ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 Прашни пътища, враг или приятел?

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Прашни пътища, враг или приятел?   Сря Апр 24, 2013 10:47 pm

Продължава от [You must be registered and logged in to see this link.]

На сутринта Дженалдин мина през кабинета на Кайл, след като бе дала инструкции за подготовката за потеглянето им. Бе твърдо решена да язди, затова бе облякла клин, отгоре вълнени бричове, вълнена туника и се бе заметнала с едно старо наметало на баща си, което много обичаше. Стигна до кабинета на Макгахан. Съветникът я чакаше със закуска и чай. С мед. Безвреден. Айес Седай се настани удобно в едно от креслата, наля си чай и си взе кифличка.
- Гостоприемен както винаги, а, Кайл?
- Естествено, щом е за теб! Кифлички с масло и боровинки и чай с жасмин и мед. Медът е мой, проверен и прекрасен. Ако трябва да сме честни, всъщност кифличките са от готвача. Каза, че си останала във възторг от тях вчера. От него е и онази кошница с още кифлички и цедено мляко. Има и някакви солени... мисля, че са от онези питки с разтопеното в тях сирене. Персоналът на кухнята явно много те харесва. Никой не прави за мен такива неща, например. Ако не внимаваш, двореца ще се вдигне на въстание ти да станеш първа придворна на Майла.
- Не е смешно, Кайл. - отвърна Джен, макар трудно да сдържаше своята усмивка. - Ако беше по-мил и за теб щяха да го правят. Кажи сега за какво искаш да говорим?
- До колкото знам, пътуваш с две карети и една каруца. Не си поискала ескорт официално. Но пък аз ти назначих такъв.
- Не е необходимо. Аз и Теланин ще яздим пред колоната. Юка ще е при Елосин и Илейн в първата карета.
- Което значи, че ти трябва някой, който да ви пази гърба. Нали знаеш, че ако не пратя поне трима гвардейци с вас, Ники ще ми пили цял ден на главата.
Дженалдин се замисли. Идеята не беше лоша, защото все пак не знаеха какво може да очакват.
- Добре, но само трима.
- Добре.
- И без да предрешаваш войници като колари, чуваш ли ме?
Кайл се усмихна добродушно.
- Добре, добре... Кога потегляте?
- До час. Искам да се измъкнем преди портите да се задръстят от търговци и други хора тръгнали да шетат нагоре надолу. А и така ще пристигнем в имението в ранния следобед. Ще можем да си починем преди погребението утре.
- Всичко уредено ли е там?
- Да, вчера вечерта намерих писмо от шамбелана. Дори ще ни посрещнат на два километра преди имението. Предполагам, че утре сутринта ще пристигнат от домовете, които се извиниха, че няма да могат да присъстват тук. Ще ги държа под око.
- Добре. А сега ми позволи да бъда твой кавалер и да те изпратя.
Дженалдин и Кайл станаха, той й направи път, след което добави:
- Аз ще взема кошницата.
- Но без да бъркаш тайно вътре, става ли? - подкачи го Дженалдин.
- Скъпа ми братовчедке, как можа да си го помислиш даже? - Кайл я погледна невярващо и престорено обидено.
- Хайде, хайде, Макгахан, не се прави, че не се познаваме.
Двамата се засмяха и излязоха от стаята.

~*~*~*~

На излизане от двореца Дженалдин забеляза персонала строен при входа за прислуга, отдаващ последна почит. Главният готвач й махна. Тя му се усмихна и кимна.
Макгахан седеше на главния площад пред портите на двореца загледан в малката процесия.
- Светлината да бди над теб, Дженалдин Седай, и да закриля дома Восигоран.
След като се загубиха от погледа му, Макгахан се обърна и се запъти към вътрешността. Нед се появи до него.
- А, Нед, чудесно. Събра ли информацията за хората, чиито имена ти дадох?
Нед кимна.
- Още по хубаво. Да се залавяме за работа. Денят ще бъде дълъг както обикновено. Срещите за преди обед бяха три нали?
Гласовете на двамата мъже потънаха в шума на събуждащия се дворец, който за жужа като кошер...
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Сря Юли 31, 2013 9:46 pm

На около два часа път с коне от Кемлин в посока имението Восигоран времето внезапно се промени. Оставаше може би около час до обяд, ако можеше да се съди по избледняващите сенки на крайпътните дървета. Северен вятър бе довел облаци, който упорито се опитваха да попречат на слънцето да гали с лъчите си земята. Малката процесия пътуваше в пълно мълчание. Дженалдин бе потънала в мислите си, дълбоко в себе си търсеше сила. Едва сега в тишината на пътя я затиснаха всичките й проблеми. Съмняваше се, че Кулата отново ще остане безразлична към своеволията й. Трябваше да намери разменна монета съвсем скоро иначе нямаше да може да управлява дълго Натанаел, още повече ако Зелената ръководителка усетеше, че Дженалдин не е в добри отношения с Амирлин. Не искаше децата на Елосин да са тази разменна монета, все още не. Единственото за което можеше да се сети бе да се появи със Стражник. Поне така за малко щяха да се кротнат. Някога, в старите времена, архивите казваха, че всеки постъпил в Кулата се отказваше от обвързаността си с род и име. Но след това... нещата се бяха променили и сега често се случваше да има владетели, които бяха и Преливащи или Стражници. Както някога великата Елейн Траканд е била и кралицата на някогъшен Андор и Айез Седай. Както и владетелката на Малкиер, Нинив Мандрагоран. Светът някога се бе променил много. Но така или иначе, Кулата нямаше да е доволна, че Елосин и Теланин ще се върнат към благородничеството. Не че имаше някакво значение, живееха в мир от поне Век.
Изминаха още дра часа. Дженалдин нямаше търпение, защото оставаше още съвсем малко, докато ги посрещнат от имението. Тъкмо приближаваха малка горичка през която минаваше пътя. Горичка даже неше сълно казано, защото до колкото помнеше имаше не повече от двадесетина дървета от двете страни на пътя. Не вярваше фермерите да са позволили да се разраснат, но някога ги бяха оставили, за да имат късче сянка и прохлада за отмора. Тъкмо навлязоха сред храсталаците, конят й изцвили неспокойно. Джен го потупа по врата, наведе се напред и зашепна тихо в ухото му да го успокои. Животното изпръхтя и в същия миг конят на Теланин, който яздеше до нея заби яростно копито в прахта, а после заподскача. Дженалдин се обърна към него, Теланин веднага посегна към меча си. Зелената усети, че нещо не е наред и прегърна Извора, а после усети, че и от първата карета се прелива. С крайчеца на окото си Джен забеляза, че едно от колелата поддава, а под него нещо изхрущя, конете се разбунтуваха.
- Бягайте! - Изкрещя Дженалдин и видя как Юка се изстрелва със скок от каретата хванал Елосин под едната си ръка, а Илейн под другата. Жълтата бе заплела някакъв слит на преграда около тях, което вероятно ги спаси, защото след миг каретата се пръсна на хиляди парчета с оглушителен трясък. Конете се побъркаха, тези на първата и втората бяха мъртви, както и със сигурност първия колар. Вторият може би можеше да оцелее, ако не бе засегнат от хвърчащите трески като втората двойка коне или премазан от тях, когато се свлякоха и преобърнаха каретата с ковчега на майка й. Тримата войници отзад бяха спрели колата и вече бяха извадили оръжията си. Конете на Дженалдин и Теланин се опитаха да ги хвърлят от гърбовете си, но и двамата Восигоран имаха опит и удържаха животните. Щитът на Дженалдин бе защитил нея и брат й от хвръкналите отломки, но това не беше единственият проблем. Едва върнала слуха си след взрива Дженалдин усети движение зад себе си и когато се обърна, видя че брат й е свален от коня от двама мъже. Обърна се отново към края на групата и видя, че вече един от войниците е повален, а другите двама се опитваха да отблъснат всеки по трима души. Коларят също се бореше с двама, които обаче надвиваха. Обърна погледа си към Елосин, Илейн и Юка и видя, че към тях връхлитат други шестима. Нямаше възможност да види повече, защото побеснелият кон на Теланин останал без водач започна да хвърля къчове и отметна един от четиримата мъже около брат й към нея. Тя се извърна и скочи от коня си, оставяйки бандитът да се стовари върху нейното място. Със скока си тя се оказа на подходящо разстояние и запреде въздух и вода към четиримата мъже, който я наближаваха. Някъде из суматохата се чу висок боен вик на... жена...
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Юка Кирена
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 67
Местожителство : Някое сенчесто и прохладно място


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Сря Юли 31, 2013 10:34 pm

Юка дремеше спокойно. Придаваше си вид на дълбоко заспал, за да не смущава двете дами и те да могат да си говорят спокойно по женски. Илейн разбира се знаеше, че е буден и само се преструва, но бе получил отговор на удовлетворение и одобрение за постъпката си. Видът му на дълбоко заспал обаче имаше и друго преимущество. Бе настроил тялото си така, че да усеща всяко движение на каретата, а слухът му се бе изострил неколкократно заради затворените му очи. Бе успял да изолира шепота на жените, насочил вниманието си към другите звуци наоколо. До ноздрите му достигна ароматът на мъх, което означаваше, че наблизо има дървета. Но имаше и още нещо... нещо... Илюминатски прах! Моментално отвори очи, в същия момент усети леко поклащане на каретата, изпрати ужас по връзката и Илейн веднага и скочи. Хвана двете жени през кръста, усети полъха от сплитовете на Илейн. Изрита вратата на каретата с първата си крачка, а с втората се оттласна от прага, точно в момента в който чу викът на Дженалдин "Бягайте!". След което последва невъобразим пукот и вълна топлина. Вълната на взрива ги изтласка на далеч, Юка се извърна във въздуха и те се приземиха на няколко крачки, Стражникът по гръб, а двете Сестри почти върху него. Силно се надяваше да е смекчил приземяването им. Около тях се посипаха трески. Ушите му бучаха силно. Огледа се, двете Айез Седай изглеждаха добре. Надигна се точно в момента в който шестима яки мъжаги се приближават извадили я ножове, я мечове.
Юка се усмихна злобно и сякаш нещо в главата му изщрака. Въобще не погледна към Сестрите, защото знаеше, че Илейн ще се погрижи за Елосин и за себе си. След което се стрелна бързо напред, изправяйки се и едновремено с това изваждайки двете остриета на гърба си. Яростта го заслепи. Скочи в средата на шестимата нападатели с лактите напред, сгънати пред тялото и лицето му, с остриетата навън. Никога не бе давал име на стила си, защото не му и трябваше. Усетил почвата под пръстите на краката си, той бързо изпъна ръцете си напред, а после се завъртя, почти от въздуха, Посече двама от нападателите през ръцете. За съжаление само единият падна, останал без дясната си ръка, която тупна на земята. Мъжът изпищя от болката на загубения крайник. Миризмата на кръв настърви Юка. Двете му ръце започнаха да се движат самостоятелно, с различни удари, което обърка противниците му. Парира един меч пред себе си, а после удари с всичка сила нападателя си с юмрук свит около дръжката на ножа. Дългото острие проряза бузата на идващия зад гърба на другаря си трети мародер. Докато вторият, вече с разбита брадичка, се отнасяше на страни, този с прорязаната буза получи ритник в стомаха и отхвърча назад. Юка се извърна към другите трима, Видя, че един от тях е оплетен от Илейн, а втори се опитва да се приближи и да ги издебне. За негова изненада бременната Елосин също бе на крака с острие в ръка и бойна поза. "Зелени" помисли си за миг той и понечи да тръгне към тях. Но третият препречи пъчат му и Юка парира мечът, идващ насреша му, с двете си остриета. Иззад гърба му се чу вика на онзи с разбитата мутра, който замахна, но Юка приклекна и острието на нападателя попадна в рамото на другаря му. Стражникът се възползва от това и се извъртя, подкосявайки с крак нападателят си в гръб. И двамата бандити се свлакоха, я Юка заби двата си ножа в гърдите им бързо. Изваждайки ножовете бликналата кръв опръска лицето му. Обърна се най-после да отиде при Айез Седай, но в този момент усети пареща болка под ребрата си. Извърна се и се прокле за глупостта си. Явно ритникът към четвъртия с прорязаната буза не бе достатъчно силен и мъжът се бе примъкнал към него. Бе забил нож в него. Юка се извъртя и с двата ножа успоредно преряза гърлото на нападателя. Скочи в страни и заби единия нож в онзи с отрязаната ръка просто за да е сигурен, че мъжът ще умре. Облян в кръвта им Кирена тръгна към Айез Седай, за да октрие, че двамата тормозещи коларя разбойници са при жените. Затича се натам, защото Илейн едвам удържаще двама със сплитове на въздух, а бременната надали можеше сама да се оправи с двама мъже. Погледна бързо над главите им и видя, че битката на войниците в тила върви равностойно. Вече бяха трима на двама. За миг се впечатли от Кемлинския гарнизон. Двамата войници бяха успели да покосят трима нападатели, а като че ли вече ставаха четирима. От някъде чу боен рев на женски глас, вероятно Дженалдин Седай се наслаждаваше на боя. Той застана рамо до рамо с Елосин Седай и парира единия нападател, който се стремеше да я съсече в гърба. Между Стражник и Зелена се появи някаква хармония на бойното поле. И те бързо се справиха да отблъснат атаката, точно когато Илейн се свлече от умората и отхлаби връзката си. Изпусна единият нападател, който я нападна. Юка изрева и скочи да я защити. До ушите му достигна викът на Дженалдин:
- Оставете един жив!
Той пренебрегна заповедта и посече двамата нападатели на своята Айез Седай през корема. Войниците от тила бяха се справили със своите противници и вече тичаха да помогнат. Веднага посякоха единият нападател, а другият Елосин прободе в сърцето.
Групичката им бързо се окопити, Юка кимна на двамата мъже да тръгнат след него, а Елосин и Илейн останаха назад. Пред тях Дженалдин и Теланин, както и непозната жена, се биеха с нападателите. Там сякаш бяха най-много. Теланин се оправяше с трима, непознатата с още двама, а около Дженалдин Седай се два овъглени трупа. Юка скочи и посече един от мъжете в тила на Теланин.
Върнете се в началото Go down
Деандра
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 30

