони и излезе. Джен отново се замисли дали Амирлин не беше права. Подобни неща се преглъщаха по-лесно, ако имаше с кого да ги сподели. Набързо изтласка тези мисли от главата си и продължи да закусва. Щеше да мине може би около час, преди да получи обратно всички вести, за които разпрати хора. Чаят беше хубав.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пет Ное 16, 2012 9:32 pm

Юка се беше събудил преди около половин час и сега се оправяше, когато на вратата се почука.
- Да?! - той отвори вратата изправяйки се пред прислужница. Отдръпна се, за да й позволи да влезе.
- Прощавайте за безпокойството, Аейз Седей. - момичето се поклони ниско. - лейди Дженалдин Седай ме изпрати да Ви кажа, че би желала слетобед да се види с Вас.
Юка изсумтя нещо от сорта, че не му харесвало, че привикват Илейн като някое слугинче. Все още на прозореца Илейн се усмихна, след което се обърна с Айез Седайско изражение към момичето.
- Благодаря, че ме уведоми. Ако Дженалдин Седай е будна ще я посетя още сега. - тя махна на момичето. - Свободна си. - след което се обърна към Стражника си. - Сега започват истинските грижи.
Илейн приглади полите си и се насочи към вратата. Юка я последва. Когато излязоха навън Юка се приближи към един от стражите и го помоли да ги заведе до покоите на Дженалдин. Мъжът направи реверанс на Илейн и ги поведе към стаята на Зелената сестра. Докато вървяха Илейн прехвърляше отново и отново в главата си възможни сценарии за това какво щеше да каже, какво вероятно би отговорила Дженалдин. Илейн знаеше, че жената ще е съкрушена, мъката от загубата ще я задушава и смяташе да й помогне да го преодолее, до колкото можеше.
- Всичко наред ли е? - попита я Юка. - Умислена си.
Илейн го погледна.
- А,..да. Просто си мислех...
- Това е стаята, Айез Седей. - стражът посочи една врата.
- Благодаря! - Илейн почука на вратата и влезе. - Добро утро, сестро Дженалдин. - поздрави тя жената.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Съб Ное 17, 2012 12:33 am

Дженалдин чу отварянето на вратата и при поздрава на другата Айез Седай вдигна погледа си над ръба на чашата, от която точно отпиваше. "Да, явно вече са се осведомили какво се случва и се е случило", помисли си Зелената.
- Добро утро, Айез Седай. Трябва да се извиня, хващате ме неподготвена. Аз съм ваш домакин в двореца, а дори не знам имената ви. Моля да ме извините и да се запознаем официално. Заповядайте, седнете. - Дженалдин бе с прекрасно възпитание, калена не само по коридорите на Тар Валон, но и в Кемлинския палат. Хладният й глас малко смути гостите и те се спогледаха преди да седнат. - Чай? - предложи учтиво домакинята. Двамата отказаха. Дженалдин седна срещу тях. - И така, аз съм лейди Дженалдин Восигоран, Айез Седай от Зелената Аджа. С кого имам удоволствието да разговарям?
- Казвам се Илейн Ейдел, Айез Седай от Жълтата Аджа - започна другата сестра, а после се обърна към мъжа. - Това е Стражникът ми, Юка Кирена. Приятно ми е да се запознаем, Дженалдин Седай.
- На мен също. - Усмихна се Джен. - Приемете искрените ми извинения, Илейн Седай, за неприятностите, които ви създадох снощи. За съжаление собствените ми чувства замъглиха съзнанието ми. Трябваше да преценя, че на майка ми не й е останало достатъчно време и да й помогна в последните й мигове, вместо насила да се опитвам да я задържа на този свят. - Дженалдин отмести погледа си към прислужницата, която тихо стоеше в ъгъла. - Мика, моля те, доведи лорд Теланин и лейди Елосин тук. - Прислужницата кимна, поклони се и излезе. Дженалдин не чувстваше заплаха от Жълтата, но не можеше да се отпусне. Отпи от чая си.
- Дженалдин Седай, спомняте ли си какво се случи снощи? - запита Илейн.
- Бегло. Помня как ми съобщихте за кончината на майка ми. Помня, че се насочих към терасата на втори етаж за чист въздух. Но не помня много след това, нито как съм се озовала тук. Вие можете ли да хвърлите светлина върху празнините в паметта ми?
- Опасявам се, че мога. Но преди това, моля позволете да ви прегледам. - Дженалдин прикова Илейн с поглед за няколко мига. След това кимна и усети как другата Сестра прегръща Извора. Това пробуди копнеж у нея също да посегне към Силата, но някак си Изворът в нея се бе свил и бягаше от нея. Усети Вкопаването и се опита да не му се противопостаея. Жълтата въздъхна. - Дженалдин Седай, имам някой не много приятни новини за вас. Снощи, вероятно под влияние на емоциите, вие се опитахте да прелеете прекалено много. Привлякохте без ангреал почти всичката Сила, на която тялото и съзнанието ви бяха способни. Почти не се отрязахте сама от Извора. Затова сте припаднала пред терасата. Стражите ви донесоха тук, а аз ви прегледах. Лошото в случая е, че сега ще трябва да преливате по малко, да се упражнявате. Почти сте си създала преграда, подсъзнателно, подобно на Дивачките. Предполагам, че след няколко седмици ще успеете да я преодолеете, просто трябва да си припомните някой от упражненията за Новачки.
Илейн изглеждаше доста спокойна, докато го казваше. Дженалдин се чудеше дали наистина е такава, защото не й се вярваше да е толкова лесно да кажеш подобна новина на друга Сестра. Лицето на Дженалдин бе потрепнало едва забележимо, защото след тези думи се чу почукване на вратата и Елосин и брат й влязоха в стаята. Джен се усмихна отново.
- Добро утро, Ели, Тел. Заповядайте при нас. Това е Илейн Ейдел, Жълта Сестра, а до нея е Стражникът й, Юка Кирена. - Представените кимнаха. На свой ред Дженалдин представи новодошлите. - Илейн, Юка, това са брат ми, лорд Теланин Восигоран, Върховен трон на дома Восигоран и Стражник, а това е неговата съпруга и Айез Седай от Зелената Аджа, Елосин Демириан. - ново кимване, докато новодошлите сядаха. Стражниците се спогледаха като разгонени котараци в тясна стая. Дженалдин не разбираше защо винаги мъжете трябваше да си мерят мечовете... - Чай? - попита тя. Елосин прие, Теланин отказа.
- И така, сега когато всеки познава всеки, да продължим с разговора си, преди пажът на Макгахан да ме извика.
Илейн гледаше домакинята им. Изглеждаше енергична, но сдържана, гостоприемна, но студена. Изумяваше се, как може да поддържа подобно изражение след това, което бе чула. Но имаше други неща, нуждаещи се от вниманието й.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Съб Ное 17, 2012 12:55 am

Илейн погледна към Елосин.
- Елосин Седай, как се чувствате тази сутрин?
- Благодаря, добре. Нищо необичайно, струва ми се.
- Може ли да ви прегледам, все пак?
- Разбира се, Илейн Седай. Но защо толкова официално? Дженалдин ли ви е взела страха? - Елосин повдигна вежда и погледна най-добрата си приятелка. Илейн се усмихна леко. Елосин и кимна да започне Вкопаването. Дженалдин ги наблюдаваше заинтригувано.
- За какво става дума, Елосин? Какво ти има? - попита Джен и надигна чашата чай към устата си. Присви леко вежди, защото напитката бе станала почти ледена. Отговори й брат й.
- Елосин е бременна, Джен. Ще ставаш леля. - Теланин се усмихна широко, но после осъзна другият факт от предната нощ и усмивката му стана крива. - Макар че ми се иска майка да бе разбрала това преди да си отиде.
Дженалдин за малко да се задави с чая си. Очите й се разшириха.
- Бременна? Възможно ли е въобще?! - попита тя по-скоро Илейн от колкото Елосин.
- Съвсем възможно е - отвърна Жълтата и сне ръце от главата на Елосин. - И всичко изглежда е наред.
Настъпиха няколко мига неловко мълчание. Зелените пиеха чая си, Теланин стоеше прав и пристъпваше от крак на крак, прислужницата почти се бе сляла със стената зад гърба си, а Жълтата и Стражникът й седяха неловко, все едно млади влюбени хванати да се целуват. Дженалдин остави чашата си на масата.
- Е, Колелото плете както само пожелае. Все пак това е кръговратът на живота. Надявам се да се роди здраво и силно бебе.
- Бебета - намеси се Илейн. Всички я погледнаха изненадано, а Теланин зяпна.
- Бебета. - усмихна се Дженалдин. - Ще трябва да обсъдим тази тема веднага щом погребението приключи. До тогава тази новина не трябва да напуска стаята - при последните си думи Дженалдин стрелна с убийствен поглед Мика и прислужницата потрепна леко. - Илейн Седай, добре дошла си да останеш колкото желаеш в двореца. А можеш и да дойдеш с нас в имението ни, на половин ден от тук е.
На вратата се чу ново почукване и влезе младо момче.
- Лорд Кайл Макгахан ви очаква, лейди Дженалдин.
Дженалдин въздъхна.
- Уви ще се наложи да продължим разговорът по-късно. Предполагам, че ще има официална аудиенция при краля по обед, Ще се радвам да се видим тогава. - Дженалдин се надигна от мястото си и посегна до наблизо стоящия шал със зелени ресни. Уви се с него сякаш си сложи броня. - Моля да ме извините, но Макгахан не обича да чака.
Дженалдин излезе от стаята и последва пажа. Движеше се царствено по коридора, сякаш всяка педя от него й принадлежеше.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Чет Фев 28, 2013 8:23 pm

