ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 Няма цяр за смъртта

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Вто Апр 23, 2013 8:16 pm

На следващата сутрин рано при зори, Илейн беше на крак. Имаше много задачи. Трябваше да мине през кухнята и да се увери, че всичко е добре и че няма да има издънки с храната. Трябваше да се види с кралското семейство и да ги прегледа. Опасяваше се, да не са натровили и тях с билката. Силно се надяваше да не е така. Освен това трябваше да се види с лечител Кълън, за да обсъдят билките и възможните начини да се направи противоотрова, която може да се сложи и приеме с храната, просто като предпазна мярка в случай, че билката попадне не където трябва. Юка негодуваше, че Илейн е станала толкова рано, за да се захване за работа. Та слънцето още не се беше показало, но работата не чакаше никого.

Илейн първо се отби в кухнята, за да говори с готвачите. Искаше да се увери, че всичко е наред. След като това стана Илейн напусна кухните и се насочи отново към стаята си. Имаше известен запас от билки със себе си. Възможно бе някои от тях да са подходящи за нуждите й. Все още бе рано да събужда лечителят, пък било то и кралското семейство. Когато се върна, Юка вече бе станал, не толкова сънен и раздразнен, от ранното й излизане. Поздрави го за добро утро и отвори раницата с билки, която носеше.
- Тези ще свършат работа. - каза тя и задели няколко растения.
- За какво са?
- Противоотрова. Ще противодейства на тарчот и ще засили имунната система, ако се приема без да има следи от натравяне. - обясни Илейн. - След няколко часа ще ги занеса на лечителя Кълън. Заедно ще приготвим необходимото количество и ще се уверим, че е разпределено за прием с храната. Изобщо няма да се забележи или усети от гостите, но това ще им спаси живота, ако сме пропуснали нещо и все пак части от отровната билка са попаднали в храната или напитките.
Юка измърмори нещо в отговор. Няколко часа по-късно, когато времето вече не бе толкова рано, Илейн се намираше в покоите на лечителя Кълън. Двамата обсъждаха различните варианти, по които могат да разпространят противоотровата, без никой да заподозре каквото и да е.
- Защо да не го направим като подправка. Ще ги смесим, билките, ще се стрият на ситен прах.
- Това може и да действа за ястията, но за напитките? Не! По добре ще е да се погрижим и за двете. Мога да приготвя известно количество от билките, да служат като подправка. Но ще трябва да са перфектно стрити, много на ситно, за да не се долавят или променят вкуса. За напитките ще се изготви отвара. Голям количество от билките ще се сварят. Водата ще се смеси с напитките. Сокът от стеблата на билките ще се смеси с виното. - обясни Илейн.
Кълън не отвърна нищо.
- Не се притеснявай, лечительо. - допълни Илейн. - Билките няма да навредят никому. Дори, ако не са натровени, само ще подсилят имунната им система.
- Разбира се, Айез Седай. - отвърна лечителят. - Веднага се заемам с приготовленията. - Кълън пое билките от Илейн.


След като срещата на Илейн с лечителят приключи, бе време да посети кралското семейство. След като бе уверена, че са готови да я приемат, Илейн се върна в покоите си, за да се приготви. Облече по официална рокля и върза косата си. Скоро след това напусна стаята и се запъти към същата зала, в която по - рано се бяха събрали всички, заедно с краля и кралицата и така добре си говореха. Когато я представиха, както винаги Илейн не пропусна да се поклони леко, на кралското семейство, отдавайки им чест. Въпреки, че бе Айез Седай, не трябваше да забравя етикета.
- Съжалявам, че ви безпокоя Ваше величество. - каза тя, когато остана сама с кралското семейство. - Сигурно вече сте разбрали, за разкритията, които установих. Тук съм, за да се уверя, че нищо нередно не е достигнало до вас. Ако ми позволите, ще използвам Сайдар, за да се уверя, че няма Тарчрот в системата ви.
- Каквото е необходимо, Илейн Седай - отвърна крал Николас.
Илейн кимна.
- Ако не възразявате, ще започна от вас, кралице Майла. - Илейн се приближи до жената и преля. Положи ръце на главата й и Вкопа. Вкопаването не показа нищо нередно. Жената беше здрава. Нямаше следи от отровната билка. След това продължи със сестрата на краля - Галина. Тя също беше чиста. Прегледа й краля, а след това продължи с децата. Най - големият им син Патрик, пристъпи към нея с леко недоверие, но все пак не я спря да го прегледа....