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Сря Юли 31, 2013 11:18 pm

Групата, която следях пристъпи към действие едва към обяд, или може би беше маллко след това? Беше ми, донякъде, трудно да преценя заради облаците, които бяха затулили слънцето. Пронизващият вятър изпрати студени тръпки по цялото ми тяло. Постарах се да ги игнорирам, докато се промъквах внимателно зад гурпата, наблюдавайки зорко всяко тяхно движение.

Когато каретата избухна, сякъш Адът се отприщи. Навсякъде летяха отломки. Конете на нападнатата група бяха подивели. Двете фракции се сблъскаха. Някои от жените не извадиха оръжия, за да се защитят. Напротив. Една от тях вдигна ръцете си във въздуха и направи нещо страно, след което нападателят й спря. Явно не можеше да се движи. Това можеше да означава само едно нещо. Айез Седай. Ако това бе вярно, тогава някои от мъжете бяха Старжници. Усмихнах се на късмета си. От известно време се надявах да ми провърви и да срещна Айез Седай, с надеждата някоя да ме обвърже. Но бързо побързах да се оттърся от това, защото ситуацията бе наистина сериозна. Не беше време да си мечтая. Извадих камите си и нападнах двама от мъжете, които веднага щом ме видяха се нахвърлиха срещу мен. С боен вик, аз ги посрещнах. Хвърлих едната си кама към нападателите, но те бяха опитни. Нямаше как да го отрека. Камата ми пропусна целта си. "По дяволите" помислих си. Извадих меча си и го стиснах здраво със свободната си ръка. Мъжете ме заобиколиха.
- Хей, сладурче! - единият от тях се усмихна лукаво, а в очите му проблясна желание, но не какво да е желание.
А не! Тази нямаше да я бъде. Парирах удара му с меча си и се възползвах от това. Другата ми ръка стискаше здраво камата, която сега полетя към мъжа, порязвайки ръката му. Той изрева от болка и се отдръпна. В същото време приятелят му ме нападна в гръб. Успях да се извърна точно навреме, за да замахна с мечът си, но той блокира удара ми.  Замахна с меча си и изби камата от ръката ми. При това той ме поряза малко над лакътя. Парежата болка замъгли зрението ми за момент. Тази ми слабост бе достатъчна, за да повиши егото на нападателите. Мъжът, който бях порязала сега се бе съвзел, стискайки оръжието си със здравата си ръка. Той връхлетя отгоре ми и ме изблъска на земята.  
"Да потънеш в Ямата на Ориста" прокълнах на ум. Съумях да се претърколя навреме, за да избегна мечът му, който сега се бе забил в мястото, където до преди секунди лежах. Изправих се и се огледах. Навсякъде цареше хаос. Беше пълно с биещи се групички. Войниците се справяха добре. Една от жените също не оставаше по назад. Около нея имаше трупове. Погледът ми се спря на другите две жени. Едната от тях държеше кама и се защитаваше. Защо не преливаше? Точно на време някакъв мъж спаси жената и спътничката й, която се отпусна на земята. Явно от умора. Настрани от тях някакъв мъж се биеше с няколко мъже едновремено. Изглеждаше доста опитен и изключително пъргав за възраста си. Върнах вниманието си към нападателите ми. Крайно време беше да приключа с тях. Хванах здраво меча с двете си ръце и нападнах. Хоризонталният удър, който изписа полу окръжност посече единият от тях в гърдите. От тази рана нямаше да се оправи. Беше свършен. Докато се обръщах, за да се защитя от спътника му, оръжието му попадна върху гърба ми, като отвори рана. Нови вълни от болка завладяха тялото ми. Замахнах, колкото сила имах и порязах ръката, която държеше меча. Изпусна го. Да! Това беше шансът ми. Замахнах отново. Острието ми попадна в лицето му, забивайки се дълбоко.

Изваждайки острието си от неподвижното тяло отново се огледа, за да преценя ситуацията. Почни навсякъде битката бе спряла, само на някои места все още се водеше бой. Мъжът, който ми се стори доста пъргав за възраста си почти се бе справил с противнити си. И както винаги се случваше, точно когато бях решила, че всичко ще свърши скоро последният му нападател го нападна в гръб. Докато възрастният мъж се обръщаше за да парира, нападателят успя да го рани, като го поряза дълбоко в гърдите. С колкото сили имах се хвърлих натам и забих острието си в гърба на нападателя, а върха на меча ми излезе от другата страна. Това май беше последният. Обходих с поглед бойното поле, преди да изтегля меча си от мъртвият нападател.
- Добре ли си?  - попитах мъжа, и се приближих до него давайки му шанс да се подпре на мен.
Върнете се в началото Go down
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Сря Юли 31, 2013 11:46 pm

Битката беше приключила. Боже! Какво се бе случило? Откъде се бяха появили? Защо? През главата на Илейн минаваха купища въпроси, на които за съжаление нямаше кой да даде отговор. Очевидно нападателите бяха мъртви. Непознатата беше посякла последният от тях. Илейн се чувстваше много изморена. Умората заплашваше да я завладее напълно, но тя трябваше да се стегне. Със сигурност имаше ранени, за които трябваше да се погрижи.
- Юка! - тя се обърна към него. - Ела тук!
Нямаше време за любезности. Положи ръце на главата му и преля. Сплитът и мигновено се превърна в Цял, който се разля по цялото му тяло излекувайки всички наранявания които бе получил по време на схватката.
- Добре ли си? - попита го, едва след като се бе уверила, че го е Изцерила.
- Да! - кимна й той.
- Добре!
Илейн не губи никакво време. Извърна се и се насочи към останалите ранени. Както и бе предположила не бяха малко. Някои от тях бяха с леки наранявания, някои с по - сериозни.
"От къде, в името на Светлината, се пояха?" питаше се тя наум, докато лекуваше един от войниците. Беше се запътила към друг войник, когато погледат й достигна Теланин, който се бе подпрял на непознатата, но скоро предпочете да седне на земята. Спря се насред крачката си и се запъти към него.
- Теланин! - Илейн клекна до него. - Само спокойно. Ще се оправиш!
Илейн не губи никакво време. Вкопа, а сплитът се превърна в Цяр.
- Сега трябва да си починеш! - нареди му тя. - Върви при Елосин. Не е пострадала! - побърза да допълни, когато видя стреснатото му изражение. Сега е твой ред! - Илейн се обърна към непознатата. - Не знам коя си, но помощта ти бе добре дошла. Нека се погрижа за раните ти.
Непознатата не възрази.

***

Половин час по - късно

По - тежко ранените бяха изцерени, а тези с леки наранявания бяха превързани. Илейн седна на един камък, за да си поеме въздух. Повече нищо не можеше да направи. Огледа се. Навякъде всичко бе все още в хаос. Хора вървяха напред - назад, някои от тях се опитваха да успокоят конете. Погледна към Дженалдин, която обикаляше лагера по принуда, като ранено животно. Не! - поправи се тя. - По скоро като животно затворено в клетка. Очевидно беше ядосана. Илейн не можеше да не се зачуди на кого? На ситуацията? На факта, че ги бяха изненадали или на фатка, че никой от нападателите не бе оцелял?
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Чет Авг 01, 2013 12:34 am