Дженалдин вървеше спокойно по коридорите на двореца след пажа. Остави хладния въздух да я обгърне като прегръдка, за да охлади остатъците от огъня, който гореше в сърцето й. Стигнаха до приемната на лорд Кайл Макгахан. Момчето се обърна към нея и се поклони, след което влезе в през голямата порта. Джен остана отвън за няколко секунди, поела дълбоко дъх.
Когато бяха деца, защото Кайл бе само 7 години по-малък от нея и около 15 години по-голям от Ники, Кайл и Джен непрекъснато тормозеха Теланин. Малкия Кайл искаше да се обучава от Теланин, а Джен го подстрекаваше да създава на брат й всевъзможни проблеми. След това тя замина за Кулата, после се роди Ники, а Кайл, за когото Джен предполагаше, че би желал да стане Стражник, бе уведомен, че ще стане първи закрилник на новия крал и негов пръв съветник. Майка им, Елина, бе като майка и на тримата. Джен виждаше веднъж годишно братовчедите си, как израстват, как преживяват най-вълнуващи неща от живота на придворни, с всички отговорности и задължения, но и с всички онези забавни младежки лудории. А след това и как остаряват и се женят, имат свой деца. Те имаха всичко онова, което за нея бе забранено. Усмихна се на спомена, когато трябваше да се прави на възлюбена на Кайл само и само за да го отърве от някакво досадно малко момиченце, дъщеря на богат земевладелец. Така и не можеше да разбере какво не хареса Кайл в девойката - бе дребна и стройна, изящна, с абаносови коси, тъмни влажни очи и кожа бяла като сняг. Не се изненадваше, че момиченцето бе запленено от красивият, тогава 25 годишен Кайл с високата му фигура и яки рамене, къса кестенява коса и сиви очи. Ех, а бяха деца. А сега?
Сега вратата се отвори пред нея и пажът я покани вътре. Тя влезе спокойно и бавно. Кайл стоеше до бюрото си, на масата пред него по средата на двете кресла стоеше чай и лимон. Естествено мед нямаше, Джен бе втълпила на Кайл от малък, че мъжете, истинските, не понасят сладко. Вероятно така отмъщаваше на Теланин за всички откраднати сладки от бавачката й. Но Кайл така и никога не бе заобичал сладкия вкус на меда, захарта и всичко, което е по-сладко от лимон или зелена ябълка.
- Моите съболезнования, Дженалдин Седай. - Кайл се поклони почтително.
- Благодаря съветник, Макгахан. - Дженалдин също се поклони.
- Дикън, можеш да ни оставиш. Провери пощата за деня и графика на двореца. Всички трябва да знаят вече за кончината на лейди Елина и да се подготвят за погребението и траура. - С това мъжът отпрати момчето, което се стрелна навън. - Наистина съжалявам, Джен.
- Разбирам те. Тя за всички ни бе майка. Докато нашите родители се занимаваха основно с политика, на нея се падаше да отгледа децата, да следи за възпитанието им, за усвояването на етикета... - Гласът на Джен пресипна. Сянка премина през лицето й, а Кайл си позволи да се доближи до нея и да я прегърне през раменете. Да, тя беше Айез Седай. Да, той беше пръв съветник на краля. Но също така бяха и братовчеди, почти кръвни роднини. Привързани към покойната Елина.
- Още снощи съобщих на Ники. Предполагам, че тази сутрин е съобщил на Майла и децата - каза Кайл.
- Не е трябвало да го будиш. Лошите новини и без това се разпространяват бързо. Ти как си?
- Добре, но не би ли трябвало да те питам аз това? - Кайл посочи двете кресла като покана да седнат.
- Значи са ти казали? - Въпросът на Дженалдин бе сякаш някак реторичен, изказан докато тя сядаше.
- Как бих могъл да бъда дясната ръка на краля, ако не знам какво се случва в двореца всяка секунда. Казаха ми, да. А за Ники не се притеснявай. Видяхме се сутринта. той също поднася съболезнования, макар това да стане и официално по-късно.
- Ще има аудиенция на обяд, нали?
- Да.
- Малко неща се променят в протокола на двореца в Кемлин.
- Така е. Следобед новината ще бъде разпространена в града и ще се разпратят конници до именията. Поклонението е след 3 дни тук.
- Добре, но искам мама да бъде погребана при татко.
- Но тя беше част от двореца, Джен, макар и далечна част от семейството.
- Не спори с мен Кайл. Няма да ти позволя, както няма да позволя и на Николас. Тя ще се чувства най-добре до татко, при вишневите дръвчета. Поне това трябва да й дадем, като последен подарък. Щом поклонението е тук след 3 дни, оповести, че погребението ще е след 5 в имението на Восигоран. Бих желала да е скромно, само семейството, но ако някой лорд закъснее за поклонението, ще ги приема на погребението. Не мога да им го откажа.
- Добре. Но не ми отговори как си - настоя Кайл.
- Как очакваш да съм? Знаеш какво стана снощи. Това, че Айез Седай изглеждат силни и непоклатими като скали сътворени от Създателя и Светлината не значи, че не сме хора. - Джен усети, че говори остро и това само наранява допълнително съветника. Тя смекчи тона си. - Извинявай. Не съм толкова добре, колкото ми се иска. Прегледа ме Жълтата сестра, която доведох за мама. Каза, че съм добре, не е станало нищо сериозно - "Освен, че ще трябва да се упражнявам като недодялана Новачка" добави на ум Джен. - Има и други неща, които трябва да ти кажа, вероятно, но това ще стане по-късно. След аудиенцията и официалния обяд, дали Николас би имал против да се съберем семейно на чай следобед?
- Не, но защо? Какво друго се е случило?
Джен се усмихна загадъчно, след това възстанови маската на лицето си и прие Айез Седайската си същност.
- Не е моя новина, за да я споделям, съветник Макгахан. А и въпреки че Айез Седай никога не лъже, истината, която казвам, може да не е истината, която мислиш, че чуваш.
- Ех, типична Айез Седай - засмя се Кайл. - Добре. Ще те оставя да се върнеш към делата си. След около час ще дойде паж с официална покана до теб, Теланин, Елосин и другата Айез Седай...
- Илейн Ейдел, Айез Седай от Жълтата аджа и Стражникът й Юка Кирена, моля те, придържай се към протокола, все пак това е Дворецът.
- Да, разбира се, и до Илейн Ейдел Седай и Юка Кирена Гайдин. Мисля, че ще е за един час след обяд.
- Добре. До по-късно, съветник Макгахан.
- До по-късно, Дженалдин Седай.
Кайл Макгахан се загледа в изправения гръб на излизащата жена. Не, не просто жена. Лейди и Айез Седай. Лишена от възраст, тя приличаше на крехко младо момиче за всеки, който не я познава. Но Кайл виждаше ясно жена, изваяна от куендиляр с Единствената сила.
Дженалдин тръгна обратно към покоите си. Там продължи закуската си заедно със старите и новите си спътници и зачака поканата за аудиенцията. Разбира се, пажът с официалното съобщение не закъсня и дойде точно по обед. Един час след това всички бяха призовани в тронната зала.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Чет Фев 28, 2013 8:59 pm

Елосин, стражникът й, Илейн и Юка стояха тихо в покоите на Джен. Теланин разговаряше тихо със своята Айез Седай. Юка тактично се бе разположил на един от столовете и сега се наслаждаваше на чаша чай. Илейн съответно бе направила същото. Все още не можеше да повярва, че при нея, в стаята, стои Айез Седай очакваща деца. Беше чела и чувала за това, но никога не бе смятала, че ще доживее да види такова нещо. Как ли Бялата Кула щеше да приеме това? Извърна глава от чашата чай и погледна към Елосин Седай, която разговаряше със съпруга си. Бузите й бяха розови, изглеждаше видимо щастлива от новината. От друга страна, Теланин изглеждаше притеснен, независимо, Илейн бе сигурна, че е щастлив да научи новината. Бременността щеше да затрудни преливането, това означаваше повече работа за него.

"Колелото тъче, така както пожелае." помисли си тя. Бе напуснала Кулата, за да си намери работа, да помага на хората в нужда, а ето какво я бе сполетяло. Наистина удивително. Отмести погледа си от жената. Спомни си думите й: "Но защо толкова официално? Дженалдин ли ви е взела страха?" Само ако знаеше. Другата Зелена сестра, която сега не присъстваше в стаята, нямаше нищо общо с това, защо Илейн е толкова резервирана към всички и защо се държеше дистанцирано. Алистър л'Арчър, това беше името на човека виновен за сегашното душевно състояние на Жътата сестра. Лично тя се надяваше никога да не го срещне. Не знаеше какво щеше да прави, ако това се случи. Щеше ли да избяга от него, като малко уплашено момиченце, или щеше да се изправи срещу него? Но каквото и да стане тя знаеше, че не можеше да използва Единствената Сила, за да го нарани... освен при самозащита. Отпи от чая си и погледна настрани, този път към Юка. Не се и съмняваше, че той щеше да я защити... от всичко и от всеки.

Вратата се отвори и в стаята влезе Дженалдин. Усмихна се леко на присъстващите и се присъедини към тях, довършвайки закуската си, чакайки поканата за аудиенцията. Пажът, който тя очакваше, не закъсня. Дойде точно по обед. Един час след това всички бяха призовани в тронната зала. Дори Илейн... и това я учуди.


Последната промяна е направена от Илейн Ейдел на Нед Апр 21, 2013 2:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пет Апр 19, 2013 11:45 am

- Понякога се чудя с какво точно отмерват времето в този дворец. Всичко върви като добре направен механизъм с колелца. - въздъхна Джен. - Е, нека се приготвим за аудиенцията. Предполагам, че ще е кратка, размяна на формалнисти, После вероятно ще има по-неофициален обяд.
- Ники дали ще е в настроение после за някоя и друга игра на... - зачуди се Теланин.
- Тел, първо, Ники е крал, а не хлапе с което да тичаш по коридорите като едно време. Второ, не си ли вече малко старичък?
- Джен! - Теланин направи покрусена печална физиономия. - Как може да говориш така на брат си! Ти да не си първа младост?
- Не съм, но не си личи нали? - усмихна се лукаво Джен.
- Хайде, хайде, деца, бонбони има за всички, не се карайте - намеси се и Елосин. Братът и сестрата я погледнаха леко смутено.
Илейн и Юка ги гледаха сащисано. Поведението им нито приличаше на това на Айес Седай и страцник, нито на лорд и лейди от голям айендски дом, нито като каквото и да е подобаващо на възрастни хора. Само Елосин стоеше мирно и изискано, като порцеланова фигурка, сияеща от щастие заради бременността си.
- Да, извинете ни, Илейн, Юка, понякога... старите ни навици излизат на яве. Ще ви чакаме пред покоите ви след... половин час? Да, мисля че ще ни стигне. - Джен после се обърна към Елосин - Ели, ще трябва да кажем на Ники и Майла. Предупредих вече Кайл, че ще има и добри новини.
- Не е ли малко прибързано, Джен? - Елосин свъси вежди.
- Не е. Най-малкото политически е много важно. Така ще стане ясно, че не просто Теланин ще стане върховен трон, но и че ще има потомство. Би трябвало поне следващите 10 години никой да не се опитва да заграби от земите ни под претекст, че не можем да се справим сами с тях. Хайде, да не губим повече време.
С това Джен приключи сладката им седянка и всички се прибраха да се подготвят.

