ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | .
 

 На път към неизвестното

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Раур Айлуард
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 17

ПисанеЗаглавие: На път към неизвестното   Пет Юни 03, 2016 6:12 pm

Вече няколко часа Раур и новата му Айез Седай бяха на път. От това, което бе разбрал двамата се бяха насочили към Кемлин. Какво щяха да правят там нямаше представа, но едно бе сигурно. Щом Айез Седей ти наредят нещо, го изпълняваш. Това беше мисълта, която му се въртеше в главата от известно време. Нещо подобно беше чул и от предишната си Айез Седай, от своята съпруга, която вече не беше сред живите.

Гняв, че никога повече няма да я види, и че той беше виновен за това, се показа наяве и заплашваше да прелее. Така и не се беше усетил кога бе стиснал юздите на коня си толкова здраво, че чак кокалчетата на ръцете му бяха побелели.

Не се и съмняваше, че Естела Седай можеше да усети раздразнението му по връзката им, но не си даваше вид, че забелязва. Тази жена можеше да изглежда толкова страховита, безпристрастна и безчувствена, въпреки че той лично знаеше, че не е така. Той също можеше да усети тъгата, която тя изпитваше от загубата на Амелия. Реши да наруши тишината.
- Вижте, Айез Седай. Знам, че съм неудобство. Наруших покоя ви, когато се появих в Кулата и не мога да ви предложа никаква информация, поради загубата на някои спомени.
Естела се обърна към него.
- Рано или късно спомените ще се върнат - каза тя спокойно. - Вината не е твоя. Направил си всичко по силите си.
- Не беше достатъчно -отвърна Раур. - Вижте, не претендирам, че съм най-силният мъж на света, но трябваше да направя всичко възможно, за да я спася. Дори да дам живота си, а аз... провалих се. Толкова е просто.
Върнете се в началото Go down
Естела Седай
Синя Аджа
Синя Аджа
avatar

Брой мнения : 27

ПисанеЗаглавие: Re: На път към неизвестното   Пет Юни 03, 2016 9:21 pm

Беше загубила представа за времето.

Гледаше към пътя, но всъщност не го виждаше. Държеше поводът на Бела, но бе оставила конят си да следва този на стражника. Напълно се беше доверила на кобилката си, защото след толкова време тя работеше напълно в синхрон със синята сестра. Нямаше представа колко разстояние бяха изминали, но това нямаше абсолютно никакво значение. Мислите й се носеха и прескачаха от един въпрос към друг, така както конят й се носеше по пътя - бавно и хаотично.

Истината беше, че Естела колкото и да мислеше не можеше да измисли нищо значимо. Айез Седай нямаше ясна представа за предстоящето и план за действие. Решението й да тръгне към Кемлин беше напълно спонтанно и непремислено. Беше действала в момент на силни чувства и емоции и сега се чудеше как изобщо се бе стигнало до тук. Та, синята не беше такава! Тя никога не правеше нещо без внимателно и прецизно планиране, седмици на подготовка и много внимателно сверяване на информацията с мрежата на Синята Аджа.

С всяка следваща стъпка на конят й се засилваше усещането, че бе допусала същата грешка, която бе довела до гибелта на Амелия.

- Провал е когато не се опиташ да направиш нещо, за да промениш случващото се. - каза замислено Естела и продължи, отмятайки леко косата си - Провал е когато се скриеш и избягаш...когато оставиш човек на произвола. Този, който се бие до последно не е слаб, а оцеляващ. Ти щеше да загубиш живота си, ако аз не те бях спасила.

Пауза.