Дженалдин крачеше ядосано. Лицето й стоеше безизразно по айезседайски, но големите крачки, които правеше, караха полите й да се развяват шумно. Когато видя непознатата да посича последния бандит й се прииска да да я изгори на място. Вместо това почака Илейн да я изцери, след която да овърза като вързоп сушено месо с въздух и й запуши устата. Тази нямаше да се измъкне и въпреки че бе помогнала, беше единствения ключ. Дали беше ядосана на нападението? Естествено, че беше! Непременно трябваше да разбере кой е глупакът, който така упорито я напада. И то толкова сръчно. Хитър и умел план за засада, проклети да са Илюминаторите, техните играчки все по-често излизаха извън контрол. Цената която платиха бе ужасна. Още щом Илейн изцели войниците, тя ги прати с двата оцелели коня напред да извикат хората от имението. То не беше нищо особено само по себе си, макар някой да го мислеха за малък замък. Представляваше постройка на два етажа. На приземния се намираха кухнята и складът с най-нужното за нея, голяма трапезария и огромна бална зала с подиум за музиканти. На втория етаж имаше три апартамента от по три стаи - кабинет, гостна и спалня - и десет просторни стаи за гости. Зад имението имаше едноетажна постройка с десет стаи за постоянната прислуга на имението - тук живееха Шамбеланът, готвачът, конярят и градинарят със семействата си. Останалите слуги и работници в имението пътуваха денем от близките села. Двете бяха свързани с красив тунел. Малко по в страни бяха конюшните на имението. От другата му страна се простираха зимна остъклена градина и лятна открита. И до двете се стигаше през прекрасни тераси със стълбища. Казармите на имението бяха по-далеч, а там квартируваха около педесет войника със семействата им, постоянните пазители на имението. На около три часа езда имаше по-голям гарнизон с около петстотин човека постоянна служба. Най-близката ферма бе на четвърт час пеша, а най-близкото село на около половин час. Имаше още три селца в околността на около два часа в различни посоки. Нямаше представа каква процесия бе измислил шамбеланът, но със сигурност щеше да има поне 10 стражи с него. До час трябваше да се върнат с двамата Кемлински гвардейци.
Беше глупаво да отказва помощта на Кайл. За високомерието си бе платила скъпо - двама мъртви колари, един тежко ранен и един мъртъв гвардеец. Четири мъртви коня, четири избягали, две потрошени карети. Не че Макгахан щеше да поиска плата за тях, но това не я успокояваше. Трябваше да пише на семействата на загиналите, че могат да потърсят компенсация в имението й, както и да покани семействата на пострадалите ако няма къде да останат да дойдат на служба при нея. Това което най-много обаче я вбесяваше бе оскверненото тяло на майка й. Ковчегът се бе прекатурил и разтворил, като половината каменна сол, която трябваше да забави естествените процеси след смъртта се бе посипала вътре. Поне ковчегът не се бе потрошил, единствено вероятно благодарение на меката тапицерия на каретата. Усети, че Елосин я гледа притеснено. Спря се на място и се поуспокои. Усмихна й се благо. После се обърна към Илейн.
- Илейн, надявам се всичко с бебетата да е наред?
- Да, Джен, всички сме наред. Просто ще трябва доста да си почиваме.
- Слава на Светлината. - После се обърна към Елосйн - А ти жено, свикни с идеята, че си бременна, в името на Създателя! Не може да скачаш на бой!
- А ти какво очакваше, да седя да гледам от страни скрила се зад някое дръвче и да треперя в полите си?
- Да! - Отвърна Джен, но после срещна не едно, а две лица с повдигната вежда, тези на брат й и снаха й. - Е, добре де, не, но все пак, трябва да си по-предпазлива. - Отново се обърна към Илейн. - Коларят ще живее надявам се?
- Да, но не съм сигурна, че ще може да работи отново като колар. Заспа почти веднага след като го изцерих, Юка го наглежда. За съжаление в единият му крак е нанесен неизцелим удар. Разкъсано е всичко и няма как да се изцели. Ще му бъде трудно да ходи.
Дженалдин кимна. Видя угриженото лице на Илейн и зачака въпросът. Жълтата се престраши.
- Джен, защо държиш момичето овързано като пратка?
- Защото е единственият човек, който оцеля от всички наизскочили от храсталаците. И не искам да изчезне. Не и преди да я разпитам подробно.
При думите на Зелената младата жена просто свъси вежди, а после погледна умолително. Но не бе пусната. Юка се появи.
- Коларят развива треска. Не Илейн, седни си обратно, скоро ще дойде помощ и ще се погрижат за него. Няма да умре от треската. - Илейн изсумтя недоволно по връзката. - Погледнах състоянието на втората карета. Не е фатално, поне от това което видях. Ковчегът ще се оправи лесно.
- Добре. - Дженалдин въздъхна, не издържа и седна на земята. Теланин се разсмя. - Какво?
- Май колкото повече се приближаваме към дома толкова повече детските ти навици се обаждат. - развеселено подметна брат й.
- О, я да млъкваш, старче. - оплези се Джен и метна по него едно камъче. То се удари в крака му и Теланин изохка театрално.
- Как може да си толкова коравосърдечна, та аз съм ранен!
- Ах, направо, чак кракът ти счупих, горкият ти, злата аз. - Престори се на огорчена Дженалдин. После и двамата започнаха да се кикотят. Забавлението им бе прекъснато от конски тропот. Дженалдин се обърна назад, видя връхчето на високо копие, което всъщност се оказа върха на знамето Восигоран. Стана и изтупа полите си. Застана спокойно и зачака домакинството си. Първи пристигна шамбеланът, подрусващ се на спокоен скопец. С него яздеха двамата кемлински стражи, а зад тях идваха двадесет конници на Восигоран.


Последната промяна е направена от Дженалдин на Чет Авг 01, 2013 1:57 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Чет Авг 01, 2013 1:12 am

Шамбеланът бързо спря коня си, скочи на земята и се затича към Дженалдин. Мъжът, който се казваше Тамир, вече нахвърляше средна възраст и бе станал доста по-закръглен от колкото Джен си спомняше. Той се закова пред Джен и се поклони.
- Господарке Дженалдин, искрено съжалявам за случилото се, снощният патрул не откри нищо, а и всичко бе спокойно и днес. Сутринта даже премина керван и не се оплакаха да е имало стълкновение.
- Спокойно, Тамир, това си беше предназначено за нас. Но въпреки това искам да удвоите патрулите в околността, ако трябва пратете вест до гарнизона да пратят още хора. Конник, не двама, да съпроводят Кемлинските гвардейци и да занесат вест до Макгахан. Да се върнат утре след като са отпочинали. Как предлагаш да се разправим със ситуацията?
- Върнах бегач до имението да пратят карета, но не знам кога ще дойде.
- Добре, ще е от полза. - Обърна се към един от войниците. - Дайте ми конят си. - Войникът веднага се подчини и скочи от коня. Дженалдин на свой ред възседна животното. - Тамир, петнадесет човека остават тук да пазят. Когато каретата дойде на нея да се качат Айес Седай, Стражниците и раненият колар. Седем конника да ги съпроводят до вилата. Другите продължават да пазят докато всичко не се прибере у дома. Вие тримата тръгвате с мен - посочи трима войници. - Един от вас ще язди с тази жена. Тя е овързана с моите сплитове, така че надали ще може да се противи. За сега е заподозряна в съучастие с нападателите ни.
Очите на непознатата се разшириха с ужас.
- Ще имаш възможност по-късно да докажеш невинността си. - Каза Дженалдин. - Тамир, хайде. Щом сме в имението ще изпратим работници да приберат каквото е останало и да се погрижат за телата.
Дженалдин препусна напред, а след нея и избраната свита. Непознатата жена бе натоварена пред единия войник като чувал, със задните части на горе, което силно я възмути.
- Теланин, Джен дали ще е добре? - попита притеснено Илейн.Теланин се засмя.
- О, не се притеснявайте, Айез Седай. На сестра ми й дайте да командва и да въдворява ред и всичко ще е наред.

~*~*~*~

По пътя Дженалдин се размина с една карета и една кола, които караха сравнително бързо. Макар да се разминаха за части от секундата, коларят на втория впряг привлече вниманието й, както явно и тя неговото. За миг погледите им се срещнаха. Но Айез Седай не си позволи да се разсейва повече и пришпори коня.

~*~*~*~

Стигнала в имението и посрещната от домашната прислуга, Дженалдин скочи от коня си. Всички чакаха разпорежданията й.
- Добро хрумване за каретата и колата, Тамир. Изпратете още една кола с десет човека и допълнителен впряг. Ако може да се подкара колата там чудесно, ако не да превозят съдържанието й. Каквото можете да спасите, спасете. - Шамбеланът кимаше и вече посочваше хора, които изпращаше по задачите. - Телата изгорете. Сержант Калеб? - Един млад мъж излезе напред. Е, спрямо нея, всички мъже бяха млади. - Здравейте, съжалявам, че се запознаваме в такива обстоятелства. Моля, вървете с войниците и претърсете телата на престъпниците, всичко ценно, всякакви бележки да бъдат донесени на мен. Телата на мъртвите и на конете изнесете някъде и ги изгорете. - Сержантът кимна. Дженалдин отново се обърна към Тамир. - Тамир, моля те, внимавайте с тялото на мама. Нали? - изведнъж гласът й бе станал мек и сякаш не Айез Седай а обикновена жена отправи молбата. Шамбеланът кимна. Дженалдин си върна самообладанието. - Чудесно. Искам веднага да се изкъпя, пригответе баня. Предполагам стаите ни са готови? - Отвърнаха й с кимване. - Чудесно. Лорд Теланин и лейди Елосин ще се настанят в апартамента на родителите ми. Аз ще съм в моя. Илейн Седай и Стражникът й ще са в апартамента на Теланин. Гостите ни ще са в стаите за гости и не искам да чувам, че са се оплакали някак. - Всички кимнаха. - Чудесно. Вие сте най-прекрасните служители, които биха могли да работят в имение. Благодаря ви. - Завърши тя с усмивка, което някак повдигна духа на хората пред нея и те се поклониха почтително. Някои със сигурност се бяха стреснали, защото бяха нови и не я познаваха.
Тамир също се усмихна и кимна на прислугата, след което всички се прибраха. На входа на имението Дженалдин се обърна към него.
- Шамбелане, след като се изкъпя искам да се видим. Преди вечерята. - Тамир кимна.

~*~*~*~

Дженалдин нахлу в покоите си и разтвори широко крилата на прозорците. Стаята бе проветрена достатъчно, но тя чувстваше как въздухът не й стига. След може би четвърт час прислужницата, която се бе вмъкнала малко след нея, се появи откъм банята и каза, че всичко е готово. Дженалдин й кимна и я попита за име. Момичето се казваше Ина. Дженалдин я направи своя камериерка и я помоли да подбере нещо практично, но топло и ако може в тъмни цветове от гардероба й. После се запъти към банята смъквайки дрехите си пътьом, което смути много Ина. Джен не обърна внимание и се отпусна в топлата вода. Естествено тя не беше достатъчно топла, никога не беше. Айес Седай преля и я подгря. В помещението се надигна благоуханна пара. Джен се потопи изцяло под водата и поседя така няколко секунди. После се изправи и се отпусна. Не, все още нямаше време да си почине. Кога въобще щеше една Айез Седай да има такова време?
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Чет Авг 01, 2013 1:48 am

Вечерята бе преминала доста добре. Скромно, но вкусно. Всички бяха ужасно изморени. По последни данни трябваше да дойдат в имението три или четири процесии. Бяха обявили, че ще пътуват скромно, само с почетна стража от по петдесет човека. Дженалдин бе настръхнала, когато преди вечеря разбра това от Тамир. Това бяха между 150 и 200 човека повече войска, която трябваше да изхранва в следващите два дни. Плюс двадесет разглезени благородника вероятно. Тамир я увери, че са готови да посрещнат гостите си. Най-сложен стоеше въпросът с пленницата. Дженалдин нареди да я заведат в казармите, да й се даде храна и вода, но каза, че ще се занимае с нея след погребението. Нареди да я пазят по двама мъже, който да се сменят на шест часа. И никой да не разговаря с нея.
Късно вечерта тя чу как последните слуги се прибират от разчистването на малкото им бойни поле. Отвори отново един прозорец от който влезе хаплив студен есенен въздух. Застана на него и се уви по-плътно в одеялото си. Погледна към градините от долу и мерна висока фигура да се разхожда. Силуетът бе снажен, сякаш изваян. Дженалдин видя дълга развяваща се тъмна коса. Предположи, че е някоя от девойките от имението, уредила си тайна романтична среща в градините. Ех, младост. Айез Седай измести поглед към луната. Усмихна се и стана от прозореца. Поседя за няколко мига до него и после отиде да си легне.
Тъмният силует се бе обърнал към прозореца и наблюдаваше господарката на имението. Очакваше да бъде забелязана още веднъж, но жената се отдалечи. Лицето й бе красиво на лунна светлина. Красиво и зловещо изящно. Фигурата поседя още малко загледана към прозореца, докато не видя угасването на бледата светлина на свещите вътре. После се обърна и си тръгна.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Нед Окт 20, 2013 9:23 pm

Продължава от "[You must be registered and logged in to see this link.]