~*~*~*~

Джен избра рокля от тъмно синьо кадифе, с висока яка, със златни избродирани цветя по ръба на ръкавите, на яката и на полата. Върза косата си на стегнат кок и заби в него златна игла със сапфири. Излезе от стаята си и тръгна към покоите на брат си и жена му. Те вече я чакаха отпред. Елосин бе облечена като нея, но вместо в синьо и златно, бе с тъмнозелено и сребърно, а русата й коса бе спусната на плетка над рамото й. Теланин бе намерил от някъде черна куртка, на която от едната страна бе закопчал иглата си на стражник, а от другата стоеше семейният им знак, брошката на върховният трон на дома Восигоран. Не си казаха нищо. Просто продължиха към покоите на Илейн и Юка. Джен почука на вратата. Юка отвори, огледа ги, след което затвори. Джен се зачуди този мъж въобще получавал ли е някакво възпитание като дете или наистина обноските му са придобити само от улицата. След минута вратата отново се отвори и Жълтата стражникът й се появиха.
- Дженалдин Седай, тъй като не бяхме подготвени за подобна среща взехме на заем от дрехите в покоите ни. Надявам се не е проблем - заяви Илейн притеснено. Тя бе избрала тъмносива рокля от фина вълна с открити рамене и тесни ръкави. Бе се загърнала с шала си на Сестра, а косите й бяха пуснати по раменете. Юка бе намерил тъмнокафяви вълнени бричове и елек, а под тях бе с черна риза. Изглеждаше леко комично и вероятно се чувстваше неудобно.
- Спокойно, Илейн, изглеждате чудесно. Да вървим.

~*~*~*~

Пред тронната зала стояха четирима стражи и паж. Джен размени няколко думи с него и той се шмугна вътре. След малко вратите се отвориха широко и пажът започна да обявява имената им.
- Лорд Теланин Восигоран, Върховен трон на дома Восигоран и лейди Елосин Демириан, Айез Седай от Зелената аджа. - Чувайки имената си Тел и Ели влязоха първи и се поклониха. Пажът продължи. - Лейди Дженалдин Восигоран, Айез Седай от Зелената аджа. - Джен влезе и се поклони, надявайки се, че Илейн и Юка са се подготвили. - Лейди Илейн Ейдел, Айес Седай от Жълтата Аджа и стражникът й Юка Кирена. - За успокоение на Джен явно все пак Юка бе получил някои уроци по етикет.
След като бяха представени и се поклониха, петимата се приближиха към кралското семейство. Николас и Майла седяха един до друг, от ляво на Майла прави се бяха подредили Патрик, Нивеа и Равин. След тях на един по-малък стол седеше принцеса Галина. От дясната страна на Николас стоеше Кайл. Кралското семейство бе облечено в много тъмно червени одежди с черно. Галина едвам сдържаше сълзите си и стискаше нервно кърпичката си. Майла се усмихна съчувствено. Николас бе с каменно посивяло лице. Двете по-големи деца се държаха добре, но малкият Равин изглеждаше много объркан. Вероятно му бяха обяснили какво се случва, но може би не беше осъзнал всичко напълно. Кралят ги приветства.
- Кралското семейство на Айенде ви приветства с добре дошли, въпреки че бихме предпочели срещата да бе по по-приятен повод. Короната поднася своите съболезнования на дома Восигоран заради загубата на лейди Елина Восигоран. Скърбим с вас.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пет Апр 19, 2013 12:35 pm

Илейн не бе очаквала кралят и семейството му да призоват и нея и Стражникът й, затова в началото новината я изненада. Но тя не показа това. След като бяха приключили разговорът си и се бяха разотишли по покоите си, Илейн с неохота установи, че нямат какво да облекат.
- Прекрасно! - каза тя, вече в техните покои.
- Какво има?
- Кралят и семейството ни призовават, а ние не сме подготвени за това.
Юка само се завъртя из стаята.
- На мен ми допада как съм облечен.

Илейн се усмихна. Стражникът й не беше от най - възпитаните мъже, не като лордовете, но си имаше своят чар. Знаеше етикетът достатъчно добре, за да не излага себе си и нея. Хуморът му я развеселяваше. Илейн се огледа и отвори един от гардеробите в стаята. Установи, че е напълно зареден с дрехи. Както мъжки, така и дамски. Огледа роклите и след известно време се спря на една доста елегантна рокля. Тъмносива рокля от фина вълна с открити рамене и тесни ръкави. Беше с широко деколте, което откриваше шията й, но в сравнение с останалите, тази беше доста прибрана рокля. Взе я от закалката и се отдръпна.
- Надявам се, че нещо от тук може да ти стане. - обърна се към стражника се, докато се отдегляше за да се преоблече.

Когато вече бяха готови Илейн се оглеждаше в едно огледало. Роклята й стоеше добре. Наистина добре. Бе решила да пусне косите си свободно, след като бе установила, че кок или плитка няма да стоят добре с роклята. Не и допадаше, че е с открити рамене, но поне не се виждаха белезите й. Това беше добре, а и се радваше, че гърбът й е достатъчно закрит. Каквото се виждаше, лесно можеше да покрие с Шала си.
- Ако си готов, да вървим! - Илейн се обърна към Юка и двамата се насочиха към вратата, където вече ги чакаха останалите. - Дженалдин Седай, тъй като не бяхме подготвени за подобна среща взехме на заем от дрехите в покоите ни. Надявам се не е проблем - заяви Илейн притеснено.
- Спокойно, Илейн, изглеждате чудесно. Да вървим.
Насочиха се към тронната зала. Теланин и Елосин бяха призовани първо, а след това и Дженалдин. Сега оставаше да призоват само нея и Юка. Наистина се надяваше, да не се изложат. След като бяха представени и се поклониха, тя и останалите се приближиха към кралското семейство.


Последната промяна е направена от Илейн Ейдел на Нед Апр 21, 2013 3:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Юка Кирена
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 67
Местожителство : Някое сенчесто и прохладно място


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пет Апр 19, 2013 9:45 pm

Юка започваше да се чувства като багаж. Последното денонощие му идваше в повече. Разхождаха го от едно място на друго като доресто конче за продан. Раздразнението започваше да колкочи под стомаха му. Закуската не бе лоша, даже бе доста вкусна. Компанията обаче бе друга тема. Все още не беше съвсем сигурен какво правят и защо ги държат в двореца. Илейн нямаше никаква вина за това, че възрастната лейди бе починала. Рано или късно всички умират. Другият стражник бе интересна личност. Оглеждайки Теланин, Юка си даваше сметка, че да се полъже по сребристите нишки в косата му би било фатална грешка. Не, младият мъж бе сигурен, че по-възрастният има забележителни умения. Ако моментът бе по-подходящ даже би го подкачил да се развъртят малко с остриетата. Затова Юка се зае с второто си по любимост занимание в подобна ситуация - да се превърне в сянка и да наблюдава.
Огледа двете зелени сестри. Бяха красиви, но някак със студена красота, не като топлият чар на Илейн. Не. Личеше им просто че са израснали сред лукс. Не им бе непривично да седят в тази голяма стая. Не че Илейн изглеждаше нелепо на фона на двореца, не, просто знаеше, че тя може навсякъде да изглежда като у дома си. Все пак бе Айез Седай. Но знаеше, че най-вероятно, въпреки загрижеността за пациентките си, въпреки сана си, неговата Сестра би предпочела да са някъде само двамата в доста по-спокойна обстановка.
Един паж извика своеобразната им домакиня. Юка се замисли, че най-вероятно ще се заседят тук поне още ден или два. Нямаше против, но трябваше да намери по-добър диван. От сегашния краката му изстиваха. Също така и да си намери подобаващо занимание. Може би по-късно щеше да може да разгледа казармите и да потренира. Кемлинската стража се гордееше със способностите си, макар момчетата при портите на двореца снощи да не изглеждаха като заплаха. Крачка напред, навеждане, скок от ниско положение, нападение на пред, париране откъм гърба с второто острие. Още една кифличка. Можеше да опита да се промъкне в кухнята и да разбере какво точно им слагат, за да са толкова вкусни. Две крачки назад, завъртане, приклякане, завъртане с изпънат крак, изправяне, париране от пред.
Дженалдин Седай се върна и прекъсна разговорът за бебета и усложнения и всякакви там други дивотии вълнуващи не до там младите бъдещи родители. Мина още известно време. Кифличките свършиха. Имаше и някакви странни питки, вероятно сладки. Юка си взе, изненада се, че са солени, вътре имаше нещо... млечно? Много приятно разливащо се в сърцевината на питката. Да, кухнята определено щеше да бъде удостоена с посещение.
Влезе един паж и издекламира имената на всички като ги покани на аудиенция с кралското семейство. "О, чудничко, още официалности и мотаене". Пажът се поклони и излезе.
- Понякога се чудя с какво точно отмерват времето в този дворец. Всичко върви като добре направен механизъм с колелца. - въздъхна Джен. - Е, нека се приготвим за аудиенцията. Предполагам, че ще е кратка, размяна на формалнисти, После вероятно ще има по-неофициален обяд.
- Ники дали ще е в настроение после за някоя и друга игра на... - зачуди се Теланин.
- Тел, първо, Ники е крал, а не хлапе с което да тичаш по коридорите като едно време. Второ, не си ли вече малко старичък?
- Джен! - Теланин направи някаква престорено печална физиономия. - Как може да говориш така на брат си! Ти да не си първа младост?
- Не съм, но не си личи нали? - Айез Седай се усмихна лукаво.
- Хайде, хайде, деца, бонбони има за всички, не се карайте - намеси се и Елосин. Братът и сестрата я погледнаха леко смутено.
Юка се замисли що за хора са това. Първо бяха студени и царствени, после почнаха да се държат като последното фермерско семейство от Иллиан или Тийр. Погледна притеснената Илейн и се накани да каже нещо, но си премълча.
- Да, извинете ни, Илейн, Юка, понякога... старите ни навици излизат на яве. Ще ви чакаме пред покоите ви след... половин час? Да, мисля че ще ни стигне. - Джен после се обърна към Елосин - Ели, ще трябва да кажем на Ники и Майла. Предупредих вече Кайл, че ще има и добри новини.
- Не е ли малко прибързано, Джен? - Елосин свъси вежди.
- Не е. Най-малкото политически е много важно. Така ще стане ясно, че не просто Теланин ще стане върховен трон, но и че ще има потомство. Би трябвало поне следващите 10 години никой да не се опитва да заграби от земите ни под претекст, че не можем да се справим сами с тях. Хайде, да не губим повече време.
После всички си тръгнаха. С Илейн вървяха тихо към покоите си. "Още по-хубаво, политика. Дали ние просто да не се измъкнем и да си тръгнем. Не, Илейн няма да иска, прекалено загрижена е за Елосин Седай. Ама наистина, сега даже ще трябва да се държа добре."
- Прекрасно! - каза Илейн
- Какво има?
- Кралят и семейството ни призовават, а ние не сме подготвени за това.
Юка се завъртя и огледа дрехите си.
- На мен ми допада как съм облечен.
Илейн се усмихна. Отиде и почна да разглежда някакъв дрешник. Юка се изуми как може толкова пари да се дават за вещи, които не се употребяват. А тези пари все идваха от някъде. Хич не му хареса идеята, че нещастни хора някъде изкарват с пот и труд удобствата на двореца. Приближи се до прозореца и огледа навън. Стаята им всъщност бе обърната към някаква градина. Нищо интересно. Думите на Илейн го сепнаха.
- Надявам се, че нещо от тук може да ти стане.
Юка послушно отиде при дрешника и започна да рови из него. Малко вероятно да намери нещо за себе си. Ръстът му бе изключителен където и да отиде. В един момент напипа нещо приятно меко, но достатъчно дебело. Измъкна кафяви вълнени бричове. Огледа Илейн. Да, бяха подходящи на цвят, а и изглеждаше като да могат да му станат. Продължи да рови и намери елек към тях. Измъкна от собствения си багаж една черна риза и след няколко минути вече бе облечен. На вратата се чу почукване. Юка отиде до там и открехна леко вратите. Видя двете Айез Седай и стражника и я затвори, очарован от недоумението, което се изписа по лицето на Дженалдин Седай. При други обстоятелства тя би била чудесна жертва на малко закачки. Зад гърба му Илейн отново проговори.
- Ако си готов, да вървим! - Юка кимна и отвори отново вратата. - Дженалдин Седай, тъй като не бяхме подготвени за подобна среща взехме на заем от дрехите в покоите ни. Надявам се не е проблем - заяви Илейн притеснено.
Юка извъртя очи. Та никой не ги бе канил първоначално или предупредил или нещо такова. Щяха да ги приемат ТАКА. Историята познаваше и по-лоши случаи. Някога по тези коридори или ако не по тези по съседните, със сигурност са се разхождали лордове и лейди с по-бедно облекло. Както и аийлци, огиери, мраколюбци, отстъпници, сеанчанци и какви ли не други хора. Някога. Преди последната битка. Много, много отдавна.
- Спокойно, Илейн, изглеждате чудесно. Да вървим.
Юка усети скритата усмивка на Дженалдин Седай. О, да, сигурно би била забавна при други обстоятелства. И със сигурност искрено се радваше, че дрехите го карат да се чувства не съвсем себе си. Особено стриктно затворената по врата риза. Но той щеше да покаже, че има маниери и щеше да защити Илейн в тази нелепа ситуация. Заходи спокойно в края на групата.
Четирима стражи и паж. И вероятно още четирима от вътрешната страна. За обикновено посещение?!? Грешка, за посещение от три Айез Седай и двама стражници. Но не бяха ли споменали роднински връзки? Тогава... но протоколът си е протокол. Юка чакаше спокойно да ги извикат. Естествено последни. Винаги се бе чудел как точно се решава кога кого призовават. Трябваше да намери някоя и друга книга по протокол.
Кралската фамилия бе точно това което бе очаквал - красиви, изящни хора с красиви изящни дрехи. После се замисли, че се държи глупаво, с оглед на траура и спря да си вири носа. Тези хора не му бяха сторили нищо лошо нито на него, нито на Илейн. За сега поне. И явно бяха опечалени. Може би щеше да е добра идея да смири малко арогантността си. Кралят заговори.
- Кралското семейство на Айенде ви приветства с добре дошли, въпреки че бихме предпочели срещата да бе по по-приятен повод. Короната поднася своите съболезнования на дома Восигоран заради загубата на лейди Елина Восигоран. Скърбим с вас.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Съб Апр 20, 2013 8:41 pm