- Нишките на съдбата са прецизна и сложна материя. Може би оцеляването ти ще бъде ключов момент в бъдещето. Може би смъртта на Амелия е поставило началото на нещо голямо...наша задача е да разнищим тази загадка. - заяви накрая Естел и се усмихна - А, ти най-добре се стегни, защото усещам, че предстоят интересни времена...
Върнете се в началото Go down
Раур Айлуард
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 17

ПисанеЗаглавие: Re: На път към неизвестното   Съб Юни 04, 2016 2:08 pm

Светлина! Тази жена знаеше как да командва. С няколко думи и му бе затворила устата. Раур стисна зъби.
- Не разбирам защо не пожелахте да отворите портал до града... - поде след известно време разговора.
Айез Седай не отвърна нищо, затова Раур реши да продължи да я притиска. Ако щеше да даде живота си за тази жена трябваше да ѝ покаже, че тя може да му се довери...трябваше да споделя с нещо.
- Вижте, Айез Седай. Обвързахте ме за стражник, въпреки че исках да умра. Благодарен съм ви, че ме измъкнахте от онова тъмно място към което се бях запътил, но ако искате да си върша работата както хората... - трябваше да подбере думите си внимателно, но знаеше от опит, че понякога Сестрите можеха да по инатливи от магарета. Свободните разговори вършеха работа с Амилия. - ... трябва да се отвориш, жено. Аз съм ти Стражник не някой пазач, който да държиш като куче на четири метра зад теб и да му казваш само това което трябва да знае. Ако искаш да дам живота си, заклех се, че ще го направя, но искам да си честна с мен. Какво правим в Кемлин? Защо в Кемлин дявол го взел? Тя е все още там... на онова място...
Върнете се в началото Go down
Естела Седай
Синя Аджа
Синя Аджа
avatar

Брой мнения : 27

ПисанеЗаглавие: Re: На път към неизвестното   Съб Юни 04, 2016 3:06 pm

Светлина! Този мъж знаеше как да мърмори. С няколко думи се беше оплакал от цялият свят. Естела стисна усни, за да не се разсмее. Тези мъже наистина никога не мислеха! Защо ли им беше да го правят? Нали беше по-лесно да се втурнат с главата напред във всяка ситуация, пък каквото ще да става...

- И защо да го правя? - попита Естела, елегантно повдигайки едната си вежда леко нагоре, докато дръпна рязко повода и накра Бела да спре пред коня на Раур.
- Да правите какво? - попита видимо объркан стражника, докато премигваше срещу синята сестра-
- Защо да отварям портал до града? - повтори отново Айез Седай, опитвайки се да не загуби търпение и да не накаже мъжкото същество да стой цял ден в ъгала, докато не почне да използва главата си по предназначение. Не можеше да повярва, че си е мислила, че Раур ще превъзмогне толкова бързо чувствата си и ще мисли трезво. Ама, тъй де тя си беше сама виновна, че действаше импулсивно и тръгваше без да е проучила обстановката и да е съставила точен план за действие. Стражникът продължаваше да стои с нея с полуотворена уста и разширени очи и да я гледа така все едно туко що Тъмният е изкочил пред него и го е обявил за новият си върховен командир на орките. От друга страна Естела все още не можеше да разбере защо трябваше да обяснява неща, които бяха толкова очевидни, че направо щяха да избодат очите на мъжът пред нея.

- Виж, Раур. Има много начини да умреш, особено, ако не мисилиш. Мислиш ли, че аз не искам да открия Амелия? - Естела поклати глава и със задоволство погледна към мъжа, който продължаваше да я гледа така все едно й бе пониквала втора глава - Ти просто си заслепен от чувствата си към нея и не виждаш ясно картинката! Каквото и да става, то е по-голямо от теб и Амелия! Не можем просто така да се втурнем на "онова място", което дори не помниш. След каквото и да сте били, очевидно тя се е оказала права и е била убита заради това! Но защо са те оставили да се измъкнеш? Ти си бил ранен, едва крепящ се на границата между живота и смъртта. Който и да ви е нападнал е можел много лесно да те довърши. Но те е оставил жив! Позволил ти е да се върнеш в Бялата кула. С каква цел? Какво иска от теб, че са позволили да се спасиш? - Синята се усмихна едва забележимо и продължи почти шепнешком - Който и да е бил, определено те е проследил и може би дори в този момент продължава да те следи. Нима си мислиш, че ще рискувам всичко и ще отворя портал? За да му покажа ясно какво целя? За да му дам възможност да влезем в капана му? Този човек има план, той е с няколко крачки пред нас...