Дженалдин спеше дълбоко и спокойно. Сънуваше. Сънуваше минали мигове, щастливи мигове. Сънуваше Елгар. Сънуваше спомените си. Беше толкова уютно тук, в този измислен свят. Една част от нея знаеше, че не е истинско. Но тази част бе несъществена, недостатъчна, вълнението да изживее отново радостните си моменти бе по-силно. Чувстваше се свободна, лека като перце, сякаш стъпваше боса по росна трева. Красив, красив сън…
До момента в който тренираното й с години тяло не усети чуждо присъствие около себе си в реалността. Очите й мигновено се отвориха, тя скочи в леглото, прегръна извора, макар и трудно, а ръката й се стрелна към ножа под възглавницата. Обикновено не държеше нож там, но с оглед на скорошните събития реши, че това не е лоша идея. Срещу нея се оказа, че стои опулена прислушница, която бе покрила устните си с ръце, за да не изпищи от изненада заради „посрещането“. Дженалдин отпусна тялото си и погледна намръщено към момичето.
- Какво е станало, та ме будиш по никое време, момиче?! – раздразнено попита господарката.
- Заловили са бандит в конюшните, милейди, господин Тамир каза да ви събудя, както и лорд Теланин. Притеснява се, че може да е свързано с нападението по обед – отвърна с треперещ глас прислужницата.
- Кръв и кървава пепел! Всички сте кратуни тъпкани с вълна! – разфуча се Дженалдин. Първо, мразеше да я будят. Второ, мразеше да я будят, когато сънува нещо приятно. Трето, мразеше да я будят с лоши новини. Скочи от леглото и взе дебелият халат от долната табла на леглото. Докато го обличаше погледна остро към девойката. – Беше ли в покоите на другите?
- Не, милейди, първо при вас дойдох.
- Чудесно. – Заяви Зелената докато завързваше коланчето на халата. После злобно добави – ако посмееш да събудиш още някого на този етаж тази нощ, лично ще съблюдавам да бъдеш напердашена с върбови клони! Тръгвай след мен сега.
Момичето, което вече бе на прага да се разплаче от страх, изприпка бързо след нея. Двете слязоха в предверието на имението, където чакаха шамбеланът Тамир, четирима стражи със знака на Дома Восигоран на дрехите си, някакъв изключително неприятно изглеждащ мъж с изключително неугледен вид и едно полуголо момче с дълга коса. Това, което прикова погледа на Дженалдин в непознатия мъж, вероятно разбойника, когото са заловили, бе стражническият плащ. Овладя набързо желанието си да спре в полукрачка и си наложи да изглежда непоклатима. Тамир кършеше пръсти и изглеждаше безкрайно угрижен. Горкият човек, спокойният му до скоро живот бе станал на пух и прах за по-малко от денонощие.
- Къде го намерихте, Тамир?
- Опитвал се е да открадне няколко коня, милейди Дженалдин. Младият Рен го е хванал и го е спрял, успял е да го удържи, докато дойдат стражите. Но не ще да е обикновен конекрадец, милейди, вижте плаща, вижте мече, вижте…
- Имам очи, Тамир! В ямата на ористта да пропадне дано! – Дженалдин млъкна и се опита да се освободи от яда си. Неканеният гост се изсмя ехидно и проговори.
- Много ти знае устата, знатна лейди от Бял…
- Да мълчиш! – прекъсна го с леден равен тон Дженалдин и се обърна към стражите. – Този го заключете също при новата ни гостенка в новият ни затвор. Но за него двойна стража, само вода, без храна. Опасен е повече от колкото предполагате. – Дженалдин се приближи до конекрадеца и повдигна главата му и се вгледа в очите му. – Много по-опасен, наистина. – И добави вече на него – И не си мисли, че няма да си получиш наказанието, безумецо. – После се върна на мястото си няколко крачки назад. – Тамир, от утре удвои постовете на стража. С всичките гости утре ще бъде немислимо друго. Восигоран няма да се посрамят пред другите домове като позволят на полудели мърляви мъже да ги притесняват. Разпитът и присъдите им ще бъдат идният ден, по обед. До тогава всички гости ще бъдат любезно изпратени да се върнат по домовете си.
Дженалдин се обърна да си тръгне, но чу налудничав кикот примесен с ръмжене зад себе си. Тя се спря и само обърна главата си.
- Тук аз съм законът, съдията и палачът, глупако. И повярвай ми, ще ти се иска да беше изправен пред Бялата кула за деянията си, вместо пред мен.
- Както кажеш, милейди Седай. – изкикоти се мъжът, докато го извличаха от помещението.
Дженалдин видя с крайчето на окото си потръпването на младежа. Обърна се към него, за да го разгледа. Не изпитваше никакво смущение, че го гледа полусъблечен. Бързо се сети защо й се струва познат. Силуетът в градината е бил неговият. Имаше нещо неестествено в това, че не смееше да я погледне в очите. И страхът, който излъчваше, не бе обикновен страх от Айес Седай.
- Домът Восигоран ти благодари за изключителната служба тази нощ, Рен Янай. Ще бъдеш възнаграден подобаващо. Тамир, той ще присъства като свидетел на процеса. А ти очаквам да си час след изгрев в покоите ми. Трябва да преговорим всичко преди да дойдат гостите. Спокойна нощ на всички.
След което Дженалдин влезе навътре в имението и се качи обратно в покоите си.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Рен
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 11

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Нед Окт 20, 2013 9:33 pm

Рен бе неспокоен. В него се бореха две желания - да изпива с очи красивата жена и това да избяга от нея някъде, където никога да не го намери. Той слушаше внимателно разговорът и когато чу думите "Бялата кула" и "Седай" осъзна защо господарката му всяваше подсъзнателно такъв страх в душата му. Тя беше марат дамане. Дори да'ковале като него бяха нещо повече от марат дамане. Неокаишените жени бяха зло, бяха опасни. Тя го гледаше, той усещаше погледа й да прогаря кожата му, но не можеше да се насили да я погледне. Когато бе освободен, той бързо се прибра в стаята си и си легна. От нощта оставаше малко, а сънят му бе нужен. Затвори очи с надеждата той да е дълбок и спокоен.
Върнете се в началото Go down
Деандра
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 30

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Вто Окт 22, 2013 10:05 am

Стоях затворена в един от складовете. След случката на пътя ме бяха затворили тук. Явно все още не знаеха какво да правят с мен. Но не това ме разбуди посред нощ. Чух как докараха още някой и вратата до моята беше затръшната, след което звукът от ключове ми подсказа, че са заключили някого. Приближих се до стената, която ни делеше.
- Кой си ти? - попитах, но отговор така и не последва.
От другата страна на вратата долетя заповед.
- Не говорете!
Пазачите ни, не обичаха някой да нарушава тишината.
- Кой си ти? - повторих въпроса си, този път по - тихо. - Можеш да ми кажеш, след като и двамата сме затворени тук. Какво направи?
- Тейн. - беше единственото нещо, което отвърна човека в съседният склад. Значи беше мъж.
- Аз съм Деандра. За какво те затвориха?
- Не е твоя работа. - отвърна той грубо. - А ти? - добави след известно време.
- За това, че се опитах да помогна.
Чук как мъжът се изплю и пропсува.
- Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Ще ни пуснат.
- Иска ти се. Сега млъкни. - отсече Тейн. - Не ми се слушат повече женски хленчения.
"Ха!" помислих си, отдалечих се от стената и седнах отново на един от съндъците в моя затвор. Колко грубо от негова страна. Наистина невъзпитан мъж.


Последната промяна е направена от Деандра на Сря Окт 23, 2013 10:19 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Вто Окт 22, 2013 12:40 pm

Сутринта дойде с изгрева и тя се събуди. Чувстваше се уморена и изтощена. Дразнеше я идеята, че сега освен всичко останало, трябваше да се занимава с някакво незнайно момиче, с подивял Стражник и с какви ли не други глупости. Облече се бързо и слезе в кухнята да закуси. За разлика от Кемлинския дворец, тук поне никой не се стряскаше от нея. След закуска се видя с Тамир. Обсъдиха отново идеята да изгонят възпитано домовете след погребението още на следващата сутрин, но се оказа, че това ще е крайно неприемливо и ще се приеме лошо от обществото. Дженалдин не се зарадва на тази новина. Скоро към тях се присъединиха Теланин, Елосин, Илейн и Юка. Дженалдин набързо ги запозна с развитието на нещата. Теланин се ядоса и се опита да й се скара за дето не го бяха събудили. Смяташе, че би могъл да се оправи много по-добре с един свой побъркан събрат. Но Джен знаеше, че това би било равно на невъзможното. Тя знаеше каква е болката от загубата и знаеше, че дори една Айес Седай да успее да наделее над болката, за мъжете това бе непосилно. През цялото време й се струваше, че в крайчетата на устните на другия Стражник се е скрила усмивка. Той явно бе усетил движението в къщата снощи и явно бе подразбрал какво се е случило. Това сега нямаше значение. Дженалдин обсъди със приближените си идеята да предложат гостоприемството си за два дни, днешния, утрешния, но на третата сутрин всички щяха да бъдат любезно помолени да ги оставят на мъката им. Предложението бе прието.
Два часа по-късно дойде първата делегация. Официалностите започнаха… Самото погребение бе тихо, скромно, кратко. Приемът вечета след него също бе минал спокойно, хората бяха отдадени на хубави спомени, всеки сподели по някоя добра дума за семейство Восигоран, разказа по някоя лична история. Всички бяха изключително мили. Тамир докладва на Дженалдин, че церемонял майсторите на всеки от домовете са проявили разбиране и му бяха помогнали да предаде любезната молба за напускането на гостите до третият ден на обяд. Господарите им се бяха съгласили. В крайна сметка, те също не искаха да отсъстват от собствените си имения дълго, защото това би създало проблеми.
В главата на Дженалдин обаче през цялото време се въртяха съвсем други мисли. Кой бе поискал смъртта на майка й? Кои бяха мъжете на пътя? Коя беше жената? Кой беше лудият Стражник? Имаха ли общо или всичко беше съвпадение, зловеща шега на Колелото? Какво да прави с всички тях? Да, добре, щеше да изслуша историите им, щеше да се опита да ги разбере. Но истинското й желание бе да изтича обратно в стаята си, да се затвори и да откаже да излиза от там докато всичко не се оправи. Искаше й се да е отново дете. Но бе невъзможно. Затова се усмихваше, с високо вдигната глава и безупречно изправен гръб, движеше се уверено и не позволяваше на никой да се усъмни дори мъничко, че тя е напълно наясно какво прави. Дори се позаинтересува повече от Рен Янай. Нещо в него будеше любопитството и интереса й. Най-малкото, не всеки ден се намираше ратай, който сам да повали подивял Стражник. А и страхът, който излъчваше… Той също трябваше да разкаже всичко.
В деня на заминаването на гостите само един дом бе останал до обяд. Другите тръгнаха малко след закуска, защото бяха по-далеч. И така, дните се изнизаха бързо. Следобедът на третият ден тя трябваше да отсъди какво да прави с пленниците си. По залез всички бяха събрани в голямата зала. Дженалдин влезе царствено, облечена в строга сива рокля, със Зеления шал на раменете си, пръстенът със змията и възможно най-властното си изражение. След нея в залата влязоха Теланин и Елосин, Илейн и Юка. Шамбеланът ги чакаше с пленниците пред голямата маса, зад която щяха да се подредят лордовете, които предстоеше да изслушат пленниците. Тамир се бе постарал да научи поне имената им, за да ги представи. Щом седнаха, Дженалдин му кимна. Той излезе напред.
- Първа ще бъде изслушана пленничката Деандра, жена от Две Реки.
Русата жена пристъпи напред.
- Деандра от Две Реки, ти ще отговаряш на въпроси свързани с участието ти в нападението над кортежа ни между Кемлин и това имение. В тази стая в момента има три Айес Седай и двама Стражници. Съветвам те доброволно да кажеш истината, защото само един от нас да се усъмни в думите ти, имаме доста ефективни начини да извадим от теб истината дори на сила. – заяви Дженалдин с леден тон. Това което каза не бе съвсем истина, защото нито една от тях трите не беше особено добра във вкопаването с цел търсене на информация. Но момичето нямаше от къде да знае и Джен се надяваше, че авторитетът ще е достатъчен, за да я накара да мисли, че го могат. Деандра кимна. – Добре тогава. Въпросите са три – коя си ти, как попадна на онзи път и какви са намеренията ти?
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Деандра
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 30