Теланин излезе крачка напред и се поклони.
- Домът Восигоран благодари, ваше Величество, за подкрепата в този черен за нас ден. Знаем колко много значеше лейди Елина и за вас.
После Теланин се върна обратно сред останалите. Кайл Макгахан се наведе към краля и му прошепна нещо. Николас свъси вежди, явно не особено очарован от чутото. Дженалдин предположи, че Кайл е запазил чак до този момент желанието на Зелената да погребе майка си в имението им. Хитър бе станал Кайл през годините си на съветник. Вместо да става като буфер между две армии и да се опитва да убеди Джен или Ники по отделно, бе решил да ги остави сами да спорят. Джен стрелна братовчедите си с леден поглед и ги върна обратно към действителността. Все пак, няма три Айес Седай да стоят току така и да чакат някакво момче да си спомни какво иска да каже. Дори това момче да е кралят на Айенде. Николас се прокашля.
- Разбрахме, че желанието на дома Восигоран е да погребат лейди Елина в имението на Восигоран. Лорд Теланин, сигурни ли сте? Знаете, че лейди Елина бе почти част от кралското семейство, със сигурност може да бъде погребана в кралската гробница.
Теланин отстъпи от крак на крак и понечи да отговори. Но Дженалдин го изпревари.
- Благодарим за високата чест, която оказвате на майка ни, ваше Величество, но смятаме, че ще е най-подходящо да я положим до баща ни. - Дженалдин прикова очите на Николас. Огормните рунтави руси вежди се сключиха още по-намръщено над студените му очи, но Майла просто го стисна за ръката.
- Познавах добре придворната си дама, лейди Елина, и също вярвам, че тя би се чувствала най-добре в имението. - Заяви кралицата. Николас я погледна за секунда, а тя само леко поклати глава. Сякаш му казваше "Да спориш с братовчедка си е безсмислено. Освен това е и Айес Седай. Ще загубиш. Спести си го". Николас въздъхна.
- Добре, взимайки предвид и съвета на нейно Величество кралица Майла Айендска, короната ще уважи вашата молба. Лейди Елина ще бъде погребана в имението на Восигоран. Но поклонението ще се извърши в столицата, както подобава. - Последното прозвуча малко като молба, а не като заповед. Джен едва се сдържа да не се усмихне.
- Разбира се, ваше Величество. - Дженалдин се поклони. Николас махна на Кайл и отново си размениха няколко думи.
- А сега, каним ви да се присъедините към нас за обяд. - заяви кралят и стана.
Юка и Илейн погледнаха към Дженалдин въпросително. Тя им кимна отвърдително и всички последваха кралската фамилия. Когато стигнаха до голямата трапезария, децата се поклониха почтително и помолиха да бъдат извинени. Джен си спомняше как най=любимото им нещо кате деца бе възрастните да се отдадат на своите си занимания, а децата да се измъкнат да се гонят. Не че Нивеа и Патрик бяха вече деца, но със сигурност имаха с какво по-приятно да се занимават от това да слушат политика. Равин разбира се щеше да е най-щастлив от дадената му почивка. Галина се приближи до Дженалдин.
- Много съжалявам, Дженалдин Седай, наистина. Майка ти бе пример за перфектната дама, бе вдъхновение за всички ни. - Дженалдин погледна принцесата. Приличаше много на брат си, но с много по-меки черти. Джен никога не можеше да разбере защо Галина се бе отказала от това да създаде свое семейство, но предполагаше, че причините са политически. Вместо това, Галина се бе посветила на двореца, на етикета, на племениците си и на кралицата.
- Благодаря, ваше Височество.
- Ще помоля да ме извините обаче. След кончината на майка ви, кралицата направи мен първа придворна дама и имам неотложни задължения. Ще се видим по-късно може би?
- Разбира се, ваше Височество.
Галина кимна и отиде при Николас. Размени няколко думи с него и Кайл и направи реверанс. След което тръгна след децата. Кайл също се бе наканил да тръгне, но Дженалдин го спря.
- Простете, ваше Величество, може ли съветник Макгахан да се присъедини към нас? Има неща, които трябва да чуе.
Николас повдигна вежда, но кимна отвърдително. После огледа останалите си гости за обяд. Изненада се на усилията, които Теланин полага за жена си, но после забеляза леката усмивка на устните на Дженалдин, проследила погледа му. Нещо интересно се задава, помисли си краля.
След като всички се настаниха и кралят освободи пажовете и стражата, обстановката се промени. Стана... по-семейна.
- Е, добре, до тук с официалностите, Джен. Кажи какво става и дали е добре да чуя каквото имаш да казваш на гладно? - попита кралят с доста неофициален, според някои дори неуважителен тон.
- Николас! Все пак, това е дворецът и ти си кралят! - възрази му веднага Майла.
- О, стиГА, Майла. Дори кралят има нужда от спокойствие на обяд. Етикетът ще почака. А и не ти ли е интересно защо Теланин се държи като все едно е влязал в минно поле?
Кайл се изкиска най-неочаквано на сумтенето на кралицата, което предизвика въздишката на Николас.
- Явно само аз не съм уведомен какво се случва.
- Естествено, че не си само ти, кратуно тъпкана с вълна! Просто другите са по-наблюдателни и досетливи от теб - сопна се кралицата.
- Аха, ето и кръвта на Две Реки се обади. Кратуна тъпкана с вълна ли, милейди?
- Ами ти каза, че етикетът ще почака, съпруже мили.
Дженалдин не бе усетила кога се е усмихнала широко, а очите й се бяха навлажнили. Все още имаше семейство. Все още имаше за кого да се грижи. И скоро щеше да има още двама, които да пази. Тя отмести бързо поглед към края на масата, където бяха Илейн и Юка, смутено гледащи напред с изражения сякаш въобще не са чули начина, по който кралското семейство всъщност си говори. Тя се прокашля.
- Ники, все пак, малко възпитание няма да е излишно. - Кралят отвори уста, но Джен само вдигна ръка. Той бързо я затвори, което не знайно защо пък му спечели и победоносна усмивка от страна на кралицата. Николас се облегна назад и се отпусна в стола си. Дженалдин продължи - Сред нас има и двама непознати, за сега. Това са Илейн Ейдел от Жълтата аджа и нейният Гайдин, Юка Кирена. - Двамата тръгнаха да се изправят, за да се поклонят. Николас само махна с ръка.
- Стига, стига, в момента нямам корона на главата си, освен това не съм чак толкова луд, че да споря с всички жени на тази маса. И без това видяхте достатъчно, вече нямам какво да крия от вас или да се притеснявам. Някои ще ми каже ли все пак защо сте с толкова приповдигнато настроение въпреки смъртта на леля Елина?!?
Сътрапезниците се спогледаха. Кайл погледна изпод вежди и прикри усмивката си с ръка. Теланин и Елосин свенливо сведоха погледи и се прегърнаха. Илейн и Юка ги погледнаха усмихнато и топло. Дженалдин само кимна на Майла и тя се усмихна широко, сякаш също засия.
- Е?!? - попита подканващо Николас. Майла въздъхна и потупа краля по ръката. - Какво ви става на всички, да не е някои заговор срещу короната, който включва присмиване над краля при закрити врата?
Думите му сепнаха Илейн и тя проговори за първи път.
- О, не ваше Величество, в никакъв случай! Не е никакъв заговор! Просто Елосин Седай е бременна, с близнаци, все още не знам полът на бебетата, но скоро ще го разберем. - издекламира Жълтата бързо, задъхано и притеснено. Юка просто сложи ръка върху рамото й. Те се обърна и го погледна. Той й кимна да огледа лицата на другите, които едвам се сдържаха да не се разсмеят и заради реакцията на краля. Николас стоеше сякаш някои току що бе казал на него самия, че ще става отново баща. Илейн се успокои и се усмихна. - Това е просто.
- О! - бе реакцията на Николас. - Ооо! Теланин, старче! Щастливецо! Елосин, честито! Бебета! Малки, сладки бебета! Не едно, а две! Майла, скъпа, бебета! - Кралят се радваше като малко дете. Кралицата му се усмихна и го стисна за ръката.
- Да, сърце мое, бебета. Светът не се върти само около теб, нали съм ти казвала.
- Интересното в случая е от къде разбраха Кайл и Майла. - намеси се Дженалдин. - За Майла предполагам, че просто е забелязала състоянието на Елосин, - Айес Седай изчака кимването на кралицата, - но ти от къде разбра? - довърши изречението с въпрос към главният съветник.
- Още снощи ти казах, Джен, че и карфица не пада в този дворец без аз да знам за това. Що се отнася до това място, моите очи и уши са по-добри дори от тези на Сините - отвърна със задоволство Макгахан. Дженалдин изсумтя.
- Мда, което пък налага бариери. Илейн, моля те, ще се погрижиш ли.
Жълтата сестра кимна и заплете сплитовете, които щяха да направят стаята сигурна.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Съб Апр 20, 2013 10:00 pm