Патрик, Нивеа и Равин, кралят, кралицата, Галина всички те бяха добре. В системата им нямаше следи от Тарчрот. Това беше добре. Обясни им, че са вън от опасност, но въпреки това ги предупреди да внимават. Извини се още веднъж, за безпокойството и ги остави. Сега беше ред, да уведоми Джен и останалите, че противоотровата скоро щеше да е готова, и че кралското семейство не беше натровено.

Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Вто Апр 23, 2013 10:33 pm

Сутринта на Джен можеше да се опише като досадна. Един ден преди поклонението се бяха събрали повечето от 13те големи дома, два бяха пратили извинение, че ще се явят на самото погребение. От десетте по-малки само един дом не можеше да присъства. Всички бяха разпратили съболезнователни писма до брат й и нея. Сигурно и до краля.
Всъщност, ако Елина не бе от дома Восигоран, който бе вероятно 3тия или 4тия по власт дом в Айенде и не беше първа придворна дама на кралицата, вероятно нито щеше да има толкова загрижени хора, нито толкова шум. Дженалдин прочете последното писмо. Написа на бързо няколко кратки и възпитани отговора, подпечата ги със знака на дома Восигоран и ги предаде на един паж. В самия дворец в момента имаше само пратеници на три дома, останалите осем бяха в къщите си в Кемлин. Това бе хубаво, по-малко очи и уши бе по-добре.
Едно от писмата Дженалдин прати до имението на Восигоран, за да се подготвят. Другото... написа до Натанаел Ал'Дорай.
"До Натанаел Ал'Дорай
Ръководителка на Зелената Аджа
Тар Валон

Натанаел Айез Седай, надявам се да сте в добро здраве, когато това писмо стигне до вас. Поради съмнения, че може да попадне и пред чужд поглед, въпреки защитите, ще бъда лаконична. Майка ми, лейди Елина Восигоран, почина преди два дни. Заради мъката не можах да реагирам и да ви оведомя достатъчно бързо. Както сама разбирате, задълженията ми към Дома Восигоран, както тези на Теланин Гайдин като Върховен трон и на Елосин Седай като негова съпруга, изискват да останем още време извън Кулата. Вярвам, че ще ни разберете в този скръбен за нас момент. При първа възможност ще ви предоставя повече информация. Нека Светлината бди над нас.

Дженалдин Восигоран
Айез Седай от Зелената Аджа
Кемлин"