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Чет Окт 24, 2013 7:06 am

Тези жени бяха сериозни. И най - важното бяха Айез Седай. Със сигурност можеха да ме накарат да говоря. Не бях направила нищо лошо, затова не виждах причина да не съдействам. Поклоних се ниско.
- Името ми е Деандра. На 23 години съм от Две Реки. Но съм живяла там само през първите десет години от своя живот. След това злощастна трагедия ме принуди да напусна. Вилана Айез Седай и Стржникът - Явар ме отведоха при стар познат на Явар, който живееше в едно от селата край Амадор. Приятелат на Явар бе оттеглис се от живота на битките войн. Той ме научи на всичко което знае. Когато пораснах достатъчно, готова да поема живота в собствените си ръце, той ме пусна да си вървя. От тогава обикалям градове и села и предлагам услугите си като наемник. Може да ви прозвучи глупаво, но вярвам, че има хора, които имат нужда от помощ, дори понякога да не искат да си признаят. Няма значение, дали ще трябва да намеря изгубен добитък, или избягало дете, или дори да помогна на някой да оправи счупинета си каруца. Стига да мога да помогна това е достатъчно за мен. И това ми желание ме доведе до тук. Бях отседнала в Кемлин, след дълъг път от Фар Мандинг, когато докато чаках вечерята чух група да си говорят.

- Групата заминава рано сутринта. - говореше единият. - Няма да са много. Три, преливащи жени, двама стражника и ковчега.
- А ако имат охрана? - попита другия.
- Дори да е така, не вярвам да е многобройна. Няма да искат да привличат излишно внимание.
- Ще се справим. - намеси се третият мъж в разговора. - Повече сме. Ще ги причакаме по пътя и ще се разправим с тях.


Имах доста добра памет, и успях да пресъздам разговора, който бях чула.

- Стори ми се интересно и подозрително, затова реших да ги последвам. Проследих ги до мястото, където заложиха капана си. След това знаете какво се случи. - отново се поклоних ниско. - С цялото ми уважение, Айез Седай, но не съм искала и съм нямала намерение да се съединявам с онези разбойници. Обстоятелствата бяха такива, че наистина появата ми беше подозрителна. Но единствената ми цел, бе да помогна на този за когото е предназначен капана. Това е! - поклоних се отново, в знак на признателност.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Чет Окт 24, 2013 9:57 am

Дженалдин се огледа в очите на момичето. Не лъжеше. Интересното бе, че явно смяташе себе си за спасителка. Млада и малко глупава. В ситуация като нейната най-разумното щеше да е да се обърне към стражата, към двореца или дори сама да потърси групата преди засадата. Нищо, наивността, простодушието и чувството за справедливост не бяха порок. Джен се огледа към спътниците си. Брат й само вдигна рамене, Елосин и Илейн леко кимнаха, а Юка я удостои с продължителен поглед без да мига. Накрая тя кимна на Тамир.
- Благодарим ти за истината, Деандра от Две Реки. Ще трябва да изслушаш и другият случай, а след това ние ще поговорим и ще вземем решението си. Тамир?
Шамбеланът излезе напред.
- Тейн Риодан от Две Реки, Стражник, заловен да краде коне от конюшните на имението Восигоран.
Стражникът бе извлечен напред въпреки нежеланието му. Дженалдин го погледна остро и ядосано. Теланин го гледаше с непрязън и отвращение, а Юка сякаш смяташе да го изкорми независимо каква е присъдата. Стражниците не обичаха тези от тях, които подивяват и правят глупости. Ненавиждаха ги, смятаха ги за предатели. А сега двамата мъже бяха още по-ядосани, защото този бе застрашил под някаква форма собствените им Айес Седай. Дженалдин прочисти гърлото си.
- Тейн Гайдин, тук си, за да разкажеш историята си и да представиш, ако можеш, смекчаващи вината ти обстоятелства. Ти си заловен на място в момент на извършване на престъплението. При това има свидетел, които ще бъде изслушан след теб. Сред вещите ти са намерени и други неща, които вероятно са попаднали в ръцете ти по същия незаконен начин. Можеш ли да кажеш нещо в своя защита?
Тейн се изсмя подигравателно.
- Е, хайде де, нали можехте да ме накарате да кажа истината и без да говоря. Ама не можете, нали Зелена?
Дженалдин го изгледа остро, после коварна усмивка се разля по устните й. Фибата в косата й засия, а висулките по нея се разлюляха от несъществуващ вятър. Илейн и Елосин усетиха как тя започна да прелива. Оковите на Тейн паднаха на земята, а самият той започна да се издига във въздуха почти до тавана, обвързан от невидими сплитове, които се впиваха в кожата му, притискаха тялото му не само от вън, но сякаш и от вътре. Пречеха му да диша. След което тялото му се строполи на земята и се чу изпукване от глезена му, индикиращо счупване. Тейн изръмжа от болка. Илейн преглътна тежко и цялото й тяло се стегна. Дженалдин стана от мястото си и се приближи до Тейн. Наведе се и хвана брадичката му, за да изправи лицето му срещу своето. Прикова погледа му със своя. Усмихна му се.
- Има повече от един начин да се одере котката, Тейн Риодан. Говори! - заповяда Дженалдин.
Тейн потъна в дълбоките очи на Айес Седай. Усети, че не може да я излъже. Беше сигурен, че ако опита, тя ще знае. И беше сигурен, че ако го направи, тя ще го накаже.
- Мислех, че Трите клетви ви спират от това да наранявате със Силата.
- Аз не те нараних със Силата, Тейн Риодан. - Усмихна се Дженалдин и след това се върна към масата, опря се на нея и скръсти ръце пред гърдите си. - Говори! - властно заяви отново тя.
Тейн въздъхна и започна.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Тейн Риордан
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Чет Окт 24, 2013 7:36 pm

- Историята ми не е ваша работа. Каквото съм направил съм направил. Да. Опитах се да открадна конете, но животните не ме интересуваха. Ако онзи глупак не се бе появил щях да си свърша работата. Всъщност мислех да взема някоя друга ценност от имението. - Тейн се огледа. - Тук има доста интересни неща. Трябва да призная, че Айез Седай има вкус.
- Дженалдин Седай. - намеси се друга жена. Със сигурност Айез Седай. - Не удобрявам това което се случва. Тейн Гайдин и без това е ранен. - Илейн поклати неудобрително глава. Колкото и да не й харесваше какво е направил мъжът пред нея бе ранен, а тя бе Жълта. Нейно задължение бе да помогне на този мъж. - Моля, Ви да го отвържете. - Двете жени си размениха няколко погледа, след което Тейн усит, как невидимите сплитове с които Джен го бе овързала изчезнаха. Илейн пристъпи напред.
- Не си прави труда! - Тейн се обърна към нея. - Не ти искам помощта!
Думите му накараха Жълтата да се спре насред крачката си.
- Котки и котешки опашки! - прокълна Тейн. - Всички вървете подяволите. Вие Айез Седай и тези, които са достатъчно глупави, за да хвърлят живота си на вятъра.
Тейн се дръпна силно, но двама от стражите в стаята го държаха здраво.
- Ще се отнасяш с уважение към Айез Седай. - един от стражите който го държеше процеди през зъби и със силен удар го принуди да падне на колене. - Извини се!
- По скоро ще си прережа гърлото! - Тейн отвърна с неприязън към мъжа, който го притискаше към земята.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Съб Окт 26, 2013 2:06 pm

Дженалдин не беше доволна от резултата. Този мъж щеше да създаде повече проблеми от необходимото. Беше силен, не само физически, но и като воля и дух. Беше наранен и определено беше обезумял. Тя въобще не разбираше идеята за Погибелта и символичното самоубийство. Мъжете щяха да се много по-полезни в други сфери, ако не и с други Сестри. Да, тъмният беше затворен отдавна и всичко бе сравнително тихо. Което не значеше, че нямат достатъчно неща с които да се занимават.
Несъгласието на Илейн с методите й не я учуди. Жълтите винаги обичаха да пазят живота, да не нараняват. Бяха пацифитки. Точната противоположност на нея, на Зелените. Зелените бяха и винаги щяха да си останат Бойна аджа. За тях да се бият, да причиняват болка, да отнемат живот, бе съвсем в реда на нещата, дори очаквано. Но може би в случая нямаше да помогне с този Стражник. Тя се вгледа отново в лицето му. "Искаш да умреш, нали? Искаш да те обеся заради няколко коне? Надяваш се на това... Ще видим" помисли си тя.
- Достатъчно. Изправете го. Илейн Седай, ако желаете... не, най-вече ако успеете, защото не мисля, че този мъж ще ви позволи, можете да го изцерите докато съвещаваме за съдбата на пленниците. - Дженалдин се върна обратно на мястото си зад масата. - Благодарим за информацията, макар и оскъдна, която ни дадохте, Тейн Риодан. Тамир?
- По казусът с господин Риодан имаме свидетел, младият ратай Рен Янай. Той го е заварил да краде конете и го е спрял.
- Господин Янай, моля, разкажете пред всички тук какво сте видял и какви са събитията според спомените ви. - обърна се Дженалдин към него. Имаше нещо особено в това момче. - Моля, бъдете възможно най-безпристрастен, защото думите ви могат да повлияят над съдбата на заловения от вас мъж.
Младежът пристъпи напред и застана на почтително разстояние от масата. Дженалдин започна да го оглежда с интерес и наостри ушите си да чуе всеки отенък в промяната на гласа му. Момчето изглеждаше уплашено.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Рен
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 11