В залата настъпи тишина. Когато лицето на Илейн се отпусна, кралят проговори.
- Вече може ли да говорим?
Джен се усмихна и Николас продължи.
- Все пак, смятам че може да не стоим само на предястието. Разговорът може ли да почака?
- Разбира се. И без това е по-добре да го водим не на празен стомах - съгласи се Дженалдин.
Кралят иззвъня с една камбанка и портите се разтвориха. Трима прислужници внесоха четири блюда с основното ястие и ги положиха на масата. На отделна маса поставиха десерт и плодове. Николас направи някакъв знак на един от камериерите и той излезе. След малко се върна с три кани вино и две кани вода на поднос. Остави ги на няколко места на масата и излезе с останалите двама.
- Е, добър апетит. Елосин, взимай от каквото колкото поискаш - думите на краля прозвучаха като заповед, което накара Елосин да кимне утвърдително. - Помня, когато Майла беше бременна с Нивеа, имаше такъв апетит, че се страхувах, че може да прояде дупка в стената на двореца.
- Ники!!! - възмути се кралицата.
- Не се прави на възмутена, така беше. Или си забравила кой искаше да яде ягоди насред зима. И то диви! Имаш ли представа колко струваше това на короната?
- Николас, не дей да плашиш Теланин, остави го да се порадва още на новината. - намеси се отново Джен.
Следващият час премина в доста спокоен разговор свързан с бебета, дрешки, играчки, особености на бременността и други подобни. Илейн от време на време смутено се обаждаше по някои лечителски въпроси. Юка стоеше като статуя, сякаш дори не бе на масата. Следеше всичко, разбира се, но се правеше на по-заинтересован от агнешкото бутче пред себе си. Осолено и опушено. В гарнитура от сладко от боровинки. И питки с масло. Ники и Кайл веднага заформиха планове как ако бебетата са момчета ще ги подучат да си отмъстят за всички възможни и невъзможни главоболия, които баща им някога им бе създавал. Теланин парира Николас, напомняйки му, че самият той има двама сина, които може да станат жертва на същия тормоз, на който самият Теланин бе станал от по-малките си братовчеди. Елосин и Майла пък си говореха с Дженалдин какво би било да са момичета, при това и двете преливащи. С други думи - семейна идилия. Кралицата бе влязла в ролята на добра домакиня, като се стараеше всеки да има необходимото. Когато забеляза, че повечето от сътрапезниците й са приключили с обяда си, Майла стана и поднесе десертите - нежен крем ванилия с вафлички и кокос.
- След като всички споделихме вълненията си около новината, хапнахме и пийнахме, нека се върнем на сериозните теми. Илейн, бариерата още стои, надявам се? - Жълтата сестра кимна. - Чудесно.
- Джен, защо сама не я постави? - зачуди се Теланин.
- Защото да кажем сестра ти постъпи глупаво и емоционално снощи, старче.
- Наистина трябва да престанете с това старче, ще ставам баща, а не дядо.
- Да, но никой не би го разбрал, ако просто стоиш до мен без наметалото на стражник, а аз без пръстена на Сестра. - изкикоти се Елосин.
- Ели, не и ти!
- Свиквай... старче. - После Елосин го целуна по бузата.
- Хайде, хайде сега, да си припомним защо сме тук всъщност. - Прикани ги Кайл - Политика? - Джен кимна. - Любимото ми занимание следобед!
- Ники, една от причините да искам преградата е, защото искам възможно най-малко хора да знаят. Илейн Седай, в кой месец е сега Елосин и кога ще започне да си личи?
- В деветата седмица е, Дженалдин Седай, поне до петият месец няма да й личи, но след това не знам. Тя е крехка и фина, обезателно все някои ще забележи апетита й, както и лекото наддаване.
- Така, имайки предвид, че Играта на Домовете никога не е спирала да се играе, каквото и да казват хората, това ни дава поне два месеца спокойствие.
- На къде биеш, Дженалдин? - попита Кайл.
- Не съм глупава, Кайл. В момента, в който разберат, че майка е починала, а вече със сигурност има научили домове, ще се започнат въпросите. Всички знаят, че аз съм Айес Седай. Което автоматично ме изключва като наследник. Кулата не би позволила Сестра да се замесва пряко в политика. Остава Теланин. Той е Стражник, освен това не е в първа младост. Дълги години той официално е Върховен трон на Восигоран, но всички знаят пределно ясно, че майка ни управляваше вместо него. Земите ни са близо до Кемлин. Плодородни са и не са малко. До колкото знам поне 1 000 златни монети месечно се вливат като данъци на селата в нашите владения и търговията на имението. Земите ни са апетитна хапка.
- Нима мислиш, че някои би бил толкова глупав да ви нападне, занейки близоста на Восигоран до короната? - попита Николас.
- Не, Ники, не си го мисля. Няма да ни нападнат, но ще намерят дипломатичен и удачен начин да започнат да отнемат едно по едно владенията ни. Най-лесното оправдание е, че заради ангажираността си към Кулата, ние не можем да ги администрираме добре. Ще изчакат разбира се едномесечния траур да свърщи, Тогава ще очакват аз, брат ми и Елосин да се върнем в Кулата. Ще почакат още месец, през които да саботират дейностите на Восигоран, като внедрят шпиони и организират нападения на бандити в земите ни.
- Звучи правдоподобно. Няколко по-малки дома загубиха властта си така през последните три четири години. - Потвърди Кайл. Дженалдин кимна в съгласие. - Какъв план предлагаш?
- Илейн Седай, кога ще можеш да разбереш пола на бебетата?
- Вероятно след седмица, най-много две. Защо?
- Защото, колкото и ужасно да звучи, полът е важен в политиката. Ако са момичета, много други Домове със синове ще почнат да правят планове за годежи и да предлагат каква ли не защита и договорки на Восигоран. Ако са момчета, по-вероятно е малките Домове с дъщери да се заинтересуват от бъдещ брак, за да се въздигнат в йерархията и да осигурят себе си.
- Да, но също така и търговците ще преосмислят политиката си и пътищата си. - Намеси се Николас. - Ако земите на Восигоран биват нападани, това ще промени търговските пътища към Кемлин от Манедерен и Амадация. От което ще пострада хазната на Восигоран, няма да има какви мита и такси да събират. Още повече, със сигурност има поне трима търговци, които биха искали да се сродят с някои по-голям Дом за да се издигнат над другите, с надежда да получат някакви отстъпки за работата си.
- Точно. - потвърди Дженалдин.
- Кога смяташ да обявите бремеността на Елосин, Теланин? - запита първият Съветник.
- Джен е мислила повече по темата, макар да не знам кога е намерила време, но смятам, че вероятно има предвид точно тези два месеца спокойствие.
- Да. Един месец е траурът. Можем да обясним оставането си както с прекалено голяма скръб, така и с това, че искаме да се запознаем по-добре с делата на дома си, сега когато всичко е на нашите рамене. Новината за бременността на Елосин в края на втория месец вероятно ще представлява слух, не се и съмнявам, че в имението ни има шпиони. Малко след това ще я обявим публично. Това ще всее малко смут в плановете на неприятелите ни. До още месец най-много на Елосин ще й личи, така че няма да има смисъл от тайна. По това време ще обявим, че Теланин ще влезе активно във владение. Двете новини би трябвало да накарат всички да започнат да мислят за бракове и съюзи. От там ще започне истинската игра.
- Джен, идеята ти е много добра, но какво ще правиш ти, ако аз и Теланин останем в имението Восигоран? - попита притеснено Елосин.
- Не се притеснявай, Ели. По-големият проблем ще е да не се появи някой с прекалено големи амбиции. Децата ще са застрашени поне до десетата си година. Колкото и да е красива идеята, че може да се родят две преливащи бебета, това или ще ядоса много хора и ще се опитат да ги убият рано, или ще ги успокои, че трябва да почакат съвсем малко още, за да вземат земята ни. Ще трябва да мислиш доста като Сива и да избереш добри съюзи за бъдещите си деца.
- Но какви съюзи, та те ще са братовчеди на бъдещият крал, Джен! - възраси Николас.
- Ех, Ники, понякога си толкова наивен, особено спрямо семейството си. Елина бе трета братовчедка на Амелия. Което значи, че пра бабите им са били роднини. Ти, Теланин и Дженалдин сте четвърти братовчеди, а децата ни с децата на Теланин ще са Пети. Родствената връзка отслабва. Да не мислиш, че са единствените братовчеди или единствените, които ще имат претенции за трона някой ден? - разясни положението Майла.
- Да, Играта на Домовете май е най-присъща за жените. - измърмори Николас.
- Точно затова ще ни трябват силни съюзи. - заяви Теланин.
- Джен, не ми отговори на въпроса. - настоя Елосин.
- Не се притеснявай, аз ще се оправя. Още не съм стигнала до там с мислите си.
- Но Дженалдин Седай, какво ще правите с Бялата кула? - намеси се Илейн.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Съб Апр 20, 2013 10:48 pm

