ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 Сенки в тихото имение

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Рен
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 11

ПисанеЗаглавие: Сенки в тихото имение   Чет Авг 01, 2013 5:18 pm

Сутринта започна почти като всяка друга. Тоест Рен ставаше малко след изгрев и започваше работата си. Когато бе дошъл преди около година в имението бе уцелил момента за жътва и се бе наел като общ помощник покрай многото работа. Бързо се бе сработил с местните и те бяха останали доволни от него. Тогава шамбеланът на имението го беше попитал има ли къде да остане. В крайна сметка нещата така се наредиха, че Рен бе нает като постоянен ратай в голямото имение, като помагаше на майсторите за различни задачи. Най-често помагаше на градинарят в поддръжката на градините, чистеше конюшните, ходеше на пазар с готвачката, цепеше дърва или пък поддържаше в спретнат вид алеята и оградата пред имението. В общи линии бе момче за всичко. Платата не добра, храната и топлата постеля презадоволителни. Освен това нямаше господари, най-хубавото от всичко. Знаеше, че те са на близо, в Кемлин, който не беше никак далеч от имението, ако си с кон. Рен не обичаше много конете, както и те него, но бяха постигнали взаимно разбирателство да не се закачат взаимно. Единствено шамбеланът знаеше историята му, при това не изцяло. Никой не знаеше, че е да'ковале. Рен бе помолил за дискретност и мъжът бе кимнал.
Тази сутрин бе по-особена с това, че им бе заръчано да станат още с пукването на зората. На шестте девойчета, които работеха като камериерки бе заръчано да подготвят целия горен етаж за пристигането на господарите и за гостите им. Готвачът в кухнята заедно със семейството му бе започнал подготовката си не само за посрещането на лордовете следобед, но и за изхранването на гостите, които щяха да пристигнат на следващия ден. На Рен бе заръчано да разтреби конюшните и да изведе животните да се разтъпчат. Не знаеше какво точно ще се случва, защото не говореше много с останалите в имението, освен по работа. Все пак бе чул стражите на една от обиколките им, че ще трябва да се приключи по-бързо с разчистването на поляната при казармите, защото скоро щяло да се напълни с палатки на квартируващи. Явно заради това преди два дни бяха ходили да купят от близките села храна в количество, което би стигнало да се хранят като в дворец. Тогава Рен се чудеше за какво е всичката храна, при положение, че половината би се развалила преди да се изяде.
След като свърши с конюшните, мина през кухнята, за да си вземе нещо за обяд и да провери какво друго може да свърши. Пратиха го да почисти отново алеята пред имението и да огледа дали стените на оградата са здрави. После помогна на градинаря да украси порталната арка с цветя. Не го бяха избрали за посрещащата процесия, но той нямаше против. Всички вероятно щяха да са развулнувани от пристигането на господарите и може би следобед щеше да може да се размотава свободно из околията. А може би дори да се погрижи за оръжието си и да се поупражнява малко някъде, където никой да не го намери.
Но уви, не би. Малко след като бе приключил задълженията си видя едно от момчетата от селото, което работеше също като ратай, да тича по прашния път към имението. Беше Сери, синът на мелничаря.
- Бързо, станала е беля! Шамбеланът зарече да извадите каретата и колата и да тръгнете надолу по пътя. - викаше Сери, запъхтян и продължи да тича навътре. Градинарят хукна след него. Рен тръгна със спокойна крачка към конюшните. Там трескаво конярят и синът му вадеха конете. Рен помогна да ги впрегнат.
- Рен, ти ще водиш колата, Лани, ти ще си на каретата. - изкомандва главният коняр, Ису. Двамата младежи кимнаха и подкараха към портите.
Караха със сравнително бърза скорост, което според Рен не се харесваше на конете. Радваше се, че е вързал сутринта косата си на плитка, защото така вятърът нямаше да го роши в момента и нямаше да му пречи. Скоро покрай тях профуча малка група, водена от жена, която яздеше дръзко и бързо, устремена напред и с развети коси и прашни, но скъпи дрехи. С нея имаше няколко войника, а зад тях бе и Тамир, шамбеланът. Рен се загледа в жената без да обръща глава. Тя бе особена, царствена, но същевременно изглеждаше и като кукла от порцелан, която ако падне от коня ще се разбие на хиляди късчета. Стори му се, че тя също го гледа. Смути се, защото за миг погледите им се срещнаха. Очите й бяха изпитателни и... властни. Нещо в Рен потръпна и той отмести поглед. Стигайки до близките дървета завариха там голяма бъркотия. След като спряха Сери отиде да помогне на двете дами да се качат в каретата. Тя беше сравнително голяма, за 6 човека. Дамите се настаниха вътре, както и един възрастен мъж. От другата страна войниците пренесоха тялото на друг ранен мъж, който спеше дълбоко и не изглеждаше никак добре. Млад мъж скочи на капрата до Сери и му прошепна нещо, от което синът на коняра потръпна и закима. Една от жените изкомандва.
- Колата да остане тук. Да се провери състоянието на втората карета. Опитайте се да извадите внимателно ковчега и да го качите в нея.
- Да, лейди Елосин. - войниците застанаха мирно и отдадоха чест. След което каретата внимателно обърна и си тръгна.
Рен се захвана с работата си, Огледа мястото, което явно бе станало малко бойно поле. Отиде до единствената здрава кола и я огледа. Беше пострадала, но не сериозно и вероятно щеше да може да стигне до имението. Войниците се бяха заели със съборената карета. Зачуди се кои са били хората, качени на каретата, но реши, че каквото трябва да знае ще му бъде казано. Скоро дойдоха още хора от имението и Рен разбра, че следобедът въобще няма да е свободен и че го чака сериозна работа.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Късно вечерта Рен се чувстваше уморен и мрачен. Толкова много смърт и неприятни миризми. След като бе минал през банята в помещенията на прислугата и се бе умил с ведро студена вода, бе решил да се разходи малко наоколо, на чист въздух. Разпусна косите си и тръгна на разходка из градината. Докато крачеше около белите розови храсти усети, че някой го наблюдава. Съвсем леко обърна глава и забеляза светлина от един прозорец. Застана неподвижно. Размисли, а после се обърна. На прозореца стоеше жената, онази същата от коня. Чертите й бяха все така фини и безизразни. Красиви и коварни. Нещо в Рен отново потръпна и той си спомни разказите на майка си. Поседя още малко загледан в прозореца, дори след като жената се отдръпна. Явно не го бе разпознала, не бе видяла лицето му. После той си тръгна и закрачи към стаичката си, защото утре щеше да е голям ден, макар и тъжен, по това което бе чул. И отново трябваше да стане рано.
Върнете се в началото Go down
Тейн Риордан
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Сенки в тихото имение   Вто Сеп 10, 2013 6:51 pm