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Съб Окт 26, 2013 10:02 pm

Рен беше изнервен. Не една, всички жени в това имение, всичките „господарки“ бяха марат дамане. Страхът към тях му бе вроден, бе научен да се страхува от тях повече от всичко. С голямо желание искаше да напусне и да си намери друго място, макар тук да му харесваше. Но още не бе дошъл денят за плащане, следователно не можеше да тръгне.
Гледайки разпитите, той бе настръхнал. Чудеше се какво щяха да направят на момичето, ако то не се беше съгласило да говори. Вярно, че мъжът беше опасен, даже много. Бе чувал за тези Стражници и знаеше, че са много силни войни. Изненада се, че не бе загубил живота си срещу този мъж. И все пак, да се използват странните способности на жените по този начин… Не му харесваше. Не знаеше как да постъпи. Пристъпваше нервно от крак на крак, защото всеки път щом погледнеже жената в средата на масата, лейди Дженалдин, улавяше, че и тя го гледа. Явно бе, че й беше интересен, идея, която смразяваше кръвта му във вените. Проклинаше целия свят за това. Не само бе видял марат дамане, а тя се интересуваше от него. Пристъпи неспокойно, когато го повикаха да застане пред господарите. А тя започна да го гори още повече с властния си поглед.
- Преди 2 нощи, когато се прибирах към стаята си чух шум от конюшните, шум, който ми се стори необичаен. Приближих се да проверя какво става и тогава забелязах, че някой се движи в сенките. Обърнах се и побегнах към стаята си да си взема оръжието. Когато се върнах, непознатият бе изкарал достатъчно коне и се канеше да избяга. Но аз му направих… засада?... Повалих го на земята и се сбихме. Надявах се, че някой ще види конете, които се разбягаха, и ще дойде да провери какво става. Така и стана. – изрецитира Рен почти на един дъх. Предпочиташе да каже истината пред това тя да бъде изкарана от него. Един от мъжете, седеше от дясната страна на лейди Дженалдин, я погледна косо, а тя кимна. Мъжът проговори.
- Защо имаш орижие и кой те научи да го използваш?
- Самоук съм до голяма степен, поне с това оръжие, катаната, тъй като е специално направен за мен меч. Подарък и завещание ми е от мой учител, един ковач в Манедерен. – отговори прямо Рен. Мъжът продължи с въпросите.
- Защо мечоносец работи като ратай?
- Аз работя всичко. В имението търсеха работна ръка, здрави мъже, така че започнах да работя като ратай по време на една жътва. После останах.
- Значи смяташ, че си човек на много таланти?
- Не смятам, знам. – Заяви гордо Рен и изгледа предизвикателно мъжът. После се стресна от проявената дързост и сведе поглед. – Животът ми е бил такъв, милорд, че ме е научил да правя много неща, за да осигуря оцеляването си. Ратайството, работата на полето и грижата за животните ми идва най-много на сърце, защото съм израстнал в едно имение в Бандар Еван… - Рен смяташе да продължи, но лейди Дженалдин го прекъсна.
Благодарим ти за истината, Рен Янай от Бандар Еван. Не е необходимо да продължиш. За заслугите ти към дома Восигоран ще говорим по-ксъно с теб. – жената, марат дамане, каза това с толкова мил глас, че Рен за малко не подскочи от рязката промяна в поведението й. Дали не бе казал нещо повече от колкото трябва? Дали не бе нанесъл обида? Притеснението му изби и той се поклони вдървено и почти не се спъна отстъпвайки заднешком към мястото си. Лейди Дженалдин продължи.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Съб Окт 26, 2013 10:33 pm

- А сега, моля ви да ни оставите да поговорим. Илейн Седай, ако желаете, можете да излезете с останалите. Мисля, че знам каква ще е позицията ви по въпросите, които ще разискваме. И мнението ви ще бъде взето под внимание. Тамир, нахранете пленниците добре. Също така обядвайте и вие, а за нас донесете греано вино с подсладители и подправки, както и лек обяд.
Тейн се разсмя през зъби, докато го извличаха трима стражи. Дженалдин стана и отиде до него точно преди да го изведат.
- Наслади се на гостоприемството и храната на дома Восигоран, Тейн Риодан. Това ще бъде последната ти храна като конекрадец, мерзавец и престъпник. Наслади й се напълно.
- Но Дженалдин… - стана Илейн от мястото си с възражение. Дженалдин само махна с ръка да почака и изгледа мъжа остро. След като вратите се затвориха зад гърба му, тя се обърна към Илейн.
- Спокойно, Илейн, няма да го обеся. Не съвсем. И ти го усети нали?
- Загубата ли? Не мога да намеря друга причина да се държи толкова… толкова…
- Нетипично за Стражник.
- Да. Какво смяташ все пак да правиш с него?
- Какво да правя ли? – усмихна се Дженалдин лукаво. – Да го накажа така както не е и сънувал.
- Дженалдин, жестокост няма да помогне, този мъж иска да умре. – намеси се Теланин.
- Не се притеснявай и не се бъркай в случая. Юка Гайдин май единствен от вас разбра. Адмирации Илейн, Стражникът ти е забележително интелигентен мъж. Пази го като зеницата на окото си.
- Какво? – запита Илейн поглеждайки към Юка, който се бе усмихнал. Илейн се изненада, защото Стражникът й се усмихваше прекалено рядко, за да не бъде притеснително. Но Юка не каза нищо, а само я поведе навън към раненият.
Когато излизаха, тъкмо донесоха обядът им и Дженалдин започна да се храни лакомо.
- Е, добре, ако Елосин се храни така, ще разбера, но ти за къде бързаш? – попита Теланин докато си правеше сандвич от едно хлебче.
- Тя ще се бие, Тел. – отвърна на въпроса Елосин и захапа една соленка. Дженалдин кимна доволно и понечи да се усмихне, но се усети, че устата й е пълна.
- Че с кого и защо?... Не, не мислиш да се опитваш да го пречупиш с бой, нали? Та дори прелуването не помогна срещу него, напълно е побъркан! – възрази Теланин. Джен преглътна.
- Ах, ах, Тел. Не за да го пречупя, напротив, за да спечеля доверието му. До момента, в който не се изправи срещу мен, няма да ме взима на сериозно, няма да ме приеме.
- Да те приеме? НЕ! Ти си луда колкото него!!! – извика Теланин.
- О, я стига, достатъчно стара съм, за да мога да преценя нещата. А и какво предлагаш да направим? На километър от тук ще се е освободил и няма да стигне до съда в Кемлин. Пък и това ще е с един камък два… не много заека.
- Защо много?
- Защото ще оправя и други проблеми. Предполагам спасителката си не искаш да бесим?
- Естествено, че не, момичето е малко глупаво, но добродушно. На нейно място щях или да предупредя стражата на Кемлин или да пресрещна по-рано пътниците, за които се готви капанът, но…
- Но тя е млада, а ти си дърто куче. Наистина е добродушна. И не е глупава, просто е наивна. Можеше като нищо и тя да е сред труповете на пътя. Или пък и ти да си там, старче. Тя е полезно момиче. – усмихна се отново Дженалдин, след което напъха в устата си поредното хлебче.
- Аха… и с нея ли ще се биеш? – попита Теланин.
- О, не, тя ще го приеме с отворени обятия мисля. Виж, тези работи са лесни, не го мисли много и ме остави да се храня, енергията ще ми трябва.
- Абе не е добре да се биеш с пълен стомах. – Поклати глава брат й, при което Дженалдин го удостои с хладен поглед. – Е, поне ще станеш като нормалните Зелени, с двама…
- С трима – прекъсна го Елосин. През цялото време тя стоеше и се забавляваше на опитите на съпруга си да показва авторитет. И тримата знаеха, че той е по-големият, да, но и че малката му сестричка му е като ахилесова пета и никога не би се противопоставил на нея, освен ако не е за да спаси живота й. Което не се беше случвало.
- Трима?!? – ококори се Теланин.
- Кога се усети? – попита Джен най-добрата си приятелка.
- Не е като да не съм изненадана, предполагах подобно нещо, но след коментарът ти за Юка бях сигурна. А за Рен Янай… защо ще го правиш? Знаеш, че го е страх от теб като Тъмния от Светлината.
Дженалдин помълча, загледана в пространството пред себе си.
- Защото не може два века по-късно да има страх. Ние не сме чудовища и не ни е нужно да носим вериги. Предполагах, че е да‘ковале, но като спомена Бандар Еван…
- Не е хубаво да лъжеш, Дженалдин, когато искаш истината от другите. – Поряза я Елосин и се засмя. Джен се изчерви леко.
- Ели, защо мислиш, че лъже? – почуди се Теланин.
- Годините не ти се отразяват добре, старче. Забравяш. Не мислиш ли, че Рен Янай доста напомня за Елгар Мелгорен? – докато питаше това Елосин премести погледа си от Теланин към Дженалдин. Съпругът й само въздъхна тежко, а Дженалдин кимна вяло.
- Е, значи, съветът на дома Восигоран взе решение. Нека се нахраним, че следобедът ще е тежък. А и утрешният ден. Буйните и непокорни коне не се пречупват за един ден. Мъжете също. – приключи разговорът им Дженалдин и изпи чаша с топло вино.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Сря Ное 13, 2013 4:58 pm

Илейн все още не разбираше напълно плановете на Джен, но явно Юка го беше разбрал, защото усмивката все още огряваше лицето му. Не я бе заболяло толкова от това, че само стоеше и наблюдаваше как Тейн се мъчи, или от това, че бе отказал помощта й. Думите му, които явно показваха, че бе загубил вяра в Айез Седай я жегнаха повече.

И въпреки това тя щеше да му помогне. Явно мъжът бе преживял доста. Илейн бе усетила загубата. Беше чувала истории за това какво се случва със Стражниците, които загубят Айез Седай. Полудяваха и отиваха в Погибелта, за да намерят смъртта си. Но защо Тейн не го бе направил, след като бе загубил своята Айез Седай. Какво бе различното?

Илейн не знаеше отговорите на тези въпроси и се надяваше никога да не се случи така, че да причини това нещо на Юка. Никога нямаше да забрави как двамата се бяха срещнали и как го бе обвързала. От тогава бе минало много време и с времето тя се бе научила да му вярва безрезервно. Дори се бе привързала към него, като повече от Стражник. Считаше го и за приятел. Ако зависеше от нея нямаше да позволи той да изпадне в положението на Тейн.
- Хайде. - каза тя на Юка, и тръсна глава, за да прогони мислите си. Щеше да го изцери, дори той да не искаеше. Каквото и да бе запланувала Джен за него, нямаше да свърши работа, ако той умреше от раните си преди това.

Вече в складовете, където стражите бяха отвели Тейн, Илейн погледна към мъжа, който се бе облегнал на един съндък, а погледа му бе прикован в точка на земята.
- Отключи! - нареди тя на стражата.
- Но.
- Веднага! - студенината в гласа й, не даде друг повод на мъжа да задава въпроси.
Стражът отключи вратата и Илейн влезе при Тейн. Юка стоеше плътно зад нея, с ръка на оръжието си, готов да го използва, ако другият мъж опиташе нещо.
- Казах, че не желая цяра ви.
Илейн си пое дълбого въздух.
- Не е мое задължение да те оставя така. Колкото и да не ти се вярва, каквото и да се е случило, за да те принуди да загубиш вяра в Айез Седай... въпреки държанието ти в залата, аз ще те изцеря. - гласът й бе спокоен, погледът й нежен.
Целта на Илейн бе да го успокои и да го увери, че не е в опасност около нея, а не обратното. - Позволи ми да ти помогна.
Бавно Илейн се приближи до него. След като мъжа не предприе нищо, Илейн прие това като знак. Клекна до него и внимателно положи ръцете си на главата му.
- Отпусни се. - продължи тя тихо и спокойно.
Преля и Вкопа. Сплитът скоро се превърна в Цяр, който се разля по цялото тяло на Тейн лекувайки всяко нараняване, което имаше.
- Готов си. - отвърна Илейн няколко минути по-късно. - Не е нужно да ми благодариш. - Илейн се изправи. - Нещата ще се оправят. Ще видиш.
С тези думи, тя напусна склада, нареждайки на старжът отново да заключи след нея и Юка.
Върнете се в началото Go down
Тейн Риордан
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Нед Мар 02, 2014 10:16 pm