- Добър въпрос, Джен. Как точно ще се справиш с Натанаел? Или с Амирлин? - попита Елосин.
- Натанаел въобще не я смятам за проблем. С нея ще се оправя лесно. С Амирлин... Това е друг въпрос. Сигурна съм, че новината ще я заинтересува много, няма да се изненадам ако дори назначат специално някоя Жълта, която да те следи. Илейн Седай, ще приемете ли поне до оповестяването да останете с нас в имението?
- Да, няма никакъв проблем. Дори мога да дам препоръки при избора на Жълта, която да заеме мястото ми след това.
- Чудесно. Амирлин ще се почувства изкушена и от идеята, че могат да се родят две преливащи момичета. За известно време това няма да безпокои Кулата. А и ще се успокоят още повече, когато обвържа свои стражник. Да не забравяме и политическата страна - Амирлин не е глупава. Силен Дом, близък до кралската фамилия на Айенде е по-добре за съюзник, от колкото за враг. Не, Кулата ще е костелив орех, но няма да ни навредят.
- Ами ако са две преливащи момчета? - намеси се Кайл.
- Тогава... Мхм. - Дженалдин се замисли. Две преливащи момчета. Това би било трудно за преглъщане. - Ако предположим, че докато възмъжеят все още двете Кули се понасят, най-вероятно ще бъдат обвързани с Червени. Амирлин ще се възползва от това, че имат майка и леля Сестри. Няма да остави нещата току така. По отношение на преливането винаги може да се намери добро за всички решение. Стига това да не влезе в разрез с не преливащите.
- Така е. Восигоран и в момента са силни в това отношение. Ти и Елосин преливате. Тя няма претенции към дома Демириан, което я прави част от твоя дом по брак. Вече сте две. А и до колкото знам силни.
- Надявам се всички да мисля така, Кайл. Защото Елосин ще има проблеми с преливането си докато не роди.
- Може би и докато все още кърми, Дженалдин Седай. - намеси се Илейн. Обикновено тихичката Айес Седай сега следеше с интерес разговора. Не че я интересуваше политиката, но съдбата на бебетата й беше мила. А и събралите се в стаята хора не изглеждаха злонамерени, въпреки странното си поведение бяха... мили. Нейните включвания бяха тихи, скромни, но много на място. Джен се замисли, че младото момиче е доста проницателно, даже може би повече от част от младите Сиви. "Полезен съюзник, особено с този Стражник, който въпреки поведението си на тиха сянка не е спрял да преброява прозорците, стражите и да следи рефлексите на всички на масата" помисли си Джен.
- Това разбира се не може да става публично достояние. Ще оставя ангреали на Елосин, за всеки случай. А аз... Е, аз ще си припомня за известно време какво е да си новачка. До месец би трябвало да се възстановя от снощния си инцидент.
- Да, като стана дума за това, какво се случи снощи? - запита Ники.
- Нищо, просто за малко да си останеш без дворец и любима братовчедка. - каза усмихнато Джен. Това й спечели уплашени погледи от всички. - Нищо не съм направила, де! Не ме гледайте все едно виждате жив Отстъпник! Не е възпитано - намуси се Зелената. Кайл въздъхна и поклати глава.
- Добре, за сега планът за действие около щастливата новина е ясен. Ще пратя някой доверен към имението ви, за да поддържаме постоянна връзка.
- О, Макгахан, въобще не се прави, че нямаш човек там. - Засмя се Теланин.
- Е, сега...
- Джен, трябва ли да се готвя за неприятности - попита кралят.
- Не. Ако всичко се нареди както искаме, а аз ще се постарая за това, няма да има никакъв проблем.
- Добре. Нещо друго?
- Да. Поклонението не искам да продължи поведе от ден. Все пак са разпратени вече новини, за три дни трябва да се съберат всички наистина скърбящи за майка ми, както и онези, които ще се постараят да са скърбящи. - Кралят и съветникът кимнаха. - Интересно ми е друго. Кайл каза, че сте пращали двама вестоносци, но първият така и не стигна до мен. Някаква представа защо?
- Никаква. Подозираш, че смъртта на Елина не е била случайна?
- Да. Забавянето ми не може да е случайно. Конници в мирни времена не изчезват току така между Кемлин и Тар Валон. Трябва да помислим на кому е било удобно това. Кайл, вярвам, че твоята мрежа ще събере най-много информация.
- Добре, ще дам заповеди още днес.
- Илейн Седай, отново ще се наложи да помоля за уменията ти. Можеш ли да прегледаш тялото на майка ми преди да го подготвят за поклонението?
- Да, разбира се, Дженалдин Седай.
- Само Джен същи върши работа.
- Добре.... Джен. Нещо по-специално ли искаш да потърся?
- Да, остатъци от каквито и да било билки. Всяко нещо, което е приемала дълго време ще е оставило следи в тялото й. Искам да съм сигурна.
- Добре, малкият ви съзаклятнически съвет май е към края си. - каза Майла. - Мисля, че всички могат да се възползват от следобед за почивка. Нали?
- Разбира се, ваше Величество. - каза Джен, защото усети преградата да пада. Горката Илейн сигурно имаше нужда от най-голяма почивка. Да поддържа бариерата близо два часа и половина вероятно я бе изцедило. Думите на Зелената напомниха на всички отново да се върнат към етикета. Николас отново иззвъня с камбанката и тримата камериери се появиха преди да я е оставил обратно на масата. Кралят се изправи, след него и всички останали.
- Короната ви благодари за този приятен обяд. Пожелаваме ви спокоен следобед и да сте силни в този тежък момент. - заяви Николас, след което подаде ръка на Майла и двамата се оттеглиха. След тях тръгнаха и петимата спътници. След тях прислугата зараздига трапезата.
Вече в коридора към техните покой, Джен се обърна към Илейн.
- Почини си добре днес. Наистина добре. За напред много неща ще зависят от това, което ще ни съобщиш ти.
Илейн кимна. Забавянето даде възможност на Юка да закачи другият Стражник.
- Е, старче, искаш ли да се върнем малко във форма след обилния обяд?
- А, не, зелени момченца няма така да ми говорят. Кирена, внимавай с тона.
- Нима? Ами покажи ми, че не си толкова ръждясал, за колкото говорят посивелите ти кичури.
Теланин зяпна, а Елосин само се изкикоти и го побутна.
- Така е, старче, покажи на младока как се прави туй онуй.
Теланин се окопити бързо и прие предизвикателството.
- След час на тренировъчната площадка на стражата. И не си мисли да изклинчиш, няма къде да се скриеш в този дворец. Познавам го като петте си пръста.
- На това разчитам - смигна Юка в отговор. После се сети да погледне към Илейн, която го гледаше с явно неодобрение. Въздъхна тежко театрално и се върна до нея. Теланин му кимна разбиращо. Всъщност възрастния стражник едно не можеше да разбере и до ден днешен - защо жените в този свят са толкова властни и винаги налагат волята си. Също въздъхна и продължи със сестра си и съпругата си.
По-късно в покоите на Дженалдин двете с Елосин си говореха.
- Джен, кога смяташ да се върнеш в Кулата и да им кажеш за всичко това?
- Утре сутринта Кайл ще изпрати конник с писмо с моя печат до Натанаел.
- Питам за това кога лично смяташ да идеш.
- Аха, разбрала си ме значи.
- Естествено, че съм разбрала. Амирлин няма да приеме някакво си писмо, а и двете знаем, че Натанаел ще се огъне като сламка пред нея.
- Веднага щом възстановя силите си.
- Значи след месец? Не е ли много?
- Траурът ме извинява. Освен това трябва да намеря някой достатъчно луд да ми стане стражник. Все пак колкото повече разменни монети, толкова по-добре.
Елосин кимна и погали корема си.
- Джен, ще ставам майка. - каза Зелената с насълзени очи.
- Знам, а аз леля. - Отвърна Дженалдин, също с насълзени очи и прегърна другата Айес Седай. Двете останаха така още известно време, а после пратиха прислужницата за кифлички и чай. С мед.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Нед Апр 21, 2013 2:31 pm

Разговорът беше приключил. Илейн се бе оттеглила в покоите, които им бяха дадени с Юка. Джен беше права, че Илейн ще трябва да си почине. Ако откриеше нещо странно около смъртта на лейди Елина... това нямаше да се хареса на другите сестри, нито на който и да е от хората, които я познаваха и скърбяха за нея. Илейн бе оставила Юка, да отиде на тренировъчната площадка на стражите, където трябваше да премери сили с Теланин, в приятелска тренировка. Вече сама в стаята, Илейн се съблече и приготви за релаксираща баня. Докато Юка се подготвяше за срещата си с Теланин, илейн бе наредила да подготвят топла вода за баня. Беше уредила и такава за Юка, веднага щом се върнеше, ако желаеше трябваше само да уведоми някое слугинче и нещата щяха да бъдат подготвени.

Затвори очи и се отпусна в топлата вода. Последният път, когато бе успяла да се отпусне така, беше в Бялата Кула, на сигурно място зад стените й, а сега и тук, зад стените на този така добре охраняван замък. Силен и остър звук, като от удар с камшик я накара да отвори очи и да се изправи. Илейн се огледа. "Сън!" помисли си тя. Сигурно беше задрямала. Изправи се и се уви в кърпа. След като се оправи и облече застана до прозореца и погледна навън. Слънцето вече залязваше. Скоро щеше да се мръкне, а Юка още го нямаше. Потърси го чрез Стражническата връзка и го усети. Беше наблизо. Сигурно се прибираше от тренировка. На вратата се почука и тя отиде да отвори. В стаята влязоха двама прислужници и оставиха на масата два подноса с храна и вино, след което се поклониха и излязоха от стаята. Илейн тъкмо затвори вратата и се върна към масата, когато вратата се отвори и вътре влезе Юка.
- Как мина тренировката? - попита го тя?
- Добре. Теланин, знае това онова. Разделихме се с равенство.
Илейн се усмихна.
- Току що донесоха вечерята! - тя му посочи масата. - Ако желаеш, да си вземеш вана, викни прислугата и ще ти я приготвят.
Илейн седна на масата и си взе порция агнешко, с чаша вино. Юка седна при нея и също хапна.
- При теб всичко наред ли е? - попита я той. - Изглеждаш разсеяна.
Илейн вдигна глава от чинията. Беше се заиграла с едно парче месо.
- Всичко е наред. - отвърна тя. Не беше цялата истина, но не беше и лъжа. Не можеше да излъже, клетвите не й го позволяваха. Но беше някаква истина. Всичко беше наред, просто се бе замислила за миналото си. - Утре ще прегледам тялото на лейди Елина. Наистина се надявам да не открия нещо нередно.
- Ами ако откриеш? - Юка отпи от виното.
- Тогава, опасявам се, че някой е набелязал семейството. А ако наистина кончината на лейди Елина, не е естествена, това означава, че може би някъде измежду тези стени е виновника.
Илейн отпи от виното си и продължи да се храни.
- Във всички случаи, надявам се това да не е така.
Двамата продължиха да се хранят мълчаливо.