Вече минаваше полунощ, когато Тейн най -накрая се осмели да навлезе в имението. Беше успял да се промъкне незабелязано. Беше доста тихо и той смяташе да се възползва от това. Добре, че все още пазеше Стражническото си наметало. Извади го от чантата, в която го бе прибрал и го наметна. Изпобзвайки мрака, като прикритие той се насочи първо към конюшните. Трябваше да се погрижи за конете да са готови и да го чакат когато напуснеше именито с всичко, което си бе харесал вътре. За момент се замисли, дали първо да не влезе в сградата, но ако го направеше и си тръгнеше с доста крадени неща, рискуваше да го хванат. Затова първо си подсигуряваше бягството.

Странно, в конюшните нямаше никого. Конярът го нямаше. Още по-добре за него. Приближи се до един от конете.
- Шшш. Спокойно момче. - Тейн заговори успокоително на животното, което нервно мяташе глава и риташе с копита. - Няма да те нараня. Отиваме на разходка.
Отвърза коня и внимателно го поведе към изхода.
Върнете се в началото Go down
Рен
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 11

ПисанеЗаглавие: Re: Сенки в тихото имение   Вто Сеп 10, 2013 8:40 pm

Вървейки към това, което наричаше свой дом, Рен чу странен шум. Или по-скоро не странен, но необичаен за това време на нощта. Конете бяха неспокойни, чуваше се тропот на коне. Той се приближи към конюшните внимателно прикривайки се в сенките. Забеляза с крайчето на окото си, че друг също се движи в сенките. Някой неканен. Рен се изтегли назад и когато се отдалечи достатъчно обърна в бяг към стаята си. Когато стигна извади оръжието си, бе го нарекал катана, и тръгна обратно към конюшните.
Пристъпваше тихо, когато стигна конюшните вече три коня бяха изкарани. И определено не бяха спокойни, но явно и не толкова изплашени от неканения гост. Рен ловко се покажи по страната на конюшнята като преди това бе свалил всичко от себе си освен катаната и панталоните си, за да е тих. Застана на покрива и зачака да се появи непознатият.
Щом чу излизането на следващият кон и видя непознатият на гърба му, се хвърли от покрива и го събори. После се претъркули настрана и извади катаната пред себе си. Конете се подплашиха и се разтичаха в неопределени посоки. "Трябва да го задържа докато дойде патрулът. Щом видят конете, ще дойдат. Само дано не са далеч" помисли Рен.
Мъжът се изправи с ръмжене от земята и за секунди извади мечът си. Нападна и Рен едва парира. Явно не беше обикновен конекрадец. Чу се нов удар на стомана в стомана. Рен се замисли, че ако това продължи дълго, той няма да излезе победител. Не и ако не дойдат стражите с арбалетите. Нов удар и отблъскването на мъжа стана по трудно. На следващия усети как острието му го удари в бедрото. Болката беше ужасяващо пареща, а въздухът я накара бързо да засърби. Рен реши да промени тактиката. Започна да напада с посичащи удари в които да влага цялата тежест на тялото си. Катаната можеше да разреже всичко, дори броня, така че с малко късмет можеше и да рани противника си. Дългото острие му позволяваше да го държи поне малко на разстояние. Започна да мисли за всичките си уроци при ковача. "Дано скоро някой дойде!" помисли си момчето.
Върнете се в началото Go down
Тейн Риордан
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Сенки в тихото имение   Пет Окт 18, 2013 7:43 pm