Тейн стоеше мирен в склада. Сестарта си бе заминала, след като го бе изцерила. Въпреки че не бе желал да бъде изцерен, не можеше да отрече, че се чувства по-добре. Сега! Сега трябваше да се измъкне от тук. Нямаше да позволи тези луди жени, да го задържат далеч от целта му. Изправи се и се огледа. Трябваше да намери нещо, с което да се измъкне. Но целенасочено сглада, в който бе бе детайлно почистен. Приближи се до вратата. Огледа я.
"Заслужава си да опитам!" помисли си той.
Отдръпна се назад и се засили право към вратата, като я блъсна силно с рамо, надявайки се да успее да я изкърти. Но вратата не помръдна.
- По дяволите! - прокълна той на глас.
Отстъпи назад и опита отново и отново, и отново... докато накрая не се отказа.
"Няма смисъл" каза си той на ум, а сякаш подсъзнанието му му отговори.
" Я не се дръж като разглезена пикла. Ще намериш начин да се измъкнеш"
"Да, да! Ще се измъкна"
И тогава го осени идея. Заблъска силно по вратата.
- Има ли някой там? - извика той. - Хей!
Никой не отговори. Къде бяха стражите му? Или не бяха там или просто го игнорираха. Реши да смени тактиката си.
- Отворете! Онази жена ми даде нещо. Не се чувствам добре. - направи се, че се дави, след което бутна една кофа с вода, която бе оставена в случай, че ожаднее или реши да се измие, или подобно и се просна по очи на земята. Зачака.
Чу шумолене отвън. Явно стражите се бяха вързали на номера му. Вратата се отвори с проскърцване и два чифта ботуши нарушиха настъпилата тишина. Две групи ръце го обърнаха, за да проверят жив ли е. Тейн не чака втора покана. Заби силно юмрук в лицето на стражата и се изправи насочвайки се към вратата, в опит да избяга, но подяволи те късметът не беше на негова страна. Подхлъзна се на мокрия под и залитна напред. Този път наистина падна на земята. Докато се изправи другият мъж вече бе отгоре му и го притискаше силно към земята. Приятелят му се приближи. Изрита Тейн силно в лицето.
- Никъде няма да ходиш. Това е за дето ми счупи носа. - с тези думи двамата стражи върнаха Тейн обратно на мястото му и го заключиха, като този път се погрижиха да е достатъчно добре вързан, за да не може да ходи никъде.
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Нед Мар 02, 2014 11:14 pm

Дженалдин остана за известно време сама в покоите си. Бе започнало да я боли глава и да й прилошава. Колкото и да я забавляваше планът й, преливането и всичко друго отнемаше твърде много от нея. Да, нямаше време, нямаше кога да скърби, но й се искаше. Тя изпи чаша вода, преоблече се и слезе към предверието. Там тя спря един слуга, който всячески се опитваше да избегне срещата.
- Кажете на Тамир да доведе момичето, Деандра, в градината, в беседката, след 15 минути. И ми донесете чай с мед.
- Да, милейди.
Дженалдин си припомни наум сплитовете. Въобще не смяташе да спазва глупави стари ритуали, да изрича специални думи или клетви. Е, може би само "Моят живот за твоя, твоят живот за моя". По път си откъсна едно цветче от незнайно храстче и започна да го върти между пръстите си.
С удоволствие откри, че слугите й се движат магически бързо, защото щом стигна беседката, там вече я чакаше чай. Тя си наля и разбърка меда. Не чака дълго и Тамир се появи с Деандра.
- Искали сте да ме видите, Дженалдин Седай. - каза момичето и се поклони.
- Така е. Исках. Взехме решение.
Деандра пристъпи нервно от крак на крак. Дженалдин се чудеше какво става в главата й, но реши да не разпитва. И без това скоро щеше да знае.
- Присъдата ти е до някъде наказание, както сама ще усетиш в един момент, до някъде е приложение на буйността и уменията ти, които толкова искаш да докажеш, а до някъде е просто начин да разреша проблемите си на куп. - Каза Дженалдин и стана. - Коленичи пред мен.
Деандра видимо потрепна но се подчини. Дженалдин запреде Дух сякаш плетеше фина паяжина, внимателно, но сигурно и започна да полага сплита. Деандра сякаш усети какво се случва и вдигна поглед към Сестрата, но не можа да срещне погледа й, защото Зелената бе затворила очи. Дженалдин облиза устни и положи последната брънка от Сплита, след което едно мъничко топченце се появи в съзнанието й, мъничко и изпълнено с гордост, сияещо с мека жълта светлина.
- Моят живот за твоя. Твоят живот за моя. - каза Джен. - Изправи се. Не, не, Не! Никакви сълзи. Успокой се веднага! Ако имаш нужда да останеш на саме, добре, ако имаш нужда от някакви насоки, можеш да разговаряш с Теланин. За сега се върни в имението и се измий и приведи в добър вид. Ако имаш нужда от нещо, попитай Тамир. - Дженалдин обърна погледа си към шамбеланът - Тамир, госпожица Деандра от днес е мой Стражник. Настанете я някак в предверието на покоите ми. Може да пренесете там всичко, което й е необходимо. Също така искам да почистите стаята до моята, като я обзаведете с две легла и тоалетка. Нищо повече. И гледайте да не са скъпи.
- Добре, милейди. Може ли да попитам каква ще е целта на тази стая, щом Деандра Гайдин ще спи при вас? - запита Тамир.
- Денят още не е приключил, Тамир, аз също - усмихна се дяволито Дженалдин, а по челото на възрастния мъж се появиха магически още бръчки. - Хайде, вървете. Деандра, когато си готова ела тук. Ако имаш въпроси за мен, ще имаш възможност да ги зададеш. Тамир, по-късно ще ми трябваш.
После се върна на мястото си в беседката и вдигна чашката с чай към устните си. Вдигна поглед да види подопечните си служители. Всички те все още бяха застанали мирни. Тя вдигна главата си и ги погледна с повдигната вежда. Това им бе достатъчно да се разбързат по задачите си. "Така си и мислех" рече си Дженалдин на ум.
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Деандра
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 30

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Пон Мар 03, 2014 8:19 am

Чувствата на Дженалдин Седай ме изпълниха. Болка от загубата, тъга, раздразнение, може би насочено към онзи мъж, който бе нахлул в имението неканен. Сълзи потекоха по бузите ми.
- Не, не, Не! Никакви сълзи. Успокой се веднага! - каза Джен.
Избърсах сълзите си и паднах на колене.
- Кълна се в живота си, че же ви защитавам.
Дженалдин прие клетвата ми и ме подтикна да се изправя.
- Тамир, госпожица Деандра от днес е мой Стражник. Настанете я някак в предверието на покоите ми. Може да пренесете там всичко, което й е необходимо. - разпореди се.
- Добре, милейди. - рече Тамир.
След това Тамир се отправи към имението. Последвах го. Не след дълго ме настаниха в предверието. Тамир ме попита имам ли нужда от нещо, но за момента нямаше нищо, което да ми трябва. Благодарих му и той ме остави сама. Погледнах се в едно огледало. Трябваше да се приведа в приличен вид. Отидох до един леген с вода и наплисках лицето си. След това го подсуших. Трябваше да се преоблека с нещо по удобно.

Няколко часа по-късно, когато вече бях на себе си и в приличен вид се разхождах напред-назад из предверието. Усещах, че Дженалдин е някъде из имението. Тази връзка беше странно нещо. Може би щя да я послушам и ако имах въпроси да се обърна към Теланин. Той щеше да може да ми разясни някои неща. Закачих меча на кръста си и излязох от предверието. Тръгнах да търся Теланин.
Върнете се в началото Go down
Илейн Ейдел
Жълта Аджа
Жълта Аджа
avatar

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Нед Май 04, 2014 7:31 pm

***

Илейн се събуди рязко. Стар спомен, който сега я измъчваше бе прекъснал иначе така спокойният ѝ сън. Зорките очи на Алистър, които постоянно я следяха я караха да се чувства като мишка, която е следена от орел. Като жертва, готова да бъде изядена.

" - Внимавай, момиче! - извика ѝ той и я хвана грубо за ръката. - Знаеш ли колко струват тези дрехи?
Илейн поклати отрицателно глава.
- Не, господине.
- Струват повече, отколкото теб, ако те продам на някой пазар. - с тези думи тежката ръка на Алистър се стовари върху лицето ѝ.
Илейн все още млада и крехка се строполи на земята. Имаше чувството, че бузата ѝ изгаряше, все едно бе жегната с факла.
- Съжалявам.
- Веднага да ги почистиш. И не се връщай, докато не са изрядни.
Илейн бе изпълнила заръката. Цяла нощ бе стояла на реката да ги пере, но когато се бе връщала имаше злощастието да поспре малко край лагерния огън на един от приятелите на Алистър, за да се стопли и това не му се бе харесало. В резултат на зазоряване, той я бе притиснал в палатката си, бе я завързал здраво с лице към една от колоните на палатката.
- Аз казах ли ти, когато свършиш веднага да ми ги донесеш? - попита я той и замахна с камшика, който като змийски език се стовари върху нея и я ухапа жестоко нежната ѝ кожа.
- Д...ддда... - проплака тя.
- Ами тогава? - още един въпрос, още един удар.
Илейн не можа да отвърне.
- Защо се забави? - поредният въпрос и поредният удар.
- Беше ми студено.
- Проклетница! - гласът на Алистър издаваше, колко е ядосан. Ударите които последваха бяха толкова жестоки, че виковете на Илейн огласяваха палатката му цяла сутрин."


Илейн се опита да се отърси от спомена. Това бе един пореден ден, може би четири години след опитът ѝ за бягства, когато той за малко не я бе убил, и няколко месеца преди от Кулата да я отведат. Жълтата погледна към мястото, където Юка по принцип спеше. Странно нямаше го. Затвори очи и го потърси по връзката. Ето къде бил. Сигурно разговаряше или играеше зарове с някой от стражите в имението. Мисълта, че той бе наблизо, дори и не край нея в момента, и носеше някаква утеха и спокойствие. Нави леко ръкава на роклята си, с която бе заспала и огледа ръката си, загрозена от редица белези. Като Айез Седай, тя не се интересуваше особено, какво ще си помислят хората, като я видят, но като жена тя се срамуваше. Ако не бе Айез Седай, може би никой мъж нямаше да я хареса и да я вземе за съпруга. Че кой би искал така загрозена жена? Никой. Но тя бе Айез  Седай, а не някоя обикновена жена. И въпреки това тя се срамуваше и криеше белезите си. И колкото и да искаше да промени този си аспект от живота не можеше, защото всичко това, целият този страх от Алистър и срам, който изпитваше, фактът, че избягваше да допуска мъже до себе си, е Юка бе изключение, бе вроден от детството ѝ, благодарение на "добрият" ѝ татко, който толкова много я обичаше. Скоро щеше да се наложи да се изправи срещу демоните си, но щеше ли да намери кураж да го направи?
Върнете се в началото Go down
Дженалдин
Зелена Аджа
Зелена Аджа
avatar

Зодия : Scorpio
Брой мнения : 228
Години : 29
Местожителство : Между рая и ада, между мечтите и реалността


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   Пон Май 05, 2014 11:28 pm