***

На следващата сутрин, когато Илейн се събуди. Облече дълга кожена, тъмно лилава, рокля, с пришита вълна по раменете, като шал, дълги ръкави, които стигаха до китките й и прибрано деколте. Когато се присъедини към Юка, който се бе настанил на един стол и почистваше ножовете си с камък за точене, установи че закуската вече я чакаше.
- Добро утро. - поздрави го тя.
Той вдигна глава и я поздрави.
- Колко е часа? - попита тя.
- Почти обед.
Илейн не издаде по нищо, че е изненадана. Беше спала до обяд? От доста време, не й се бе случвало. Бе свикнала да става рано.
- Кога ще прегледаш тялото на лейди Елина? - попита я Юка.
- Веднага, щом хапна отивам там.

***

Няколко часа по-късно Илейн се намираше при тялото на лейди Елина. Тялото вече бе положено в ковчега. Преди да започне работа, Илейн отправи мислена молитва, молейки за прошка, че ще се наложи да наруши покоя на лейди Елина, след което преля сайдар, женската половина от Извора. Вкопа и започна търсенето си. Отначало не откри нищо нередно. Всичко изглеждаше на пръв поглед нормално. Вкопаването не показа нищо. Илейн бе на път да се откаже когато... Не! Не можеше да бъде. Тарчрот? Вече ясно го виждаше през Вкопаването. Следи от тарчрот. Пусна сайдар. " Значи опасенията ми се оказаха верни". помисли си тя. Трябваше незабавно да уведоми Дженалдин.


Последната промяна е направена от Илейн Ейдел на Нед Апр 21, 2013 3:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Нед Апр 21, 2013 2:58 pm

Около час по - късно Илейн се бе върнала в стаята си. Юка все още беше там.
- Какво има? - попита я той.
- Както се опасявах. - отвърна тя. - Лейди Елина е била отровена.
Юка повдигна вежда.
- Кой?
- Нямам представа! Ела! Трябва да съобщим на Дженалдин. Няма да се зарадва като чуе това.
- Ами Елосин и Теланин? - попита Юка, докато прибираше камъка за точене и оръжията си.
- За момента, мисля първо да съобщим на Джен. Новината, че лейди Елина е била отровена само ще разстрои Елосин, а това не е добре за бебетата.
Илейн напусна стаята и се насочи към покоите на Зелената сестра. Юка я следваше плътно. О тази новина никак нямаше да й хареса. Изобщо.

Когато почука на вратата, отначало никой не отвърна, затова почука отново. Едва на третия път отвътре се чу утвърдителен отговор. Илейн отвори вратата и влезе следвана от Юка.
- Джен? - Илейн се поколеба за момент, виждайки че Елосин беше там. Явно двете жени си говореха за бременността и бебетата или просто обсъждаха нещо. Илейн нямаше да се интересува или меси. - Може ли да поговорим насаме?
Дженалдин и Елосин се спогледаха, а след това Джен кимна. Илейн излезе от стаята и двете с Джен и Юка влязоха в съседната. Илейн запреде преграда против подслушване.
- Имам лоши новини. - започна тя.
Усмивката на Джен се стопи.
- Какво откри?
- Тарчрот. - отвърна Илейн. - Това е обикновена билка, която е сравнително често срещана. Листата са отровни, ако се сдъвчат, но въпреки това Тарчрот не е силна отрова. Поради силно горчивият си вкус лесно би бил засечен, ако се сложи в храната. Но въпреки това, ако се прилага в продължителен период от време... да речем година или повече... жертвата ще умре, и всичко ще сочи към естествена смърт. Това означава, че билката е била доставяна до двореца, а някой се е грижил лейди Елина да я приема. Но със сигурност не как да е. Трябва по някакъв начин да са притъпявали достатъчно горчивият вкус, за да може лейди Елина да не го усети.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пон Апр 22, 2013 8:28 pm

"Хайде пак на въртележката" помисли си Дженалдин. Даес'дай'мар да бе умряла с Кайриен, кръв и кървава пепел, защо хората се избавят най-трудно от лошите си навици.
- Интересни новини, не съвсем неочаквани, но интересни. Почакай ме за секунда. - С това Дженалдин се завъртя и влезе в стаята си. Дори не изчака кимването на Илейн. Някой ден трябваше да измисли начин да се реваншира на Жълтата. Тя нито бе длъжна да се замесва в семейните им дела, нито да помага. Можеше просто да откаже. Да, трябваше да измисли нещо добро. Дженалдин взе шала си от един стол и се загърна с него. - Елосин, мила, отивам до Кайл за малко, делови глупости.
- Всичко наред ли е, Джен? - попита любопитно другата сестра докато си сипваше мед в чая.
- Да, скъпа, всичко е прекрасно. - Джен я погледна притеснено. - И спри да ядеш, Светлина, не искаме малката ни тайна да стане явна преди подходящия момент.
- Джен, стига глупости, та това е просто чай.
- Да, с мед. Ели, не яж и не пий нищо в двореца, освен чиста вода.
Елосин се накани да каже нещо, но вдигайки поглед от чашата чай тя видя решителния поглед на Дженалдин. После погледна към чашата си и я отдръпна от устата си. Пак погледна другата Зелена.
- Тарчрот. - Каза простичко Джен с крива, предизвикателна и зла усмивка. После се извърна и излезе. Чу как чашката издрънча на пода.
- Всичко наред ли е, Джен Седай? - попита Илейн също дочула изтропването на чашката. "Дежаву" помисли си Джен, щом чу въпроса. Все още усмихваща се злокобно тя отговори.
- Да, скъпа, всичко е прекрасно. - Джен хвана Илейн под ръка. - А сега да се разходим до съветник Макгахан. Сигурна съм, че ще е във възторг от новината.
По пътя към кабинета на Макгахан, Джен спря една прислужница.
- Нареди на кухните да затворят. Никаква храна да не излиза от там за когото и да било в двореца.
- Но, Айез Седай, аз не мога... - смотолеви момичето.
- Можеш и още как. Всички в двореца преминават на диета от плодове и вода. Нареждане на Айез Седай. Който има проблеми да се яви в кабинета на съветник Макгахан. - Момичето се опита пак да каже нещо. Джен се ядоса и я погледна остро и повтори с тих, леден глас - Веднага.
Прислужницата отстъпи крачка назад, поклони се дървено и се затича по коридора. Илейн погледна другата жена и сякаш искаше да каже нещо, но Дженалдин само й се усмихна и продължиха напред.
Когато стигнаха до кабинета на съветник Макгахан Дженалдин дори не си направи труда да почука на вратата. Отвори я рязко и нахлу вътре, а ресните на шала й се разлюляха сякаш от недоловим полъх. Кайл и помощникът му вдигнаха глави от бюрата си.
- Добър ден, съветник Макгахан. - Кратко кимване. После погледна мъжът зад другото писалище. - Моля, потърсете негово Величество и му кажете, че преди вечеря той и кралската фамилия могат да се хранят само с пресни, сурови плодове и вода. Ако някои има възражения, може да ме потърси тук.
Мъжът погледна към Кайл, който изглеждаше също така сащисан, но само кимна леко. Секретарят напусна стаята и затвори след себе си.
- Да разбирам, че имаш новини? - попита Кайл.
- О, разбира се! Илейн, кажи му.
- Открих следи от Тарчрот в системата на лейди Елина. - каза простичко Илейн. Тъй като Макгахан продължаваше да гледа неразбиращо, Жълтата обясни какво е Тарчрот. Макгахан се облегна назад и въздъхна, а Дженалдин спокойно седна на едно кресло пред бюрото му.
- Какво предполагаш, че е станало? - попита отново съветникът.
- Каквото и да е станало е било бавно и методично. За сега забраних в двореца да се приготвя храна, както чу току що. Очаквай съвсем скоро възражения от половината прислуга.
- Но, Дженалдин, не можеш да си позволяваш подобни неща! Това е дворецът в Кемлин, не имението ти! - ядоса се Макгахан. - Половината лордове от близките домове са вече тук!
- Чудесно, значи и от тях очаквай възражения. Освен това, лейди Дженалдин Восигоран може и да не може, но Дженалдин Айез Седай от Зелената Аджа може. - отвърна с равен тон Джен и демонстративно разгледа пръстена на ръката си. - Освен това, драги ми Кайл, все още не знаем как е поднасяна отровата, за да се скрие. Искаш ли да се занимаваш утре с още едно погребение, но например на краля или на някой от престолонаследниците? - довърши Зелената с повдигната вежда. Кайл зяпна, но после затвори уста. - Така и предполагах. Седни Илейн, не се притеснявай.
Жълтата се настани в съседното кресло. Тя стоеше тиха и спокойна, с безизразно лице, но Джен бе сигурна, че я кара да се чувства неудобно.
- Добре, явно това е траело доста време, ако разбирам правилно думите на Илейн Седай. - каза Кайл.
- Да. - отвърна Джен.
- Как да се противопоставим?
- Като за начало, разубеди Ники от глупавата му идея да се откаже да има Айез Седай в двореца за съветник. Дори една Сива е по-добре от никого. Прекалено дългият мир прави хората уязвими и лениви, било тези хора да са в двореца на Кемлин. Разочарована съм от теб. Илейн? Скоро ще дойде готвачът, не се и съмнявам. Моля те, придружи го до кухнята и провери храната за довечера. Величествата и Височествата ще преживеят следобедния си чай, но вечерята надали.
Илейн кимна.
- Повече от това мога да предложа, Джен. Има няколко комбинации от билки, които със сигурност могат да се намерят в кухнята, Ще ги направя като противоотрова. За всеки случай.
В този момент секретарят се върна, а с него дойде готвачът и един паж.
- А, чудесно. - Усмихна се Дженалдин. Обърна се към притеснения мъж с престилката. - Вие сте главният готвач предполагам?
- Да, Айез Седай.
- Това е Илейн Ейдел Седай. Днес тя ще ви помогне с подготовката за вечеря.
- Нещо с храната ли не е наред Айез Седай? Ако не сте доволни от готвенето ми, кажете, ще направя каквото поискате. - Човекът бе сериозно наплашен. И би трябвало.
- Не се притеснявайте, добри ми човече. Храната която приготвяте е чудесна. Просто имам съмнения в годността на някой от съставките ви. Някой се опитва да ви саботира в такъв важен момент. Длъжна съм да предприема мерки, за да не се посрами името на негово Величество, дворежа в Кемлин, както и вашето. - усмихнато и мило заяви Дженалдин. Това като че ли успокои човека, но в момента в който той разбра идеята за саботаж на уменията му гневно пламъче се заигра в очите му.
- Да накърнят репутацията ни? Ах... Но разбира се, благодарим ви искрено Айез Седай, вие наистина сте пратеници на Светлината и помагате на всеки! Как не ги е срам просто, и то в такъв скръбен момент, когато загубихме лейди Елина.
- Тогава разчитам на вас, че ще помогнете на лейди Илейн Седай и ще приготвите превъзходна вечеря, която да постави злосторниците на мястото им.
Готвачът кимна, а Илейн се изправи. Двете с Джен се спогледаха. Джен й се усмихна и й кимна, след което Жълтата излезе. Кайл се обърна към секретарят си.
- Нед, моля те, отиди да повикаш главния лечител. - Мъжът кимна и излезе. Кайл продължи към пажът - Вие сте сигурно пратеник на негово Величество? - Пажът кимна. - Кажете му, че ще се погрижа за въпросът с храната и за сега да послуша думите на Дженалдин Седай. След час ще се явя при него.
Дженалдин и Кайл останаха сами в кабинета.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пон Апр 22, 2013 9:24 pm