~*~*~*~

Слънцето тръгваше към своя заник, когато я извикаха. Кълън и Илейн бяха подготвили всичко, прахчета и тинктури, Кайл бе измислил някаква уникална история за нова подправка, която случайно открил и иска да предложи на трапезата. Разполагаха и със списък с доставчиците на мед. Интересното в него бе, че освен обикновените запаси за двореца, имаше и няколко по-малки доставки лично за майка й.
Кълън беше много горд, че освен противоотровата е намерил и правилната смес за проверката. Разтворена лъжичка мед в жълтата течност, щеше да я превърне в синя, ако имаше от отровния Тарчрот вътре.
В избата двама пазачи стояха до вратата на пост, до тях стоеше Кайл. Илейн и Кълън чакаха вътре, където всяка делва с мед бе отворена. На не много висока маса имаше и три доста по малки съда с мед, един от пажовете ги бе донесъл от килера. На тях се виждаше печата на Восигоран, явно те бяха личните запаси на майка й.
Тестовете започнаха. Пред всяка делва бяха оставени чаша и лъжица. Кълън мина и сипа във всяка от тях от специалния си разтвор. После всеки от тях взе по лъжичка и загребна от меда. Дженалдин обърна специално внимание на трите съда от килера на майка й. Произходът му бе също като на една от големите делви. Кехлибарен мед от Амадация.
Всички делви дадоха отрицателен резултат, дори тази от Амадация. Друг беше въпросът с малките съдинки на майка й. И трите дадоха положителен резултат.
- Добре, това е по-добре от нищо. Сега поне можем да сме сигурни първо как е постъпила отровата в тялото на майка ми, второ че тя е била единствената жертва. - заяви Дженалдин със странно спокойствие. - По-интересен е моментът, че голямата делва е чиста. Медът ми изглежда един и същ цвят, което значи, че е от една колония, една година. - Джен топна по един пръст и в двете и после ги облиза за ужас на Илейн - Не ме гледай така, няма да ме убие веднага, а и нали сте сложили противоотрова в храната. Мхм, на вкус не се различават много, дори са еднакво мътни. И консистенцията е добра. Но как са успяли да ги смесят толкова добре?
Илейн отля в свободна чашка малко мед от голямата делва, поръси я с някакво прахче и заплете някакъв сплит.
- Много мислех за това. Колкото и ситно да го стрият, нормално би било медът да отхвърли чуждото тяло. Би се захаросал или биха се образували топчета прах. Както става като се смеси мед и канела. - Каза Илейн докато преливаше към меда. Той се затопли и почна да поглъща прахчето. - Но ако са използвали и Сила... нещата стават други. Вижте - тя показа резултата от експеримента си - сливането е напълно незабележимо, ако се приложи някои и друг сплит, за да се разпръснат прашинките достатъчно добре и да стане еднородна смес. Джен, ще провериш ли трите съда?
Зелената кимна и също прегърна Извора. Не й беше трудно да направи нещо толкова просто. Започна да търси утайка от Сайдар... Откри съвсем малки следи, но... това което я изненада е, че имаше и нещо непознато, нещо различно... нещо много напомнящо на Сайдин...
- Какво има? - Попита Илейн.
- Има утайка... но не очаквах да има и спомен от Сайдин.
- Сайдин? Защо ще им е на Черната кула...
- Политика. А и да не забравяме, че не само Аша'ман и Айез Седай преливат. Все още има много от Аилците и от Морския народ, които отказват да се подчинят на Кулите. И Шара. И какво ли още не. - отвърна Джен. - Е, Кайл, силно препоръчвам Ники да се постарае да омая Амирлин и да помоли за съветник от Сивата Аджа.
- Да, това е ясно, Но сега какво правим? - попита на свой ред съветника.
- Не е като да можем да направим нещо. Надали е виновен доставчикът, отравянето се е случило някъде по път. Трудно ще разберем къде. Но ти продължавай да търсиш и провери всички пътища. В един момент ще разберем за какво става дума. Но никак не ми харесва. Мирът ни е направил слаби. Последно когато бях в Кулата се чуваха откъслечни шушукания, че там някъде има все още остатъци на Мрачния, дори и след онова което Дракона е направил. Не знам просто. Но последното, което ни трябва е политическа нестабилност и война. Нека не прибързваме със заключенията. Някак е твърде неестествено медът да е от Амадация, при положение, че са известни търканията на Восигоран с Редклиф.
- Добре. Важното е, че овладяхме ситуацията, поне за сега. Имам нещо на ум за утре, за да проверим благородниците, за леката закуска след поклонението. Ще видим. Нещо друго остана ли?
- Не, Кайл, това е всичко за днес. Предполагам ще се видим на вечеря?
- Вероятно, Джен Седай. А сега моля да ме извините.
Кайл излезе, а Кълън започна да прибира нещата си.
- Ще е тъжно толкова много мед да отиде на халост - каза Джен сякаш на себе си. После преля от единствената сила и мигновено капачките на делвите се оказаха по местата си и се запечатаха. Това накара Илейн и Кълън да се стреснат. - Аз също ще се прибера в покоите си. Трябва да продължа с упражненията, за да си възвърна способностите.
Жълтата и лечителят кимнаха.