Естела отново рязко дръпна повода на кобилката си я подкара отново по пътя. С леко движение отметна косата си и обърна леко назад главата си.

- Нямаме време за губене. Пътя към Кемлин е дълъг, а не искам нощта да ни завари на пътя... - и се обърна с гръб към стражника и пришпори коня си.
Върнете се в началото Go down
Раур Айлуард
Стражник
Стражник
avatar

Брой мнения : 17

ПисанеЗаглавие: Re: На път към неизвестното   Съб Юли 09, 2016 11:29 pm

Вече се беше мръкнало. Въпреки че се бяха опитали да стигнат Кемлин преди да се смрачи Светлината не бе на тяхна страна и двамата се намериха насред пътя по тъмно.
- Редно е да пренощуваме някъде - каза Раур след като изравни коня си с този на Естела. Хвана юздите на нейният кон и ги дръпна. - Прекалено на открито сме. Съвсем наблизо има слаба гориста местност. Не е много, но ще е достатъчно, за да не сме на открито.
Силен вятър, все едно появил се от нищото, развя наметалата им. Естела не отвърна нищо. Кимна и се остави да я води. Трябваше да научи стражника на някои други неща. Като например как да не се влачи по пътя и да изпълнява каквото му кажат.

***

Вече в гористата местност Раур се беше погрижил за конете и бе наклал огън.
- Стоплете се, Айез Седай - каза той. - Аз ще поема стражата.
След като тя му хвърли укорен поглед той добави.
- Няма да се преуморявам и скоро ще се присъединя към вас. Сега си починете.
Раур се обърна с гръб към нея, отдалечи се леко от огъня и се изгуби зад едно от дърветата. Щеше да огледа периметъра. Да се увери, че е напълно безопасно. Не че Айез Седай не можеха да се грижат за себе си. Но веднъж вече бе загубил поверената му Сестра. Нямаше да го допусне втори път, ако ще да му коства живота. Обиколи мястото няколко пъти и след като се увери, че е никъде не дебне опасност се върна обратно край огъня. Явно бе загубил представа за времето, защото когато приключи с обиколката си Естела Седай бе заспала край огъня. Приближи се внимателно, така че да не я събуди, и намести наметалото ѝ. Подкладе огъня, за да не загасне и седна на един от падналите дънери от дясната ѝ страна. Подпря се на меча си и впери поглед в дърветата, които пръщяха погълнати от пламъците.

***

Рано сутринта, слънцето едва се бе показало на хоризонта, когато Естела се събуди. Раур беше буден и оседлаваше конете.
- Добро утро, Естела Седай - поздрави я той. - Оседлах конете и приготвих лека закуска от това което имаме. Позволих си леко да опърля хляба, за да има някакъв вкус, но едва ли ще е нещо. Поне имаме сирене - той и подаде един комат хляб заедно с малка бучка сирене. - Ако тръгнем до час ще пристигнем в Кемлин точно по обяд. Знам една много добра таверна, където сервират най-доброто заешко в околността.
Раур изглеждаше прекалено бодър. Истината бе, че не беше успял да мигне цяла нощ. Беше стоял загледан в пламъците и си мислеше за Айез Седай, която бе позволил да убият. Помнеше само откъслечни моменти. Но не всичко. Все още големи отрязъци от време му се губеха.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content


ПисанеЗаглавие: Re: На път към неизвестното   

Върнете се в началото Go down
 

На път към неизвестното

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Колелото на Времето :: По света :: Айенде :: Кемлин-