~*~*~*~

Дженалдин не видя Деандра до края на деня. Усещаше, че младата жена е из имението, запознава се с обкражението си, с дома Восигоран и куп други неща, за които едно младо момиче стражник може да е любопитно. Джен се почувства стара и уморена. Но все още нищо не бе приключило. Тъй като собственото й предверие щеше да се превърне в стая за Деандра, Зелената бе загубила кабинета си. Затова по залез реши да окупира този на Тамир.
Докато разгледа всички документи и това дали Домът се справя добре, вече бе мръкнало. Слезе на време за кратка вечеря с гостите и семейството си. Деандра я нямаше. Трябваше да си побъбри с нея по-късно.
След вечерята, Дженалдин се върна в кабинета на Тамир, което сепна шамбеланът.
- Тамир, моля доведи Рен Янай.
- Веднага, милейди.
Дженалдин се разположи спокойно зад бюрото и зачака. След около половин час се появиха двамата мъже. Рен се бе опитал да се привете във вид, но косите му се бяха измъкнали тук таме и стърчаха, а по бузите му имаше рески от прах. Дженалдин сподави усмивката си, защото не искаше да разсърди момчето.
- Искала сте да ме видите, милейди? – Попита сеанчанецът.
- Да. Но всяко нещо с реда си. Тамир, моля изплатете на господин Янай парите, които Домът Восигоран му дължи за работата му при нас. Добавете награда от 10 златни Тарвалонски марки за помощта му за задържането на Тейн Риодан. Също така, дайте му нови одежди, нещо топло, спретнато и удобно. Може би нещо от старите неща на Теланин, от облеклото му за тренировки?
- Да, милейди Дженалдин. Нещо друго? – попита Тамир.
- Да, подгответе документите му за напускане.
- Но… - възпротивиха се и двамата в един глас, но Тамир погледна строго Рен и младият млъкна. – Господарке, момчето се справя чудесно, защо ще се освобождаваме от него? Не разбирам.
- Ако разбираше, Тамир, сега щяхме да сме в обратното положение на господар и подчинен – усмихна се Джен. – Спокойно, знам, че е добър служител, но в момента ми трябва за друго. – Джен забеляза потръпването на ратая. – Сега моля те ни остави на саме.
Тамир се поклони и излезе, за да изпълни заръчаното. Рен остана сам и видимо скован, макар да пристъпваше нервно от крак на крак. Дженалдин го огледа от глава до пети много внимателно. Това накара момчето да потръпне, при което тя вдигна вежда. Рен долови, че се държи като изплашен заек и затова застана мирно с ръце зад гърба и се изправи опънат като струна. Зелената се усмихна.
- Страх ли те е от мен, Рен Янай? – Попита тя.
- Защо да ме е страх, милейди? – Отвърна с въпрос младежа с тих глас.
- Защото си сеанчанец. – След думите й, Рен трепна и видимо се сви за секунда. После си възвърна самообладанието. – Виждам го в очите ти. Няма да те питам от коя каста си, защото слава на Светлината, на този континент това не значи нищо. Защото ние не се отнасяме към хората като с животни.
- Щом казвате, милейди.
- Виждам, че животът ти не е бил много лек за краткото време от както е започнал. О, да, мога да си позволя да говоря така, защото на моите години мога да съм ти баба. – Очите на Рен се разшириха невярващо и Джен се засмя, взе внимателно нож за писма и се изправи, тръгвайки към него. – Айес Седай не остаряват. Никои преливащ не остарява. Да кажем, че това е дар от Създателя. Но не сме безсмъртни. – Говореше тя докато се приближаваше. Рен преглътна тежко, когато тя застана пред него. – Къврвим – поряза дланта си тя пред погледа му – и умираме. Като всички други.
- Щом казвате, милейди – повтори момчето, но този път гласът му потрепна. Когато вдиша, той усети сладък аромат на лавандула да идва от косите й. Дженалдин не можеше да прецени дали потръпването му е защото е на по-малко от крачка разстояние от него или заради порязаната й длан.
- Аз не съм Марат дамане, Рен. Аз не съм и Сул‘дам. Аз не крия коя съм и какво съм. И не бягам от нищо и никого. Страх ли те е от мен? – Джен прикова момчето с поглед и през това време уви една бяла кърпичка около дланта си и я пристегна.
- Да, милейди. – Отговори честно той, дори без да осъзнава. Не можеше да я излъже, нещо не му позволяваше. – Когато сте толкова близо до мен усещам хлад да полазва по кожата ми и тялото ми иска да се свие и да се защити. Дланите ми се изпотиха – продължи той, но изричайки мислите си на глас лицето му пребледня и той тръгна да се свлича на пода в поклон. – Простете, милейди, простете ми за оскърблението.
Дженалдин го хвана бързо преди да е подвил коляно, изправи го и му удари един шамар. Лицето на младежа пламна, но той стисна зъби вместо да я зяпне удивен.
- Никога няма да коленичиш пред никого, Рен Янай! Ти СИ свободен човек, а не роб! – после хвана лицето му с ръце. Рен се изненада колко са топли те всъщност на допир. Топли и малки. – Ако си съгрешил, поклон е достатъчно извинение. Но аз и това не искам. Предпочитам честността. Ще ми обещаеш ли, че повече пред никого няма да се унизяваш?
Рен я гледаше невярващо. Някога бе вярвал, че подобна дързост би му поствала поне 100 камшика на голо. А сега не просто не се случи това, но и жената пред него, тази която твърдеше, че не е като Марат дамане, изглеждаше мила и загрижена. Той просто кимна. Дженалдин се усмихна в отговор и се надигна на пръсти, леко придърпвайки главата му и го целуна по челото.
- Добре. – После се обърна и се върна към бюрото на което седна. Колкото царствена изглеждаше допреди малко, така сега приличаше на някоя от жените в големите градове, от Онези жени… Рен се изчерви заради мисълта.
- Това ли е всичко, милейди?
- След седмица си тръгвам. До тогава ти ще си мой стюард. Няма да се отделяш за миг от мен. Преди да си тръгна, ще поискам животът ти. – Рен отново потръпна. – О, повярвай ми, не смятам да те убивам, с нищо не си заслужил смъртта. Но когато те попитам, ще трябва да ми отговориш честно и откровено с цялото си сърце, както ми отговори за страха. – Рен кимна. – Сега, ще пренесеш всичките си вещи в стаята до моята след като приключим. Ще говориш с Тамир още утре сутрин. Ти и Деандра ще получавате всяка сутрин след закуска уроци по етикет. Като мой стюард ще се наложи да научиш някой неща.
Рен кимна и понечи да се обърне да излезе, но гласът на жената го спря.
- Не съм казала, че сме приключили – засмя се тя. – Първо ще посетим нашия затворник.
Дженалдин остави ножа за писма и огледа ръката си. Прорезът не беше дълбок. Тя преля малко и усети раната леко да се затваря. Не напълно, но бе сигурно, че няма да се инфектира. После тя и Рен тръгнаха към Тейн Риодан.
- А, да, трябва да измислим и в какво да носиш този твой забележителен меч. Не му отива да седи повит и скрит в някоя стая. И някой път трябва да ми покажеш как се използва.
- Да, милейди.
- Предпочитам да ме наричаш Дженалдин Седай. Не съм милейди от 50 години поне.
Рен щеше да се препъне и само кимна. Дженалдин се засмя. „Ех, да беше всичко толкова лесно“. Тя щеше да пребори страха в сърцето на Рен и щеше да го замени с обич и почит. Но дали щеше да успее да изтрие лудостта от съзнанието на Тейн бе съвсем друг въпрос в чийто отговор тя се колебаеше. Нещо много нетипично за нея.

~*~*~*~
Когато стигнаха до импровизираната тъмница, двама стражи стояха на пост. Дженалдин се усведоми за състоянието на Тейн и сбърчи вежди от идеята, че ще трябва отново да го церят. Бе се опитал да буйнства два пъти. Единият път се бе отървал със счупен нос. Но когато му давали вечерята и го отвързали, се опитал пак да се измъкне и стражите го оставили в безсъзнание. Зелената въздъхна. Разбираше войниците си, в крайна сметка Стражникът бе подивял. Но пък безсъзнанието му правеше нещата по-лесни за нея. Реши, че наказанието му ще дойде преди пречупването.
Дженалдин влезе в килията и отиде до тялото на мъжа. Кимна на Рен да влезе с нея, но с ръка му посочи да стои на две крачки назад. После бръкна в пояса на роклята си и извади от там малък камък на верижка. Сложи го на шията си, след което хвана главата на мъжа в ръцете си. Рен гледаше внимателно. Дженалдин запреде познатите й от следобед сплитове и започна да ги поставя на Тейн. За своя голяма изненада не срещна съпротива. Това можеше единствено да означава, че той е съгласен. И не само това, не е толкова луд, колкото му се искаше всички да мислят. Бе не като ранен вълк, по-скоро като ранено ловно куче, загубило господяра си. Тейн искаше да служи, искаше да защитава, копнееше за това. Но се бе провалил и това го изяждаше от вътре. Всичко това Зелената го установи щом сплитът бе завършен и Тейн се появи като нажежено и мълниевидно топче в съзнанието й. „Моят живот за твоя, твоят живот за моя“ прошепна тя и го целуна по челото. После кимна на Рен да излязат. След като пазачите заключиха вратата, тя се обърна към тях.
- Предупредете дневната смяна да бъде удвоена. Когато се събуди ще бъде бесен. Много, много бесен. И съответно много опасен. Раните му не са сериозни, ще говоря с Илейн Седай дали да бъде церен или не. Освен това, искам сутринта да го нахраните, ако трябва на сила и с повече стража. Но не го осакатявайте повече, защото смао ще ми създадете главоболия. Също така, да бъде измит и приведен във вид на човек. Подстрижете го малко. По обед също гледайте да се нахрани. Следобед ще дойда. И наистина внимавайте много! Ще бъде особено опасен. Ако нещата тръгнат много на зле, ще дойда аз да се оправя с него.
- Добре, милейди, както заповядате. Но, може ли един въпрос? – попита единият страж.
- Може и втори, защото това ти е първият – усмихна се Дженалдин.
- Защо ще е толкова ядосан и защо ще се грижим за него, ако ще умре? Май станаха три. – Смутено се усмихна войникът.
- Май да – усмихна се в отговор Джен. – Първо защото никой мъж няма да е доволен да се събуди обвързан за Стражник, дори и да не му е за първи път. Второ, защото няма да умира, а просто ще бъде превъзпитан. – Дженалдин се усмихна много доволно и леко вирна брадичка пред смаяните погледи на тримата мъже. След което кимна на стражите. – Лека нощ, господа. Нека Светлината бди над вас. Рен, прибираме се.
„Да, трудното тепърва предстои. Защото това малко кълбо от нерви няма да се разреши за един ден. Малко ми е мъчно даже за сутрешната смяна“ помисли си Джен по обратния път.
- Рен, утре да си готов да дойдеш при мен веднага след като закуся. И ако си мислиш, че това ще е много след изгрева, жестоко се лъжеш. Наспи се добре тази нощ. – каза Зелената преди да се затвори в покоите си, където я чакаше Деандра. „Чудно, дано не поиска обяснение още сега.“
- Разбрано, Дженалдин Седай – каза Рен преди вратата пред него да се затвори. След което той се запъти да събере вещите си и да се пренесе в новата си стая.
Вече в стаята на Деандра, Дженалдин започна да се разсъблича. Момичето се изчерви.
- Добър вечер, Деандра. От утре ще започнеш уроци по етикет заедно с Рен при господин Тамир. – Деандра кимна и я заговори.
- Изглеждате уморена, Дженалдин Седай.
- Не изглеждам, просто съм. Усещаш го по връзката. Имаш ли въпроси за мен или?
Върнете се в началото Go down
http://jenaldin.wordpress.com/
Sponsored content


ПисанеЗаглавие: Re: Прашни пътища, враг или приятел?   

Върнете се в началото Go down
 

Прашни пътища, враг или приятел?

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: По света :: Айенде-