~*~*~*~

Дженалдин прекара остатъка от деня си отдадена на упражнения. Дори не се усети кога е изпаднала в толкова дълбока медитация, че не бяха успели да я извадят от нея за вечеря. Вместо това бяха оставили достатъчно количество храна и напитки на масата в приемната. Но вече се чувстваше много по-силна и уверена в способностите си със Силата. Беше тъмно като в душата на Мраколюбец. Само една свещ леко гореше до нея на нощното шкафче. Джен реши да си поиграе и запреде сплит, който да освети всичко около нея. Получи се красиво. Зелената малко се подразни от собственото си поведение и навици. Толкова отдавна бе свикнала да е сама, че можеше да се изключи от света и почти нищо освен Нилана не можеше да я извади от транса. И може би гласът на Амирлин, но сега нито едната нито другата бе наоколо. Хищно се нахвърли върху вечерята. Огледа един от ножовете. Ако не се беше занимавала с глупости цяла сутрин, можеше да иде да потренира. Липсваше й потта, липсваше й миризмата на метал и звънливият кънтеж от меч ударен в меч. Чувстваше тялото си отпуснато. Сутринта може би щеше да може да се измъкне по изгрев, да закуси с прислугата и да потича. Градината не беше голяма, но пък две три обиколки нямаше да навредят на никой.
След като вечеря тя провери вещите си, най-вече дали оръжията са в добро състояние. На бързо уми лицето си и се преоблече, подготви красива рокля за следващия ден, макар това да бе задача на прислугата. Дженалдин бе странна благородничка, родена в лукс и с прислуга на всяка крачка, едно от нещата които най-много я ядосваха бе някой да пипа вещите й и да подрежда вместо нея. След като се увери, че всичко е наред и е подготвена за следващия ден, тя се отпусна в мекото легло, сложи една кама между таблата на леглото и дюшека, прегърна една възглавница и си помисли "Да, като се приберем в къщи ще е хубаво да проверя старчето дали не е ръждясал наистина. Особено след като стражника на Илейн е успял да му насини така добре рамото". После заспа.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Сря Апр 24, 2013 8:50 pm

Дженалдин се събуди точно на развиделяване. Тя се размърда в леглото, отвори очи и видя около главата си чаршаф. Протегна ръце и леко се поряза на камата при таблата "Ох! Това пък... о, да, вярно... Бях забравила." Облиза пръста си и стана да отвори прозореца. Огледа порозовяващото небе. Навън нямаше никого. На бързо уми лицето си и се облече. Клин и риза чудесно щяха да си паснат за тичане. Обу меки ниски чизми. Сплете косите си на плитка и излезе.
По път срещна една полу заспала прислужница, която много се стресна от присъствието на Аиес Седай толкова рано по коридорите на двореца. Джен само й се усмихна. Понечи да си тръгне, но после се спря и се обърна към момичето. Това предизвика ново стряскане у него. Дженалдин си поръча вана за след два часа и половина. Гореща и с розови листенца. Обърна се и се насочи към кухните. Посещението й там също вся смут в работата на персонала. Като видя, че всички се строяват, за да се поклонят, тя просто им махна и се усмихна отново, приканвайки ги да се върнат към работа. От изневиделица се появи главният готвач и започна да обяснява как много се старае и е успял да сложи подправката дадена му от Илейн Седай във всички храни, получило се много успешно. Джен му кимна и благодари, а също така помоли за закуска. Мъжът веднага започна да предлага различни ястия и да обяснява кога ще са готови и че Айес Седай може да ги получи в покойте си, не е необходимо да седи с тях в пръсната кухня. Човекът почти получи удар, когато Дженалдинн му обясни, че не е нужно и ще хапне каквото има вече приготвено за закуската на прислугата. Естествено готвачът не смяташе да спори с една Сестра, затова на бързо предложи каквото бе останало все още топло. Което въобще не беше малко. Бъркани яйца със сирене и пресни стръкчета див лук, нито прекалено препържени, нито сурови ами точно пухкави и апетитни. Към тях имаше и пържени малки наденички. Всичко това придружено с топли хлебчета с масло и босилек. За десерт имаше кифлички с мармалад от боровинки и цедено мляко. Дженалдин хапна до насита и поздрави готвача за прекрасната храна, която въпреки, че е приготвена за служителите на двореца е достойна дори за кралското семейство. Дженалдин обичаше добрата храна. Независимо къде се случеше да я опита - в хан, в някой бардак, в дворец или в някоя обикновена ферма на път - винаги хвалеше хората, от чиито ръце е излязла. Самата тя не умееше да готви, но знаеше, че благата дума, похвалата, стопля сърцата на хората и ги кара да дадат още повече от себе си следващия път, когато готвят.
Доволна, Дженалдин се запъти към градините. Два часа тя тичаше, скачаше, правеше упражнения подобни на тези на новобранците в Кулата. Щеше й се да потренира с някого срещу себе си, но вероятно това щеше да предизвика усложнения. Вместо това си намери едно дърво по което се покатери три пъти, за разнообразие. Когато се почувства достатъчно уморена и потна, реши, че е време да се прибере при очакващата я вана. Бе само началото на един доста тежък ден.