Мъжът, който нападна Тейн беше доста изкусен с меча. Но и Тейн не му отпускаше. Бе успял да го рани в бедрото, но като че ли не го забави много. Забеляза, че сменя тактиката. Острието на нападателя изглеждаше опасно. Но откога Тейн бягаше от опасностите? Изсъска тихо, когато мечът на Рен мина през гърдите му и разпори дрегата му.
- Тази няма да я бъде, приятел. - процеди той през зъби.
Свали меча си и се закри със Стражническото наметало изчезвайки от погледа на противника си. "Сега ми падна!" помисли си той. Приближи се тихо към Рен и замахна, но какъвто му беше късмета настъпа съчка на земята и Рен се обърна точно навреме, за да избегне удара, който беше насочен към главата му. В реззултат на това мечът на Тейн само го одраска по рамото. Рейн изсумтя, но се постара да не обръща внимание. Замахна с катаната си и извади късмет. Острието порази Тейн отново. Този път разкъса рамото му.
- По дяволите. - Тейн прехвърли мечът в другата си ръка, но вече беше твърде късно.
Рен го повали на земята.
- Не мърдай! - нареди той и добря острието си до гърлото на Тейн.

Рен можеше да чуе, как имението се разбужда. Сигурно пазачите вече идваха насам. И може би още хора. Явно данданията, която той и конекрадецът бяха създали бе достатъчна, за да привлече вниманието на живущите тук. Тейн нямаше намерение да позволи да го хванат. Изблъска острието с ръка и се опита да побягне. Рен реагира мигновено. Завъртя се и ритна Тейн в гърба. Ударът му го повали на земята и Тейн се озова по очи. Рен се възползва и го затисна там, опирайки острието си във врата му и притискайки го към земята с коляно.
- Казах да не мърдаш! - процеди той, а гневът се усещаше в гласа му.
Върнете се в началото Go down
Рен
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 11

ПисанеЗаглавие: Re: Сенки в тихото имение   Съб Окт 19, 2013 11:27 pm

Рен погледна мъжа в краката си и натисна още малко по-силно. Изненада се от яростта, която го бе обладала. Толкова силно се изненада, че вроденото му мислене на подчинен се включи автоматично в съзнанието му и той отпусна малко натиска си. Смяташе, че мъжът е разбрал, че няма как да се измъкне. Чу конски тропот и се обърна в посоката му. Патрулът идваше. Обърна се към имението и видя, че два прозореца светят. Единият беше от господарските покои.
В мислите му една се превърна от сянка в много отчетливи думи и си проправи път през хаоса. Дали жената от прозореца се бе събудила? Тази мисъл също го смути дълбоко. Тази жена не беше коя да е, беше господарката му, тя разполагаше с живота му, не можеше да мисли с подобна плам за нея. Не! В него се обади и вече свободната нотка. Тя не разполагаше с живота му. Той работеше тук и му се заплащаше. Бе свободен да напусне когато поиска. Не принадлежеше никому. И не искаше! „Дали?“ предателски се чу един глас в главата му. Рен вдиша и издиша бавно.
Появиха се четирима стражни на коне с арбалети в ръце. Двама от тях скочиха и изправиха мъжа. Той не се съпротивляваше, само се усмихваше налудничаво. Стражите мернаха наметалото му и се намръщиха. Поведоха го към главната къща на имението. Един от тях се обърна към Рен.
- Ти също идваш. Ще даваш обяснение. Хайде.
Рен се намръщи. А просто искаше да си легне да спи. Раздразнен тръгна към имението след стражите. Бе излязал вятър. Той галеше с ледените си пръсти кожата на момчето и го караше да изпитва не само физически, но и вътрешен хлад. Нещо се задаваше, нещо се променяше.

Продължава в: "[You must be registered and logged in to see this link.]"
Върнете се в началото Go down
Sponsored content


ПисанеЗаглавие: Re: Сенки в тихото имение   

Върнете се в началото Go down
 

Сенки в тихото имение

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: По света :: Айенде-