- Това с лечителя бе малко прибързано, Кайл, не знаем кой е замесен. - каза Дженалдин.
- О, хайде, Джен, старият Кълън надали е замесен. Освен това ще ни трябва помощ. В най-лошия случай отровата е стигнала до всички в двореца, което означава, че противоотровата на Илейн Седай ще трябва да се даде тихо и нещата да останат покрити. В момента само политически скандал с привкус на заговор ни липсва.
- Така е. А и ни трябват хора, за да проучим източника на противната трева. Ти намери ли нещо?
- Най-голяма полза от отслабване на дома Восигоран биха имали домовете Редклиф, Нирнаед и Аелени. Последните обаче съвсем наскоро имаха свои собствени проблеми с Черната кула и администрирането на таксите за пътищата, както и загубиха наследник при нелеп инцидент. И да искаха, надали биха се намесили. Остават Редклиф и Нирнаед. Редклиф отдавна искат повишаване на данъжите за стоки от Амадажия, но майка ти се противопоставяше, а Нирнаед... Нирнаед отдавна искат да внедрят свои човек на висок пост в двореца, защото до сега съм успял да неутрализирам и тримата им шпиони.
- Ех, не ти ли се иска просто хората да не отричаха, че Даес'дай'мар е останала в миналото с падането на Кемлин. Толкова труд да се преустрои Кемлин след Последната битка и да се създаде ново кралство начело с наследниците на Дракова... Както и да е.
- Ти какво мислиш е станало?
- Майка ми не беше глупава жена, както сам знаеш. Но с възрастта тялото освен съпротивителните си сили губи и сетива. Най-вероятно вкусовите й рецептори са отказали да функционират правилно. За да подейства отровата, както каза Илейн, е трябвало поне от година да я приема. Единственият начин за които мога да се сетя да се прикрие добре кисело или в нашия случай горчиво е с мед. Чай с мед. Аз го пия така както го пиеше мама.
- Мед звучи добре, но не достатъчно ясно. До колкото знам мед има поне в половината рецепти за ястия в двореца.
- Е, по-добре е от нищо. Освен това още не е сигурно за кого е била отровата - само за майка ми или тя е станала неволна жертва. Някой да иска да убие Ники?
- Естествено, имам си списък с имена даже. Но никой от хората в него не е достатъчно дързък, умен и изобретателен да използва нещо такова. Това изисква планиране, търпение. Глупаците, които искат да седнат на трона нямат такива способности, а тези, които биха замислили подобно нещо дори не искат да помирисват отговорността на престола, въпреки всички облаги.
- Значи се връщаме на първоначалната теза, мишената вероятно е моят Дом. Въпреки това после ще помоля Илейн утре сутрин да прегледа Ники и семейството му.
Дженалдин замълча. Кайл стана от зад писалището си и отиде при нея. Започна да разтрива раменете й.
- Какво има?
- Притеснена съм за Елосин. И за Теланин.
- Не мисля, че има нужда. С теб наоколо нищо лошо няма да им се случи.
- Не съм толкова сигурна. И не ме разтривай, какво ще си кажат хората, ако ни видят?!
- Не бъди сприхава, като малка ти харесваше, колко пъти ме кара да те разтривам и ми обясняваше, че така ще стана по-добър войн, като се науча да си отпускам раменете, а това мога да науча, само като се науча да отпускам нечии чужди рамене.
Дженалдин се усмихна. "Ех, а бяхме деца... някога".
- Добре, да се върнем на темата. Медът е най-вероятния виновник. Особено щом е слаган в чай. Ако е останала горчилка, тя е можело да се препише на прекалено престояване на листенцата чай във водата. Но се чудя как ли е попаднал Тарчрота в меда.
- Възможно ли е медът да е направен от него?
- Не, той е тревисто растение, няма цветове, които да мамят пчелите. Освен това коя ще да е тая пчела, която да налети на отровно цвете? Не, не е това. Ако беше някаква тинктура в меда, той нямаше да се захароса, нямаше въобще да е като мед.
- На прах?
- Да, ако е бил достатъчно добре стрит. Може да се смеси с по-тъмен мед, а пък да се извини за мътността с това, че меда не е пречистен достатъчно, за да е по-уханен. Мхм.
На вратата се почука и влязоха Нед и Кълън.
- Викали сте ме, ваши Благородия? - запита възрастния.
- Заповядайте, Кълън, предполагам познавате вече лейди Дженалдин.
- Да, мойте съболезнования за майка ви, Айез Седай. - Джен само кимна.
- Точно смъртта й е поводът да ви повикаме тук, Кълън. Нед, свободен сте до края на деня. Моля погрижи се за сметките с търговците и ми направи списък с доставчиците на мед, захар, чай и брашно. Искам да преразгледам офертите. - каза Кайл.
Нед кимна, поклони се и излезе.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Пон Апр 22, 2013 9:52 pm

Дженалдин и Кайл обясниха на бързо и с избрани подробности на Кълън какво се е случило. Лицето на възрастния мъж първо посивя, а после стана угрижено, сякаш той не бе на 60, а на поне 80 години.
- Разбирам. Ще говоря с Илейн Седай, вероятно с нейна помощ ще направим подходяща противоотрова, както и някаква проверка за отровата.
- Добра идея, Кълън, по последен мой спомен в избите има поне 20 делви с мед. Илейн Седай в момента се е погрижила за вечерята. Дженалдин Седай я помоли да прегледа утре сутрин краля, така че след това ще можете да се заемете с вашите опити. Дали следобед ще можем да направим проверките?
- Да, мисля че имам няколко отвари, които биха променили цвета си, ако се добави Тарчрот. Ще трябва да ги подсилим, разбира се, за да го намерят в меда, но ще се справим.
- Господа, ако сме приключили тук, ще се радвам да се видя с брат си и Елосин Седай, затова ви моля да ме извините. Конфиденциалността на информацията вярвам я разбира те. Всичко трябва да се случи възможно най... мхм... тайно, за да не се издадем.
- Разбира се, Айез Седай - потвърди Кълън. - Можете да разчитате на мен. Вие самата как се чувствате?
- Благодаря, добре, лечителю Кълън. Благодаря ви и за всичко, което направихте за мен и майка ми.
- Иска ми се само да бях разбрал по-рано за отровата, милейди.
- Не е имало как. Не се притеснявайте, знам, че вината не е у вас. Съветник Макгахан, ако има нещо друго, ще ме намерите в покоите ми.
С това Дженалдин си взе довиждане и си тръгна. Мина през кухнята, където Илейн вече бе разговаряла с готвача и помощниците му, а вечерята се приготвяше без проблем. Предполагаше, че Илейн се е прибрала да си почива. Също така знаеше, че Ники ще я извика късно вечерта да си поговорят. По пътя към стаите си мина през тези на Теланин и Елосин и им разказа на кратко какво се е случило. Теланин бе крайно недоволен, че го държи на страна от цялата работа, но Джен възрази, че сега е важно той да е добре, както и Елосин. Не искаше да ги излага на риск. След като се увери, че те са добре се прибра в стаята си. Поиска гореща вана.
Докато се топеше във водата, тя започна да си припомня всички упражнения за Новачки - за дишането, за спокойствието на ума, за простичките сплитове. И тогава го усети. Онова красиво малко пламъче в себе си, игриво и живо. Посегна към него, но то се отдръпна. Джен се съсредоточи отново и се пресегна. Този път успя да го достигне, да го докосне. Очите й се напълниха със сълзи. Бавно, но щеше да го постигне.
Остатъка от следобеда до вечеря продължи с упражненията си. На вечеря бе тиха и се извини рано. Отново упражнения, но този път, за да са заети ръцете й докато преливаше по малко почистваше оръжията си. Ники не я повика, което я изненада. Вместо това изпрати паж с писмо с тайния им печат. Малката фигурка на жаба бе измислена от тях като деца или по-точно от Теланин като начин братовчедите им да им пращат тайни писма. За него знаеха само Джен, Тел, Ники, Галя и Кайл. Бе като малкото им съзаклятие. Вътре пишеше просто и кратко "Благодаря". Дженалдин продължи с тренировките си до като не се смрачи съвсем и светлината на свещите не почна да я дразни. Бе постигнала доста задоволително ниво, може би на две трети от обикновените й сили. Скоро щеше да се възстанови. Да защитава. Силна воля и цел. Само това й трябваше, за да се пребори дори с проклетия Тъмен.
Нощта мина спокойно. Оставаше ден преди да трябва да се сблъска с лицемерието на всички останали домове по време на поклонението. И то ден, които щеше да бъде изпълнен с тайна Айез Седайска работа - проверка на делви. С мед.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Sponsored content


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   

Върнете се в началото Go down
 

Няма цяр за смъртта

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: По света :: Айенде :: Кемлин-