~*~*~*~

"Топла вода... хората имат странно разбиране, когато им кажеш "гореща". Е ще трябва да се задоволя с каквото има" помисли си нацупено Дженалдин докато се потапяше. Остави водата да отпусне скованите й крайници. Преля малко за да доподгрее водата. Стаята се изпълни с пара и аромат на рози. Джен взе няколко от етеричните масла, които винаги носеше със себе си и започна да мие тялото си с разтриващи движения. Повечето можеше да сметнат тези неща за глупава суета, но всъщност Дженалдин сама бе приготвила маслата и в тях освен опияняващи аромати бе сложила и лечебни билки.
След като се изкъпа и подсуши, Дженалдин уви кърпата около главата си, за да подсуши косата си. Разхождането й по развързан лек халат от стаята изглежда притесни прислужницата. Тя побърза да предостави на Айес Седай чисто бельо, дори се опита да помогне с обличането му. Джен я изгледа студено и това отказа девойката от желанието й да помага. После Дженалдин облече тежка зелена рокля от фина вълна с квадратно деколте. Реално погледнато роклята би била доста разголена, ако не бе дантелата, която тръгваше от деколтето и се затваряше около врата й. Дантела с цвят на пенливо вино избродирана с малки розички. Дженалдин повика прислужницата й я помоли да сплете косата й на венец, като я изплете накрая в плитка, която да навие на кок. След това сложи на косата си сребърна изчистена игла, а на шията си окачи сребърна висулка с инкрустирани черни камъни - всъщност доста добре изглеждащ ангреал. Сложи си пръстена със змията. После си сложи съвсем малко пудра и подчерта очите си с черно. Никак не обичаше да цапа кожата си с подобни глупости, но случая изискваше да изглежда перфектно. Нави гаротата около китката си като гривна и я покри с ръкава на роклята. Късият меч сложи под роклята в кания на бедрото си, която бе специално направена за нея за подобни случай. Човек би решил, че Айес Седай могат да се предпазват само със Силата... и би сгрешил. Накрая Джен обу високи до коляното ботуши с връзки и средно висок дебел ток. Чувстваше се малко неудобно, но като цяло добре. Наметна шалът на Айес Седай и зачака.
Скоро се появи паж, който я повика в залата за аудиенции. По път той я уведоми, че всичко е приготвено, ковчегът на лейди Елина бил положен на пиедестала в предверието на гробницата. Лейди Елосин и лорд Теланин вече били при техни Величества.
Започваше се. Най-дългият ден в живота й.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Сря Апр 24, 2013 9:19 pm

Кралят и кралицата застанаха на двата трона зад ковчега. От дясната страна на Николас застана Кайл, от лявата на Майла застана Галина. Децата нямаше да присъстват. И по-добре, не им трябваше да виждат какво се случва. Елина бе обичана тяхна баба, не бе необходимо да я виждат студена и сива. Нито да виждат лицемерието на другите Домове. Общо двадесет Върховни трона щяха да минат от тук, да изразят съболезнования, да проронят евентуално някоя и друга сълза на сила и после да изпият по една чаша вино в почит на починалата.
Дженалдин, Елосин и Теланин застанаха от лявата страна на кралското семейство, точно на първото стъпало на подиума, който водеше към троновете, които бяха на четири стъпала по-нагоре. Камбаната на двореца издаде три печални звъна. Дженалдин се огледа за Илейн. Тя и Юка стояха в един не много осветен ъгъл недалеч от входа. Жълтата й кимна. Минута по късно започнаха да влизат благородниците. Всеки един се покланяше пред ковчега на лейди Елина и оставяше цветя на приготвен за целта олтар. После пристъпваха напред, покланяха се на семейството, после на краля и си отиваха. След благородниците се изредиха няколко търговци, за изненада на Дженалдин. Някои от тях дори наистина изглеждаха тъжни. След като те и благородниците излязоха от гробницата, от една странична врата се подаде лицето на готвача. Кайл се наведе да каже нещо на Николас, който само кимна. Последва кимване от Кайл. Влязоха главният готвач, главния камериер, градинарят и офицерът от градската стража. Всеки един от тях носеше по две толкова тъмно червени рози, че сякаш изглеждаха черни. Очите на Дженалдин се насълзиха, устните на Теланин трепереха леко. Лейди Елина бе значела много дори за обикновените хора в двореца. Четиримата мъже бързо се поклониха, след което тихо си тръгнаха през вратичката от която се бяха появили.
Кралят и кралицата станаха и заедно с принцеса Галина и съветник Кайл също отдадоха последната си почит към придворната дама. След тях минаха Илейн и Юка. Накрая в предверието останаха само Дома Восигоран. Теланин и Елосин, хванати под ръка, се поклониха пред ковчега, а после излязоха. Дженалдин остана сама. Тя се приближи до тялото на майка си. "Съжалявам. Оставихме те сама толкова дълго. Не можах да те спася. Съжалявам, майко, прости ми!" Дженалдин се наведе и целуна студеното чело. "Но няма да се случи отново, обещавам ти. Ще пазя Дома ни. Теланин също. Ще открием и кой е виновен. Поздрави татко."
С уверена стъпка, лице с маската на Айез Седай и гордо вдигната брадичка, Дженалдин Восигоран излезе от гробницата.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 28
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   Сря Апр 24, 2013 10:06 pm

Навън вече бе разположена дълга маса с напитки и плодове. От страни стояха две момичета с големи подноси с кифлички на тях. Кайл се приближи до Дженалдин и й се усмихна лукаво. Наведе се към нея и й прошепна.
- Следи реакциите им.
После се обърна и заговори.
- Господа и дами, моля, вземете си от кифличките. В чест на лейди Елина, те са направени с любимият й мед, специално доставян лично за нея от Амадация. Нека почетем така нейната памет - с чаша чай и кифлички.
Джен повдигна вежда и погледна неразбиращо. Кайл само й намигна и посечи с брадичка гостите им. Повечето от тях нямаха нищо против. Дори лорд Редклиф си взе кифличка. Интересно, че двама търговци отказаха, както и един от по-малките домове. Джен забеляза как Кайл се усмихва скрито и доволно като лисица намерила начин да влезе в курника. Тя се приближи внимателно към него.
- Нали знаеш, че Илейн ще те убие за това. - прошепна Дженалдин с наведена глава.
- О, не се притеснявай, предупредих я. - отвърна Кайл сдържайки едвам едвам гласа си прилично тих и печален - Освен това наистина са с мед от Амадация, но не с този от килера на покойната ти майка. Този е съвсем безопасен. Но погледни някои от реакциите. Определено ще даде нови насоки на моето разследване. Редклиф доста ги харесва. Или взима противоотрова или не е замесен.
- Нищо ново значи. Е, добре, ще се оставям на делата ти.
- Между другото, кога мислите да тръгнете утре?
- Сутринта, защо?
- Ще ми се да се видим преди това. Може би дори да уредим някаква стража, която да ви придружи?
- Не мисля, че е нужно, но ще помисля. Предполагам си се подготвил за всякакви варианти.
- Естествено. Но не приемай предупреждението ми леко, Дженалдин, въпреки че сте три Айес Седай и двама Стражници и никой нормален не би се закачал с вас... по пътищата в наши дни има много ненормални. А и който е замесен в нашата малка интрига също не е от най-почтените нормални хора. Трябва да се внимава.
- Добре. Благодаря ти за днес. Всичко е чудесно, лейди Елина би одобрила. Благодари и на негово Величество от мое име. Вероятно скоро ще се оттеглим с Елосин и Теланин. Нали знаеш, усложнения, няма да е добре да я оставя тук с настроения на приливи и отливи и огромен запас от кифлички.
- Разбира се, милейди.
Джен се запъти към Илейн. На бързо й каза, че ще пътуват утре рано сутрин. Юка изсумтя недоволно. Както и предполагаше Дженалдин, Юка Кирена не бе човек, който обича да става рано. После отиде при Теланин и Елосин. Двамата бяха в компанията на няколко други благородници, които изказваха съжалението си за кончината на лейди Елина. Щом Дженалдин се появи, сърцераздирателни истории, някои от които абсолютни лъжи, ако познаваше добре майка си, се заизливаха пред нея. "Хората скърбят различно, не всички могат да изглеждат и да лъжат така добре, както ти зад айезседайското лице." След тази мисъл Дженалдин успя съчувствено да се усмихне на всички и да им благодари също толкова лицемерно и премерено. Но ако някой от тях можеше да чете добре в очите на събеседника си, щеше да разбере откритата заплаха в погледа на Дженалдин. Лорд Редклиф я забеляза и изпрати най-големият си син, 34 годишният Уилиям, да я успокои и избави от натрапничавото внимание. Тя му благодари, разбира се, поразходи се с него и дори се усмихна, но не на думите му, а на факта, че я ухажваше младеж, който пре спокойно можеше да й е син. Дженалдин предполагаше, че Уилиям няма никаква идея, че тя е почти два пъти неговата възраст и се е подлъгал по неостаряващото й лице. Скоро след това се освободи и от неговото внимание, като кимна и се поклони леко към баща му, но с все същия свиреп поглед в очите. Лорд Редклиф се усмихна леко и кимна, сякаш разбираше. Някой трябваше да си поговори хубаво с този човек. Щеше да подметне идеята на Кайл по-късно.
Мина може би час и половина след като бяха излязли от криптата. Дженалдин прецени, че това е достатъчно време да се видят с останалите домове и се запъти отново към Елосин и Теланин. Те сякаш с поглед разбраха какво ще ги помоли Джен, затова възпитано се освободиха от компанията си, придружиха Зелената до кралското семейство, поднесоха извиненията си, поклониха се и си тръгнаха. Не много след тях всъщност и кралското семейство се оттегли. Те разбира се не се извиниха на никого. Час по-късно Галина и Кайл се сбогува с последните от дошлите на поклонението.

~*~*~*~

Дженалдин отиде с Елосин да приберат вещите на лейди Елина от покоите й. Те трябваше да бъдат натоварени на отделна каруца, която да се движи зад каляската с ковчега. Пред нея пък щеше да се движи друга каляска с трите Айез Седай в нея. Подготовка, подготовка, подготовка.
Когато приключваха, поредният кралски паж влезе при тях и ги покани на прощална семейна вечеря с кралското семейство. Джен се подвоуми дали да откаже, но реши, че така само ще разпали ината на братовчед си и прие.
Вечерята мина приятно, започна с минута мълчание, но после се пренесе във весели разговори за миналото и бъдещето.
Вечерта Дженалдин събра собствените си вещи в стегнат вързоп, подреди стаята, остави на пода използваните рокли и си легна да спи. На следващата сутрин трябваше да пътуват.

Продължава в [You must be registered and logged in to see this link.]
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Sponsored content


ПисанеЗаглавие: Re: Няма цяр за смъртта   

Върнете се в началото Go down
 

Няма цяр за смъртта

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: По света :: Айенде :: Кемлин-